Ту-2 в българските ВВС

Pan.bg 04 юли 2011 | 08:50 views (5790) commentaries(0)
img Двумоторен бомбардировач, разузнавач и торпедоносец. Екипаж 4 човека. В България е внесена версията торпедоносец за нуждите на минно-торпедната авиация. Целометалически моноплан високоплощник с 2 двигателя АШ-82ФН с максимална мощност по 1360 kW/1850 hp. Най-добрият среден бомбардировач на съветската авиация през Великата отечествена война, развитие на проект АНТ-58 на Туполев от 1938 г. Произведени само 2527 самолета, защото Туполев попада в затвора, след което му е трудно да организира серийно производство на самолета. Във войната вземат участие едва около 850 машини.
image

Първите 12 самолета Ту-2,от всичките 32, кацат на летище Балчик на 08.10.1947г. Това са ветерани, участвали във войната и повечето са с кръпки по корпуса... В състава на 3-та БАД самолетите са до 13.04.1955г., когато дивизията е разформирована.
От април до септември 1951 г. всички самолети Ту-2 са пребазирани на полевото летище Соколово в един полк под командването на к-н Марин Сапунджиев.
През април 1955 г. полкът с командир м-р Велев с 3 самолета Ил-28 и 15 Ту-2 е пребазиран на летище Толбухин /Добрич/.

Страна производител Съветски съюз
Първа доставка 1946 г.
Разпереност, m 18,86
Дължина, m 13,80
Носеща площ, m2 48,80
Маса празен, kg 8260
Стартова маса, kg 13 800
Максимална скорост, km/h 545
Крейсерска скорост, km/h 442
Таван, m 9500
Далечина на полета, km 2000
Въоръжение:
- стрелково – 2х20 (или 2х 23-mm) неподвижни оръдия в основата на крилото, 3 до 5 12,7-mm картечници за защита от изтребители;
- бомбово – до 3000 kg (нормално 2270 kg) или 2 торпеда с калибър 560-mm на външно окачане между двигателя и тялото;
- ракетно – някои самолети имат направляващи за 8х132-mm НУРС под крилото.
image

Допълнителна информация: www.airgroup2000.com/forum
(Петър Александров Лилов,10-и пилотски випуск,набор 1918)

След доставката на Пе-2, през 1947 г. една голяма част от Пети въздушен полк, летци и техници,бяха изпратени на летище Балчик. Целта беше да се получи пълен полк от самолети Ту-2, съставен от 3 ескадрили (ята). За целта (обучението на самолет Ту-2) освен посрещането на самолетите и оборудването, се създаде и служба за обучаване на техническия персонал със съоръженията и учебните и бойни торпеда. Обучението започна по следната технология: трите съветски ескадрили започнаха съвместна работа с трите български ескадрили. Съответно ятния командир на първа (руска) ескадрила започва обучение на командира на първа (българска) ескадрила.




По същият начин се повтаря и по другите ескадрили. В щата на съветските части имаше командир на ескадрила и заместник-командир на ескадрила. При обучението всички съветски командири и редови летци бяха много доволни от нашето ниво на подготовка. Прехвърлянето мина без никакви сътресения и аварии. При прехвърлянето беше проведено изучаване на материалната част и беше положен изпит по торпедомятането и устройството на самолетите. С това приключи и първоначалната подготовка на Ту-2. За командир на новия полк беше назначен подполковник Попов (не съм сигурен за името,но знам че е от Оряхово). Това беше един от старите летци, който беше преминал обучение в Англия. Командир на първо ято беше поручик Лазаров, на второ - поручик Терзиев (заместник поручик Петър Лилов), трето ято - капитан Паскал Динков. Не след дълго време бях сменен от поручик Терзиев на поста заместник и бях изпратен в трето ято, като заместник на Паскал Динков. Причината беше в разногласието за метода на кацането, което имаше между мен (Лилов) и Терзиев. Терзиев подвежда машината по-отвисоко, а аз сравнително по-отниско, което съм усвоил още от първия си инструктор на самолет Бюкер Юнгманн.
image
Продължихме своето усъвършенстване. Но Ту-2 показваха доста дефекти,като след един полет при предаване машината на техниците, ятният инженер, когато отваря кожуха на един от двигателите ме повика и ми посочи една половина от цилиндрова глава, която е паднала моторното пространство. Попита ме дали съм усетил някакви проблеми с машината и аз му отговорих, че съм усетил малко намаляване на теглителната сила. Затова смених стъпката на витлото и по време на полета не съм усетил по никакъв начин тази повреда. Втори случай беше попадането в един от цилиндрите на твърдо тяло, проникнало вероятно през някой клапан. Трети неприятен случай беше при завръщане от изпълнение на полет на морето(височина около 35-40 метра). С много силен трясък стана метално счупване в редуктора на десния двигател. Машината се наклони и аз действах механично, изравнявайки машината и увеличавайки оборотите на левия двигател. Имах възможност само за миг да погледна към наблюдателя ми поручик Тодор Златев, който беше сменил цвета на лицето си за много кратко време. Самолетът с един двигател запази височината и в долината на град Балчик аз едвам прелетях над брега (който там е доста висок). Разстоянието до летището беше малко (към километър). Постепенно намалявах височината, достигайки летището. Летях толкова ниско, че витлото на двигателя започна да овършава царевицата, заобикаляща летището. Само отнех газта и кацнах нормално на летището. По време на полета аз се обадих по радиостанцията на старта. Отговор нямаше, но подпоручик Марин Сапунджиев от моето ято, по неговата радиостанция, съобщи че забранява всякакви излитания и кацания освен за моя борд. Когато от старта виждат, че машината каца принудително, комадирът на полка, който беше наскоро назначен при нас и за първи път присъстваше на полети на Ту-2, с линейка веднага дойде и ме попита какво е станало. Аз погледнах към десния двигател и го видях целият облян в масло. По всички военни правилна аз стоях мирно пред него. Но след няколко минути усетих, че краката ми треперят и едва сега осъзнах, че съм се спасил на косъм. Същият ден аз излетях на задача с друга машина. При излитането започнаха да прекъсват и двата двигателя. Успях да взема височина, направих завой по кръга и веднага кацнах. Още щом кацнах по радиото командирът ми нареди веднага да занимавам в града. Този път се установи, че във филтрите на бензиновата инсталация е имало капки вода. Същата вечер цялото ято се почерпихме за мое здраве.
Самолетът Ту-2 в аеродинамично отношение беше много издържан, което се поттвърди и при полета с един двигател. Конструкция, бордни уреди и другото оборудване бяха безупречни. При по-голяма скорост и полупикиране краят на крилете изпадаше в лек флатер. Много важно е, че самолетът беше съоръжен със спасителни морски жилетки и надуваема лодка, която веднага при съприкосновение с вода се надуваше автоматично.
Тъй като тези самолети бяха летели в края на ВСВ и бяха поизносени, показаха и други ефекти.

Спомени от книгата: "Летене, мечта и живот"

“През месец април започнахме редовни полети на Ту-2. Летяхме в зона, по маршрут, със закрита кабина, имитирахме бомбардиране и най много летяхме над море. Тренирахме торпедомятане по кораби от височина тридесет и пет метра над водата.
При един от полетите в зона единият двигатер на самолета изгасна. Рибрах се на летището и кацнах нормално с един двигател. Щурманът нищо не разбра, въпреки че летях с наклоннен самолет.”
"През летните месеци на брега на Черно море, южно от град Варна, се разполагаше зенитна артилерия, която водеше реални тренировки по въздушни цели. Получавахме задача да млачим ръкав за стрелба. На първата възложена ми задача реших да се постарая, но да не допусна да се скъса кабелът при пускането на ръкава от самолета. Тази задача като парило се възлагаше на по-стари пилоти, които често късаха кабела и по няколко дни зенитчиците напразно чакаха готови за стрелба.”
“Летим по определения маршрут на заповяданата височина. Изведнаж самолетът се разтресе и радистът доложи че два снаряда са се взривили близо до самолета от дясно и от ляво.”
“На тридесети юни за първи път пуснахме ходови торпеда под учебен кораб. Веднага след пускането на торпедото леко наклоних самолета, но подържах височината на полета от тридесет и пет метра. Гледах надолу и видях как торпедото изплува над водата, гмурна се и отново се показа, след което повторно се гмурна без повече да се показва.
“Командирът на полка каза: “Поздравяваме екипажа начело с лейтенант Тодор Михов, който отлично пусна торпедото и то мина точно под учебния кораб......”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка