Горещи новини
- Завърши последното за 2024 г. учение на ССО на Българската армия
- Чудо оръжията на Вермахта - Panzerfaust, Ofenrohr и Panzerschreck - танкоубиците на Хитлер
- ГАЛЕРИЯ - САМО ГРОХОТ НА МАШИНИ - АВИОБАЗА УЗУНДЖОВО НАВЪРШИ 73 ГОДИНИ!
- 8 ДЕКЕМВРИ 1982 - ПЪРВИ ПОЛЕТ НА МИГ-25 В БЪЛГАРИЯ, РАЗКАЗ НА ПИЛОТА ВЛАЮ ГЕНОВ
- ДА СИ СПОМНИМ ЗА ПОЛКОВНИК ИВАН БЕДРОЗОВ, ПЪРВИЯТ ЛЕТЕЦ НА МИГ-21
- Изграждат лодкостоянка с капацитет за 275 лодки в бургаския кв. „Победа“
- Министър Атанас Илков посрещна на коледно празненство деца на загинали полицаи и пожарникари
- Министър Атанас Илков: МВР е ангажирано с гарантиране на обществения ред и недопускане на ескалация на напрежението във Велинград
- Armymedia.bg: ВВВУ „Г. Бенковски” ще обучава виетнамски курсанти
- Armymedia.bg: Дариха на ВММ витлото на първия ни хидроплан
ПЕТРОВ, НИКОЛА ВАСИЛЕВ
Виден български пилот изтребител прехващач, обучил десетки летци на ракетоносни самолети.
Роден на 27 май 1934 г. в град Стара Загора. Произхожда от бедно работническо семейство. След завършването на гимназия и аероклуба в с. Баните, казанлъшко, постъпва в НВВУ “Г. Бенковски” – долна Митрополия, и завършва през 1954 г. с пълно отличие (той и съвипускникът му Борис Генадиев са излъчени за първенци на випуск ’54-а). Като офицер е служил 35 години – от старши пилот до старши инспектор в отдел “бойна подготовка и бойно използване на авиацията” в ПВО и ВВС. Бил е инструктор на първия български космонавт при поддържане на летателната му подготовка.
Завършил е със златен медал ВА “Г.С.Раковски” (1969 г.). С висше военно образование. Пролетял е 2840 часа на 10 типа самолети включително МиГ-21 от всички модификации.
Изтребител-прехващач.
Полковник от запаса. Военен пилот първи клас. Заслужил летец на НРБ (1985 г.).
(По автобиографични бележки, 1996 г.)
Петров Фрагменти: “Един ден да се окажем без авиация?”
• “Откакто се помня, мечтаех да стана летец и подчиних целия си съзнателен живот на тая си мечта. Може би защото авиацията олицетворяваше независимостта на човека от някои природни сили. А може би защото се интересувах и четях за подвизите на нашите летци при защитата на София и особено за съветските летци по време на Отечествената война на СССР. Всичко това мотивира у мен голямото желание да стана летец и да се подготвя като достоен защитник на родното небе.”
• “Нямам особени злополуки и летателни произшествия.”
• “Обща радост ми доставя фактът, че извървях скромно и достойно пътя си от редови летец до старши инспектор във ВВС. Радост ми доставяха завършването на курсовете за висш пилотаж и маневрен въздушен бой в СССР и по-късно обучението на голяма част от по-младите летци от изтребителната авиация на въздушен бой; стрелбата по въздушни и парашутни мишени с ракетното въоръжение на самолети-изтребители, за която като инспектор отговарях повече от 10 години; чувствах се горд и радостен, че в продължение на 5 години (1979-1984 г.) със заповед на командващия на ПВО и ВВС бях назначен за инструктор на първия български космонавт за поддържане на неговата летателна подготовка на самолет МиГ-21У.”
• “Въпреки че сега авиацията е в криза и изостава в своята подготовка, в нея има много достойни и самоотвержени млади летци, които ще я изведат до нивото на бойната готовност на съседните ни страни.”
• Най-много помня трудностите, но и задружно и ползотворно изживените години в авиацията, когато израствахме достойни защитници на родното небе.”
• “Не искам да мисля (но винаги ми се натрапва в главата) за неуспехите на нашата авиация, за катастрофите и гибелта на много наши другари, за това, че един ден можем да се окажем без авиация или без достойна авиация, каквато заслужава нашият народ.”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г.)
Виден български пилот изтребител прехващач, обучил десетки летци на ракетоносни самолети.
Роден на 27 май 1934 г. в град Стара Загора. Произхожда от бедно работническо семейство. След завършването на гимназия и аероклуба в с. Баните, казанлъшко, постъпва в НВВУ “Г. Бенковски” – долна Митрополия, и завършва през 1954 г. с пълно отличие (той и съвипускникът му Борис Генадиев са излъчени за първенци на випуск ’54-а). Като офицер е служил 35 години – от старши пилот до старши инспектор в отдел “бойна подготовка и бойно използване на авиацията” в ПВО и ВВС. Бил е инструктор на първия български космонавт при поддържане на летателната му подготовка.
Завършил е със златен медал ВА “Г.С.Раковски” (1969 г.). С висше военно образование. Пролетял е 2840 часа на 10 типа самолети включително МиГ-21 от всички модификации.
Изтребител-прехващач.
Полковник от запаса. Военен пилот първи клас. Заслужил летец на НРБ (1985 г.).
(По автобиографични бележки, 1996 г.)
Петров Фрагменти: “Един ден да се окажем без авиация?”
• “Откакто се помня, мечтаех да стана летец и подчиних целия си съзнателен живот на тая си мечта. Може би защото авиацията олицетворяваше независимостта на човека от някои природни сили. А може би защото се интересувах и четях за подвизите на нашите летци при защитата на София и особено за съветските летци по време на Отечествената война на СССР. Всичко това мотивира у мен голямото желание да стана летец и да се подготвя като достоен защитник на родното небе.”
• “Нямам особени злополуки и летателни произшествия.”
• “Обща радост ми доставя фактът, че извървях скромно и достойно пътя си от редови летец до старши инспектор във ВВС. Радост ми доставяха завършването на курсовете за висш пилотаж и маневрен въздушен бой в СССР и по-късно обучението на голяма част от по-младите летци от изтребителната авиация на въздушен бой; стрелбата по въздушни и парашутни мишени с ракетното въоръжение на самолети-изтребители, за която като инспектор отговарях повече от 10 години; чувствах се горд и радостен, че в продължение на 5 години (1979-1984 г.) със заповед на командващия на ПВО и ВВС бях назначен за инструктор на първия български космонавт за поддържане на неговата летателна подготовка на самолет МиГ-21У.”
• “Въпреки че сега авиацията е в криза и изостава в своята подготовка, в нея има много достойни и самоотвержени млади летци, които ще я изведат до нивото на бойната готовност на съседните ни страни.”
• Най-много помня трудностите, но и задружно и ползотворно изживените години в авиацията, когато израствахме достойни защитници на родното небе.”
• “Не искам да мисля (но винаги ми се натрапва в главата) за неуспехите на нашата авиация, за катастрофите и гибелта на много наши другари, за това, че един ден можем да се окажем без авиация или без достойна авиация, каквато заслужава нашият народ.”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г.)
Други публикации
Напиши коментар