Горещи новини
- ОПТИМИСТИЧНО - на 14.11.24 във ВВВУ „Г. Бенковски“ откриват тренажор за техници на F-16 Block 70 и представят втори учебно-тренировъчен вертолет
- Financial Times: Киев изпраща повече лекари в Донбас в очакване на ожесточаване на боевете
- Mash: През 2025 г. между Русия и САЩ може да има нов обмен на затворници
- Украинските въоръжени сили обявиха готовност за отстъпление от Курахово
- Politico: След новите назначения на Тръмп поддръжниците на Украйна въздъхнаха с облекчение
- ISW: Руските войски предприеха серия от механизирани атаки в посока Курахов
- Министър Запрянов: Подготовка на курсантите е разкъсана от тази на бойните пилоти, предстоят кадрови промени във ВВС
- Адм. Емил Ефтимов: Десетилетията недофинансиране в системата на отбраната водят до рискове
- Министър Запрянов: Хроничният недостиг на изправна летателна техника влияе върху безопасността на полетите. Моята съвест не ми позволява да скрия истината за състоянието на българските ВВС
- Рюте призова САЩ и ЕС да „променят траекторията“ на украинския конфликт
Параходът “Голубчик” (1887 г. - “Крум”)
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната
Със заповед No 41 от 18 април 1880 г. параходът “Голубчик” е отчислен от руския Черноморски флот. Приемането му в състава на българската Дунавска флотилия става на 3 юни същата година.
“Голубчик” е построен за нуждите на Руското дружество за параходство и търговия през 1858 г. в Нюкясъл, Англия.
При водоизместване 265 т той има следните главни размери: дължина 40 м, широчина 10 м, газене на носа 1,1 м и газене на кърмата 1,5 м. Главният двигател е парна машина тип “Компаунд”, с мощност 75 к.с., с движещи се цилиндри. Парният му котел е водотръбен, с високо налягане и изразходва при пълен ход по 500 кг въглища на час. В бункерите може да поеме гориво за 100 часа работа на котела. Две патентовани колела с диаметър 4,4 м с по 16 дървени лопати му придават скорост до 15 км/час. Корпусът му е метален, а палубата и надстройката – от бор. Екипажът му се състои от 28 офицери и матроси.
Непосредствено преди Освободителната война руското правителство го откупува от дружеството собственик. Корабът бива въоръжен и включен в състава на Черноморския флот с база Севастопол. ”Голубчик” взема дейно участие в бойните действия на Черно море и Дунав. Една от основните му задачи е охраната на минните заграждения, но е използван и като влекач.
В българската Дунавска флотилия “Голубчик” е използван главно за транспортна дейност. През 1883 г. е изпратен с парахода “Опыт” (“Симеон Велики”) на ремонт в Одеса. Общо за ремонта на двата кораба българското правителство заплаща 46 000 лв. На “Голубчик” са поправени корпусът, машината, парният котел и долапите на колелата.
По време на Сръбско-българската война корабът е командван от руския политически емигрант мичман Владимир Луцки. На “Голубчик” и на неговия смел и находчив командир е възложено снабдяването на обсадената от сръбската войска Видинска крепост. Оръжието, боеприпасите и продоволствието, което “Голубчик” трябва да превозва буквално пред дулата на сръбските батареи, е равнозначно на живот и победа за обсадените. При един от рейсовете мичман Луцки нарежда корабът да се пребоядиса, да се напише на борда ново име – “Ана”, и да се скъси задната мачта. Замисълът му успява. За зла беда веднага след като “Голубчик” успешно преминава пред батареите, буксирното въже се скъсва и влачените от него шлепове се понасят обратно към тях. Хладнокръвно мичман Луцки завива обратно, взема отново шлеповете на буксир и продължава невъзмутимо пътя си.
За да не повтаря един и същ маньовър, което може да го демаскира пред противника, при друг важен рейс мичман Луцки преминава на път към Видинската крепост през нощта покрай сръбски батареи. Този път той нарежда да се освети добре корабът с всичките налични лампи, така че да заприлича на австрийски пътнически кораб. С такава богата илюминация “Голубчик” преминава необезпокояван покрай дебнещите появяването му батареи.
Трудно може да се предвиди какво би станало и какво би останало от младото Княжество България, ако противникът би завладял Северозападна България, чиято твърдина тогава е Видинската крепост. Несъмнена заслуга за предотвратяването на тази опасност имат опитните и смели екипажи на корабите от българската Дунавска флотилия начело със своя флагман параходът “Голубчик”.
След края на войната властите правят опит за организиране на търговски транспортен флот на Дунав с част от корабите на военната флотилия. Най-подходящ за пътнически кораб се оказва “Голубчик”. Вече под името “Крум”, ветеранът “Голубчик” превозва пътници от Силистра до Видин през периода от декември 1886 г. до февруари 1887 г.
През 1889 г. параходът “Крум” е на ремонт в арсенала на австро-унгарското дунавско параходно дружество, където, за да се повиши скоростта му, е подменен котелът.
През 1913 г. параходът “Крум” е потопен в устието на река Русенски Лом заедно с другите кораби на Дунавската флотилия, като същата година е изваден и ремонтиран. През 1914 г. е предаден на русенското пристанищно управление заедно с част от корабите на флотилията, но малко по-късно поради износване е бракуван.
Други публикации
Напиши коментар