Страна производител Съветски съюз
Първа доставка 1972 г.
Разпереност, m 25,00
Дължина, m 20,36
Носеща площ, m2 70,00
Маса празен, kg 9400
Стартова маса, kg 15 500
Максимална скорост, km/h 550
Крейсерска скорост, km/h 510
Таван, m 9000
Далечина на полата, km 1870 до 2200
Допълнителна информация: Реактивен тримоторен пътнически самолет, (Аэрофлот и ЧСА имаха и товарни самолети Як-40) моноплан нископлощник. Трите двигателя Ивченко АИ-25 с тяга 14,7 kN/1500 kgf са разположени в опашната част на тялото – два на пилона от двете страни, третият в тялото, което завършва с реактивното му сопло, снабдено с отворки за реверсиране на тягата при кацане. Средният двигател има отвор за въздух над опашната част на тялото, в основата на вретикалния стабилизатор. Основният колесник с балонни гуми, позволяващи кацане на летища без бетонни и асфалтови писти, се прибира в ниши в центроплана, които не се затварят с капаци, както е при съвременните реактивни самолети. Гумите остават да се подават няколко сантиметра под контура на тялото, което позволява при принудително кацане да се запази конструкцията на самолета. В опашната част има спускаем трап, правещ експлоатацията на самолета лесна на необорудвани с наземна техника (пасажерски стълби) летища. Екипаж 2-3 човека – двама пилоти или двама пилоти и борден инженер. Пътници в зависимост от компоновката на салона 12-16 за луксозния вариант, 27-32 за нормалния вариант. През периода 1973-1991 г. България имаше 3 самолета луксозен вариант в Правителствения отряд. Те бяха предадени безвъзмездно на “Хемус-ЕР” и преустроени в стандартен вариант. Самолети Як-40 имаха още: Учебният център на БГА, Санитарното звено, фирма Easu Wesr European Air Services, ТРАП. В момента всички “Якове” са собственост “Хемус-Ер”. Една машина бе оборудвана със специална радиоелектронна апаратура за проверка на наземното радионавигационно оборудване на летищата съгласно изискванията на ИКАО.