На 18 януари се навършиха 7 години без един от първите летци първи клас на България и бивш командващ ВВС о.з. полковник Атанас Илиев Атанасов


АТАНАСОВ, АТАНАС ИЛИЕВ, от книгата на големия Цветан Цаков - "20 век - Кой кой е в авиацията"

Изтъкнат авиационен командир, един от групата на първите 8 летци, получили званието “Военен летец първи клас” (1953 г.)
Роден на 4 февруари 1924 г. в с.Габаре, Врачанско. Бил е партизанин.

Атанасов Фрагмент: “По-добре да не бързаме!”
“Когато започнахме да се готвим за първокласни летци, в нашата авиация никой не беше летял нощем. Летяхме денонощно на три смени, а когато не летяхме, дежурехме... Веднъж първият сняг ни изненада. Заповядаха ми да излетя срещу нарушител на въздушното пространство. “Ще излетя – казах, - но няма да мога да кацна!” “Ако не можеш да кацнеш – отвърнаха ми, - ще скочиш с парашута.” Току преди излитането изстреляха червена ракета. Потърсиха ни от най-високо място отговорност за забавянето на подготовката на класни летци при тези трудни и невероятни условия. Казах, че ако бързаме, ще убиваме хората си. Ще ги убивате, щом интересите на народа изискват това – отвърнаха троснато. Тогава кой ще остане – попитах. Решиха, че е по-добре да не бързаме...”
(Из “Първите български първокласни летци – 30 години по-късно”, сп. “Криле”, бр. 10, 1983 г.)

Атанасов Плюс: “Начетен, строг, суров”
“Всеотдаен, изпълнителен, точен; строг, взискателен към себе си и другите. Човек, познаващ отлично авиационното дело. Летеше с желание. Беше предпазлив и сдържан. Начетен, тежеше на мястото си. Почти педантичен относно качеството на предварителната подготовка. Добре организираше подготовката и ръководеше полетите. Строг, суров, по-възрастен от нас, той умееше да създава дистанция, от днешна гледна точка полезна, но тогава не биваше разбирана...”
(Из колективен портрет на А. Атанасов, направен от другарите му – равни с него първи първокласни летци, сп. “Криле”, бр. 10, 1983 г.)