Страна производител СССР
Първа доставка 1958 г.
Разпереност, m 9,00
Дължина, m 13,02
Носеща площ, m2 25,00
Маса празен, kg 5760
Стартова маса, kg 9250
Максималнао скорост, km/h 1455
Таван, m 17 200
Далечина на полета, km 1950
Въоръжение:
- оръдейно – две оръдия НР-30 с калибър 30 mm по едно във всяко полукрило, близо до тялото с по 73 снаряда на оръдие;
- ракетно – два блока с по 8 НУРС тип С-5 с кал. 57 mm. След доработка в България по съветска документация получава и два пилона за самонасочващи се по топлинното излъчване на противника ракети Р-3С (К-13);
- бомбово – две бомби по 250 kg всяка.






На Доброславци

МиГ-19П в България, бордове:

01
10
549 паметник на хижа Чивира 1/7201
550
811
918
919
920
921
922
923
925
926
931

436
438
506 Крумово 15/7201
531 Катастрофа 06.10.1970
533
544 Царимир 18(544)/7201?


Допълнителна информация: Вариант на изтребител прехващач с радиолокационна станция РП-5. Премахнато е носовото оръдие, а в предната част на самолета е поставена радиолокационна станция. Тя подобно на РЛС “Изумруд” на МиГ-17ПФ има две антени – обзорна и прицелна. Въоръжението на самолета първоначално е 2х30-mm оръдия НР-30 в основата на полукрилата и два блока по 8 НУРС тип С-5. През 1969 г. по документация от ОКБ “Микоян-Гуревич” със съдействието на специалисти от СССР на двете полукрила бяха монтирани пилони с АПУ (авиационно пусково устройство), а в кабината допълнително оборудване за стрелба с две ракети “въздух-въздух” К-13 (официално наименование Р-3С) с инфрачервена пасивна система за самонасочване. Това увеличи значително възможностите на прехващачите МиГ-19П, които в момента се базираха на летище Доброславци за защита на столицата. Всички останали конструктивни особености са като на МиГ-19С.