Микоян-Гуревич МиГ-23БН

ТТ ДАННИ:

Страна производител СССР
Първа доставка 1975 г.
Разпереност:
- при стреловидност 16 градуса, м 8,17
- при стреловидност 72 градуса, м 14,25
Дължина, м 16,80
Носеща площ, м 27,25
Маса празен, кг 11 000
Стартова маса:
- нормална, кг 15 400
- максимална, кг 20 140
Максимална скорост, км/ч 2400
Макс. ск. при земята, км/ч 1350
Таван, м 18 000
Далечина на полета(макс.), км 2800
Далечина с боен товар, км 1500
Боен радиус, км 580



Въоръжение:
- оръдейно – двуцевно 23-mm оръдие ГШ-23 с 400 снаряда;
- бомбово - различни по калибър и предназначение бомби – фугасни, осколочно-фугасни, напалмови, бомби с ОВВ, тактически ядрени бомби с общо тегло до 4000 kg;
- ракетно неуправляемо – блокове НУРС С-5К, С-5М, големокалиберни НУРС на пилони;
- ракетно управляемо – ракети “въздух-земя” от различни типове, на въоръжение в българските ВВС, две ракети “въздух-въздух” Р-3С са самоотбрана.



Допълнителна информация:

Първи самолет с променяща се в полет стреловидност (24) на крилото в българските ВВС. Едноместен еднодвигателен свръхзвуков изтребител-бомбардировач, заменил остарелите МиГ-17. Моноплан високоплощник. Крилото му в полет може да заема ъгли 16, 45 и 72 градуса, като минималният ъгъл се използва при кацане и при полет с малка скорост. Промяната на ъгъла на стреловидност е за цялото кпило, което увеличава ефекта от това сложно технологическо решение за разлика от някои други самолети, където промяната на ъгъла е само за част от крилото. Подвнижната част има предкрилки и задкрилки.

Двигател Тумански Р-29-300 с тяга 117,1 kN/11500 kgf с тяга на форсаж 122 kN/12420 kgf. Въздухозаборниците са от двете страни на тялото и имат правоъгълно сечение. Крилото се състои от неподвижен центроплан и две подвижни полукрила. Управлението на самолета се осъществява от подвижен хоризонтален стабилизатор и вертикално кормило за посока. Хоризонталният стабилизатор чрез диференциално отклонение на лявата и дясната половина осъществява управлението около надлъжната ос на самолета, който няма елерони. Вертикалното оперение е с много голяма площ и с голям форкил. В опашната част на тялото има обтекаем контейнер със спирачен парашут, 4 въздушни спирачки, а под вертикалния стабилизатор – голям контракил, който при спускане на колесника се отклонява на 90 градуса надясно, за да не удари земята. Пилотската кабина е оборудвана с катапултна седалка 0х0, (чизстрелване от неподвижен самолет на земята). Точките за външно окачане на въоръжението са на тялото и на неподвижния центроплан. Формата на носа е много подходяща за самолет, предназначен за атака на земни цели, защото се осигурява оптимална видимост на летеца. В носа се намира обективът на лазерната система “Фон” за измерване на разстоянието до целта. Грешката в измерването е максимално +- 1 м. Тази система не може да маркира целите за атака с лазерно управляемо оръжие. За това е нужно специално оборудван самолет да “осветява” целта с друга лазерна система. Самолетите МиГ-23 от всички варианти могат да носят три допълнителни горивни резервоара по 800 l, два под крилото и един с елиптимно сечение под тялото. Развитието на самолет МиГ-23БН е самолетът МиГ-27, един класически изтребител-бомбардировач, от който нашите ВВС не получиха.

(Иван Бориславов, Българските ВВС и Студената война)