Автор - Стефан Стефанов, сп."Криле" и екип на www.pan.bg
Снимки - архив на Слав Петков, специално за "Криле"

Слав Добрев Петков

Неговото нерадостно детство е като ненаписана приказка. Роден е на 16 .09. 1930 г. в с. Недялско, Ямболско. Той е четвърто от петте деца на семейството. Когато започва да учи в прогимназията на местното училище, едва 11-годишен остава кръгъл сирак. Настойничеството му поема неговият вуйчо. Но не и издръжката му. Момчето по цяло лято е ратайче. Пасе коне и волове, чиракува на чорбаджии за хляба си.


Граф Игнатиево - 1948 г.

Тъкмо тогава, когато е на полето, някакъв самолет аварира и каца в землището на Недялско. Слав тича повече от километър, за да го види отблизо. Насъбират се още няколко любопитни дечурлига. Пилотът ги замолва да му помогнат, да задържат за крилата огромната птица, докато моторът й набира сили да литне. Това незабравимо преживяване остава с сърцето на момчета завинаги.

Събитията през септември 1944 г. го сварват страшно загрижен. Загубил е конете на новия си господар и...
Двамата му по-големи братя-антифашисти го успокояват. После батьо му Петър го дава за “син на 29-и ямболски полк”. Там е докато постъпва в гимназия в Ямбол. Сирачето няма достатъчно средства да плаща наем за квартира, живее в помещения на младежкия съюз и учи.
Слав не довършва докрай средното си образование. В началото на май 1948 г. се записва в аероклуба в Ямбол. След това се премества в аероклуба в Граф Игнатиево. Тук полага успешно първи пилотски изпит и на 15 януари 1949 г. се записва във военновъздушното училище в Долна Митрополия. Завършва успешно подготовката си, полага и втори пилотски изпит и към края на април 1950 г. е произведен подпоручик от випуск 70-и.
От 15 май с.г. е назначен в летище Карлово. Общо 18 са младите офицери, които започват полетите си тук на месершмити. За зла беда той заболява от воден плеврит и лекарите му забраняват да лети. Изпращат го в 16-и транспортен авиополк – Враждебна. При първия му летателен ден разбира, че в ТрАП-а ще лети на Як-12.

До декември 1966 г. лети и на Юн-52, Ил-14, “Физелер Щорх”... По-важното за него е, че през този период, вече 28-годишен, успява да завърши средното си образование. Дипломата му само без една стотна е отлична. По-късно се оженва за деловодителката на полка. Когато се ражда синът им той е във въздуха. Записва задочно и завършва външна търговия във ВИИ “Карл Маркс”.
Като военен пилот служи във Враждебна и Божурище. Достига до чин полковник. През 1960 г. получава звание “Военен пилот първи клас”, а от 1981 г. е заслужил летец на НРБ. Освен десетилетията му служба като военнотранспортен пилот има и 10-годишен стаж в Института за космически изследвания и Българската аерокосмическа агенция. Летял е на над 15 типа самолети като общият му нальот е около 13 500 часа.
Пенсиониран е през 1986 г.

Паметно преживяване

Някогашният командир на правителствено звено, пилотът Слав Добрев Петков обича да отбелязва своето летателно щастие – не е пукнал и гума по пистите! И все пак той има съдбовни случки във въздуха, при което е бил на косъм от смъртта. Едната е в небето над Будапеща.
Февруари 1958 г. Наш Ил-14 захожда за кацане. Летецът изпълнява стандартната фигура – завой за излизане на курс обратен на посоката на кацане, при нестабилна работа на радиокомпасите. Тогава, в МК = 240 градуса, той внезапно вижда земята в опасна близост до самолета си. Моментално потегля щурвала, а бордният техник дава излетен режим на двигателите. Инструкторът се хваща за управлението и започва да тегли. Пилотът противодейства на усилията му...
Повторен опит за заход не правят. Насочват се към запасното летище в Арат. Напрежението намалява. Могат да си отдъхнат, да се огледат с доволни усмивки. Само че тази, върху устните на техника, бързо изчезва.
- Командир, какво ти става? – пита техникът.
- Нищо. Защо? – свива рамене Слав, но усеща солен вкус в устата си.
Изважда кърпичката, изтрива се и забелязва кърваво петно върху бялото платно в ръката му. Разбира, че долната му устна се е спукала.
Остава му малък белег от паметното преживяване над Будапеща.