Българските L - 29 "ДЕЛФИН"

Pan.bg 20 апр 2011 | 12:31 views (19541) commentaries(1)
img На 22 ноември 2002 г. в авиобаза Каменец на вечна стоянка “се приземи” самолет L-29. След 38-годишна вярна служба на военната авиация ветеранът остана в историята

Сбогом на “Делфините”!

Те дойдоха, за да издигнат обучението на българските летци на ново качествено стъпало. През 1964 г. във ВНВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия беше приет първият “реактивен” випуск летци за българските ВВС, а от Чехословакия пристигнаха и първите самолети за неговото обучение – реактивните учебно-тренировъчни AERO L-29 "??????". Веднага на тези изящни самолетчета беше прикачено нежното имe “Елка”…
През лятото на 1965 г. новото-старо летище Долна Митрополия, което вече имаше бетонна писта, се огласи от пеещия звук на реактивните двигатели на “Елките”. Беше съвсем различен от познатия грохот на “Миговете”. На стоянките пред щаба се подредиха в две редици, блестящи в сребърната си окраска (тогава всички самолети на ВВС бяха сребристи, камуфлажното боядисване беше въведено много по-късно), подобните на делфини, както е името на самолета по неговото “кръщелно свидетелство” от заводите на АERO, нашите нови авиационни “учебни чинове”. На тях щеше да се изучи поколението български бойни летци, което изведе българските военновъздушни сили до върховете на най-качествената военна авиация в Източна Европа. И поколението, осъдено от съдбата да изживее втория й погром.


image
“Елките” избегнаха погрома. И станаха онзи спасителен пояс, който задържа за известно време на повърхността стотици български авиатори. Във времето на тотална оскъдица, когато за бойните самолети нямаше гориво, двигатели, резервни части, L-29 и неговият по-млад и по-силен брат L-39 позволиха да се даде някакъв минимум нальот на копнеещите за небесата младежи по бойните части.
image

Естественият ход на развитието доведе у нас по-модерния L-39, но и за “Делфинчетата” имаше работа. Авиоремонтният завод “Мургаш” (днес завод “Летец”) в София беше усвоил техния ремонт и след усиленото летене самолетите отиваха да възвърнат силата си в цеховете на завода. С тези самолети беше създадена и първата у нас демонстрационна група за висш пилотаж с пилоти от Щръклево, която със своите блестящи в тъмносин лак машини с националния трибагреник по бордовете очароваше хилядите зрители на авиационните празници.
Времето тече, всеки самолет има своя определен от конструкторите “живот”, наречен “технически ресурс”. Колкото и да се стараят инженерите, техниците и работниците да поддържат машините, идва един момент, в който трябва да се разделим с тях. Всяка раздяла е болезнена, било то с роднина, близък, приятел или самолет. Особено мъчителна е тя, когато става дума за самолет, почти четири десетилетия служил вярно на българските ВВС. Но тъй както и до днес има летци-ветерани, които помнят и споменават с добра дума ДАР-9 “Синигер”, Лаз-7 и Лаз-7М, на които са “проходили” в небето, така и след няколко десетилетия все ще има българи, които ще могат да кажат: “Аз станах пилот с L-29 “Делфин”!

Сбогом, “Делфинчета”!

image


Страна производител ЧССР
Първа доставка 1964 г.
Разпереност, м 10,30
Дължина, м 10,80
Носеща площ, м2 19,80
Маса празен, кг 2280
Стартова маса, кг 3540
Максимална скорост, км/ч 655
Крейсерска скорост, км/ч 545
Таван, м 11 000
Далечина на полета, км 900
Въоръжение:
- ракетно – два блока за 5 НУРС по един под всяко полукрило;
- стрелково – в български условия в авиоремонтен завод “Мургаш” – София на 10 машини бе монтирана в носовата част една 7,62-mm картечница ПКТ (Калашников-Танкова) с 50 патрона.

image

България е получила 109 броя Л-29.
Допълнителна информация: Еднодвигателен двуместен учебнотренировъчен реактивен самолет за начална подготовка на пилоти. Моноплан нископлощник с право крило и опашни плоскости с Т-схема. Създаден от чехословашката фирма АЕРО, конструктори инж. Карел Томашек и инж. Зденек Рублич. Произвеждан от самолетните заводи в Куновице, Чехия. Първи полет на 5 април 1959 г. От 1960 г. започва серийното му производство в AERO. (Силно напомня проектирания от нашия именит авиоконструктор проф. Цв. Лазаров подобен по предназначение самолет Лаз-14, нереализиран в България поради ликвидиране на нашето самолетостроене. По думите на близки на проф. Лазаров документацията на Лаз-14 изчезва от дома му по мистериозен начин...) Двигател М701 с тяга 8,73 kN/900kgf. Притежава оборудване, което позволява полети във всякакви метеорологични условия денем и нощем. В България първоначално е приет като основен учебен самолет във ВНВВУ “Г.Бенковски”. По-късно поради излизане поради навършен срок на експлоатация на “спарките” МиГ-15УТИ е даден и по бойните части като тренировъчен за поддържане на подготовката с инструктор и за разузнаване на времето. Самолетът бе масово разпространен в страните от бившия Варшавски договор, в много страни от Близкия изток и Латинска Америка, отличава се с надеждност, добри летателни характеристики и лекота в управлението.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Ненчо Еремиев 08 май 2011, 09:18
     
    3
     
    0

    Много добър учебен самолет.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка