РОДЕН ЗА МАГИЯТА НА ПОЛЕТА - 34 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ЛЕТЕЦА ВАЛЕРИ БОГДАНОВ

34 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА СТ. Л-Т ВАЛЕРИ БОГДАНОВ

На 05.10.1989 г. загива старши лейтенант Валери Лилов Богданов от 21 иап при прелитане от летище Узунджово за летище Добрич с изтребител МиГ-21 ПФМ. Причина за катастрофата е възникване на особен случай в полет в резултат на отказ в системата АРУ.

Старши лейтенант Валери Лилов Богданов e роден на 22.10.1961 г. в с.Габровница, обл. Монтана. Завършва ВНВВУ “Г. Бенковски” - Долна Митрополия през 1986 г. - специалност „Летец –пилот ВВС”, випуск „Ботевски”.
Служи в под. 34 060 (21 иап) на летище Узунджово от 1986 до 1989 г. като старши пилот в 1 иае, 3-то звено. Летец-пилот II клас. Загива на 05.10.1989 г., 9 ч.,52 мин,11 сек., със самолет МиГ-21 ПФМ на летище Толбухин (Добрич).

На 5 октомври се навършват 34 години от гибелта на Валери.
Роден за магията на полета и отишъл си от нея.
Светъл човек! С усмивка, грейнала на лицето му, и с блестящи очи,
устремен към небето, към живота, към хората!
Светъл път на душата ти! Обичаме те!
Магия
На Валери

Магия красива бе нашата среща
сред книги прекрасни и мъдри.
С широка усмивка, момчето блестеше.
Момчето, в което се влюбих.

Любовта ни беше магия омайна,
радвахме се и тъгувахме,
учихме, мечтахме заедно.
С момчето, в което се влюбих.

Като насън бързо живяхме.
Беше вълшебно пътуване,
създадохме дом и дете, и летяхме.
С момчето, в което се влюбих.

Магия беше и вечният полет.
В небето момчето изгубих.
Омагьосани дните ми бяха.
Без момчето, в което се влюбих.

Красива и страшна магия е полетът.
Любовта магия красива и вечна е.
Живея с прекрасните спомени
за момчето и нашата среща.

Да се гордее с нас, дано сме достойни.
И да идва тихо в съня ми -
Вапцаровият нечакан гостенин,
момчето, в което съм влюбена.


Маруся Богданова
28.09.2019





ДАЛЕЧНА И БЛИЗКА ЗВЕЗДА
На Валери
Изнизват се нощите звездни,
след тях – и слънчеви дни.
В косите – нишките сребърни,
в очите ми – сякаш вали.
Когато погледна в албума ни –
ти си толкова хубав и млад!
Ти си още на 27 години.
А аз сякаш в миг остарях.
Остарях в онзи ден през октомври,
Когато ти като в сън отлетя.
Като сън се изниза животът ми,
а ти си все така хубав и млад.
Ти летиш там някъде горе,
сбъднал всички най-светли мечти.
Ти обичаш небе, самолети, простора,
окрилен и свободен летиш.
И се смееш светло от снимките,
все така хубав и млад!
Няма забрава – помнят те всичките!
Ти живееш в сърцата на всеки от нас!

Маруся Богданова
Ден като ден.
За всички еднакъв.
Студен.