Страна производител СССР
Първа доставка 1982 г.
Разпереност, m 14,10
Дължина, m 22,30
Носеща площ, m2 61,40
Маса празен, kg 19 500
Стартова маса:
- нормална, kg 36 000
- максимална, kg 41 200
Максимална скорост, km/h 3200 (29)
Макс. ск.(нормална), km/h около 3000
Макс. ск. при земята, km/h 1200
Таван, m:
- статически 23 000-25 000
- динамически 37 000
Далечина на полета, km
- без доп. резервоар 1600
- с доп. резервоар 2400
Въоръжение:
- оръдейно – няма
- бомбово – до 10 свободнопадащи бомби с калибър 250-500 kg на външно окачане, общо максимум 5 t]
- ракетно – няма.



В българските ВВС:

През 1981 г пристигат в България 3 броя МиГ-25РБТ /бордове 731,736 и 754/ и спарката РУ /51/ и летят у нас до 1991г. На 12.04.1984г е загубен борд 736, който поради влошаване на времето и несъгласуваност на действията не успява да кацне на летището, и след свършване на горивото пилота кап. Чолаков катапултира.
Българските ВВС имат на въоръжение от 1982 г. разузнавателен вариант МиГ-25 РБТ, където буквата Т означава, че в комплекса разузнавателно оборудване е включена и станция за радио електронно разузнаване “Тангаж”. За фоторазузнаване се използва блок от 4 фотокамери А-70М (фокусно разстояние 750 mm и филми с висока чувствителност в различни части на спектъра и с висока разделителна способност). Камерите снимат планово и перспективно.
За фотографиране на големи зони от земната повърхност служат камерите А-Е/10 (фокусно разстояние 100 mm). За изпълнение на фотографски задачи много помага автопилотът от системата САУ-155, който осигурява оптимален режим на полета за фотографиране. Камерите позволяват работа от височини 6000- 25 000 m и истинска скорост 550-2800 km/h. Със своята система ВИРАЖ СРС-4А за радиотехническо разузнаване (радар за “странично виждане”), с шест аерофотокамери АФА-А-72, А-10-10 и др. с висока разделителна способност и възможност за снимане и в инфрачервената част от спектъра, както и с друго разузнавателно оборудване, МиГ-25Р изпълнява най-разнообразни задачи. След снемане от експлоатация на Ил-28Р това е най-сериозният разузнавателен самолет на Разузнавателния авиополк от българските ВВС.
Но за подобен самолет България е прекалено малка. Летейки с пределна скорост, МиГ-25Р започва завой на 180 градуса над червен бряг, прелита над София, Ихтиман, за да го завърши над Пловдив. Бе отбелязано, че самолетът може да носи и бомби. Специалната навигационна система “Пеленг-ДМ” наред с много други възможности дава и възможност за точно бомбардиране от стратосферата по неподвижни и бавноподвижни цели, на които координатите са предварително въведени в системата. За подготовка на летците за полети с този сложен самолет (който на практика са оказва много приятен за пилотиране) нашите ВВС имат и един учебен самолет МиГ-25РУ. Той има втора, инструкторска кабина и също е снабден с разузнавателно оборудване.
В един момент самолетите бяха върнати на Русия и в замяна на тях бяха получени пет изтребителя МиГ-23МЛД /изделие 23-18/.от последната съветска модификация, участвали в бойните действия в Афганистан, за което свидетелстват кръпките по обшивката им.
Още през есента на 1990 г. звеното за оперативно разузнаване към 26-та РАП в авиобаза Добрич-Толбухин /към което се числят нашите МиГ-25/ е разформировано. През април 1991 г. самолетите са пребазирани от Балчик в Тулбухин, а през май 1991 г. заминават за СССР.
Един от самолетите (бившият ни борд 731) в момента се експлоатира в 47-и ОГРАП в Шаталово. Там се намира от 1997 г., когато с още няколко машини е пребазиран от Липецк. Вероятно другите два самолета (бивши бордове 754 и 51) все още са в Липецк.
А най-интересното е, че нашият самолет (731, сега има борден номер 36) е участвал в бойните действия в Чечения - изпълнил е 8 бойни полета.





Допълнителна информация: Двудвигателен едноместен реактивен разузнавач (с възможности за бомбардиране и радиотехническо разузнаване – РБТ). Създаден на базата на прехващача МиГ-25П, който е разработен още в края на 50-те и началото на 60-те години (първи полет на прототипа през 1964 г.) като противотежест на перспективния американски бомбардировач Норт Америкън Б-70 “Валкирия”От Б-70 бомбардировач не стана, но от Е-266 стана един от най-бързите съветски изтребители. Самолетът е създаден да лети със скорости, близки до 3М, три пъти над звука. Това определя и неговата “анатомия”. В конструкцията му участва 80% стомана, 8% титан, 11% алуминиеви сплави и 1% други материали. Един от пунктовете, по които американските специалисти дават ниска оценка на Миг-25 е, че в него има много стомана. Но това сваля цената на самолета, който, макар и железен, си върши добре работата. Двигателите Тумански Р-15Б-300 с тяга по 114,5 kN/11200 kgf използват специално високотемпературно гориво Т-6, което служи и като охлаждащ агент в системата на охлаждане. За защита от излъчването на двигтателите, които при скорост от М по-голямо от 2,5 се нагряват в зоната на гаривните камери и удължителната тръба до около 1000 градуса по С, последните са закрити с посребрени екрани.
Схемата на самолета е новост в съветското самолетостроене и ще се наложи в бъдеще. В облагороден вид ще я открием в Су-27, МиТГ-29, МиГ-31... Двата разделечени вертикални стабилизатора, крилото, въздухозаборниците, всичко това леко модифицирано ще видим по-късно и в F-14, и в F-15. Оборудването на самолета е модерно за времето си, а през 1980-1982 г. електрониката на всички МиГ-25, намиращи се на въоръжение, е подменена с ново поколение оборудване.


(29) Без оборудване на външно окачане. – Бел. авт.