Желязко Тенчев, магистър по история

На 8 март 2010 г. след кратко боледуване ни напусна офицерът от Въздушните на Н.В. Войски подполковник летец о.з. Антон Иванов Барев.
Роден на 25.08.1920 г. в с. Салаш, Белоградчишко. Постъпва за обучение във Въздушната школа за запасни офицери на летище Казанлък през 1939 г. и я завършва през 1941 г. Същата година завършва и Изтребителната школа на летище Марино поле, Карловско и постъпва в бойната ни изтребителна авиация като редови летец.
Един от двадесетината българи, които през август 1943 г. заедно с германски и френски пилоти докарват от Франция в България стотина трофейни френски изтребители Dewoitine D-520, постъпили на въоръжение във 2/6 Изтребителен орляк на ВНВВ.
Едва 23 годишен, подпоручикът Антон Барев активно участва в тежките въздушни боеве с англо-американските бомбардировъчни формации и прикриващите ги изтребители. Той достойно се сражава срещу многочисления въздушен противник в състава на 662-ро ято от 2/6 Изтребителен орляк. В един от тези неравни боеве управляваният от него изтребител D-520 получава тежки пробойни от огъня на четворка американски изтребители Р-38 „Лайтнинг”. Пилотът се спасява и успешно приземява машината благодарение на добрите си летателни умения. На 14 ноември 1943 г. заедно с пилота Асен Ковачев успява да свали двумоторен противников бомбардировач. На 24 юни 1944 г. участва с изтребителя си Ме-109 при свалянето на летяща крепост В – 24 Liberator в района на с. Сухозем, Пловдивско. След няколко дни, на 28 юни, е ранен по време на тежката бомбардировка на летище Марино поле. Участва и в Заключителния етап на войната срещу Германия.
Пилотът от ВНВВ Антон Барев усвоява и успешно използва три различни типа изтребители, постъпили на въоръжение в бойната ни авиация – Dewoitine D-520, Messerschmitt Bf-109 и Як-9 .
Кавалер на два ордена „За храброст” – ІV ст. І клас и ІV ст. ІІ клас.

Мир на праха му! Лека му пръст, вечна му памет и Царство му небесно!