Страна производител СССР
Първа доставка 1957 г.
Диаметър на носещия винт, m 21,00
Дължина (на тялото), m 16,80
Дължина (с въртящи се витла), m 24,75
Маса празен, kg 4860
Максимална стартова маса, kg 7250
Максимална скорост, km/h 210
Крейсерска скорост, km/h 160
Статически таван, m 5500
Далечина на полета, km 400
Допълнителна информация: Вертолет от среден клас, първи от този вид в СССР, произвеждан в голяма количество и изнасян в десетки страни по света. Построен по еднороторна схема с опашно витло. Носещото витло е четирилопатно, опашното е трилопатно. Лопатите на витлата имат стоманени надлъжници и обшивка от бакелитов шпертпалт. Двигателят е един, бутален, 14-цилиндрова двойна звезда с въздушно охлаждане. АШ-82В с максимална мощност 1250 kW/1700 hp и крейсерска мощност 882 kW/1200 hp. Разположен е лежащо в носа под пилотската кабина. Вертолетът е произвеждан в три варианта – военен Ми-4, имащ въоръжение, Ми-4С със система за агрохимическа работа и резервоар за 1000 литра химикали и Ми-4П, пътнически за 11-16 пътници. Пътническата (товарната) кабина е на “първия етаж”, докато пилотската е изнесена високо над пътническата. Екипаж 2-3 човека. У нас е бил на въоръжение само военния вариант Ми-4, пъpвоначално във вертолетно звено към ТРАП, по-късно във Вертолетния полк.



В българските ВВС

В България през годините са докарани 45 броя Ми-4. Полкът започна своето съществуване само с два броя Ми-4 (реално един, защото другият бе на ремонт в СССР). Още през декември 1961 г. дойдоха първите четири броя Ми-4, а по-късно, през 1962 г., още 10 броя нови с подобрена конструкция на носещите витла.
Вертолетите Ми-4 пристигнаха от Съветския съюз по въздуха. През февруари и март 1963 година в българските ВВС са получени 29 вертолета Ми-4, от които 25 за 44 вап, а 4 вертолета версия Ми-4МЕ (бордни номера 51-54) се прехвърлени към морската противолодъчна ескадрила в авиобаза „Чайка”. В състава на българските ВВС летят до 1985 г.