Автор: Стефан Стефанов, www.pan.bg
Снимки - архив Т.Гърбов

Роден в Сухин дол, Великотърновско – някогашно село, а сега град – на 19 септември 1931 г. Прогимназия и гимназия завършва в родното си село, откъдето са прославените български пилоти Пеньо Попкръстев, Петко Попганчев и др. Жаждата си за летене Тодор Гърбов започва да утолява с безмоторен самолет в Сухиндол още ненавършил 16-годишна възраст. После продължава да се обучава в Мусачево. Първият му полет на безмоторен самолет е на 23 юни 1947 г.



През 1950 г. постъпва във военното училище в долна Митрополия, което завършва с отличен успех след три години. Произведен е лейтенант и е оставен като пилот-инструктор в училището. Впрочем той изпълнява инструкторска длъжност и като курсант-старшина. Обучава бъдещи летци на самолетите МиГ-15, МиГ-17, Л-29. Като пилот-инструктор получава последователно всичките останали офицерски звания до полковник включително. Присвоено му е и званието “Военен летец първи клас”.
От 1981 до 1987 г. Т. Гърбов е началник на столичния аероклуб “Никола Бонев”. Тогава от реактивни самолети минава отново на моторни и безмоторни, с каквито се е занимавал в началото на своята летателна дейност.
Причина да бъде освободен от длъжността началник на клуба е нещастен случай, при който загива курсантката Ирина Дончева, въпреки че той лично няма пряка вина. Само седем дни след това е назначен за инструктор на самолет Ан-2 в Гражданската авиация, в Учебно-тренировъчния отряд У-2. по-късно става и командир на отряда.
Последният му, прощален полет е на 5 септември 1990 г. След 40 години, 2 месеца и 12 дни летателна работа, на 59-годишна възраст, той напуска авиацията, въпреки че все още има летателна годност.
Пролетял е 6500 часа на 20 типа безмоторни, моторни и реактивни самолети. Инструкторската работа не се измерва реално в продължителността на полетите. Тя се цени предимно с прецизността ски. Той е излитал и кацал 15 000 пъти.
Тодор Гърбов е семеен. Съдбата го свързва с неговата съвипускничка от военното училище Емилия Гайдарджиева, също летец-инструктор, която представяме отделно. Имат един син, две дъщери, шест внуци и три правнуци.

Обаче бомба не избухва

Паметното му премеждие на 17 ноември 1978 г. Трябва да превозят инструктори от учебната база Щръклево до полигона в Обретеник, Русенско. Самолетите са снабдени и с учебни бомби. Спокойно, с познатите му привични действия, пред него в кабината заема мястото старши лейтенант Вилхелм Димитров. Той трябва да покаже пред представител на старшото командване, че не е забравил как се извършва бомбомятане, макар че известно време не е изпълнявал този вид бойна подготовка.
Младият летец пуска двигателя и отправя самолета към старта. На пистата зад тях, на определен интервал и дистанция застават със своя самолет пилотите от другата двойка – офицерът Дунчовски и неговият обучаван. Двойките се устремяват напред. Засилват се. Техният, първият самолет, се отделя от бетона. Издига се... Не! Тази височина не е никакво издигане... На 5-6 метра над бетона и – силен гръм оглася района на летището. В следващия момент крилата на машината тежко се удрят в земята. Самолетът подскача нагоре, но скоро, обгърната в пламъци, пак се понася обратно.
След гърмежа офицерът Гърбов моментално хваща лоста. Обаче неприятно изненадан разбира, че надлъжното управление не отговаря на командите. При такова положение самолетът е почти безпомощен и най-малката грешка в пилотирането може да има непоправими последствия.

Огромният опит, спокойната съобразителност, умелото майсторство и хладнокръвието на Тодор Гърбов се оказват особено полезни в тези тревожни и скъпи секунди. Той успява да приземи самолета. Да го успокои. Да спаси живота на обучавания пред себе си. И своя.
След слизането и спирането му на земята самолетът гори. А на крилото му – бомба... Пожарникарите, като откриват критичната картина, побягват. Той, Тодор, заедно с командира на базата Ангел Митев оставят и се залавят да гасят самолета със свободния маркуч...
И до днес Тодор Гърбов пази една кутия с отломки вкъщи от изгорялата машина. Скъп спомен от спасителното събитие.