Горещи новини
- Politico: След новите назначения на Тръмп поддръжниците на Украйна въздъхнаха с облекчение
- ISW: Руските войски предприеха серия от механизирани атаки в посока Курахов
- Министър Запрянов: Подготовка на курсантите е разкъсана от тази на бойните пилоти, предстоят кадрови промени във ВВС
- Адм. Емил Ефтимов: Десетилетията недофинансиране в системата на отбраната водят до рискове
- Министър Запрянов: Хроничният недостиг на изправна летателна техника влияе върху безопасността на полетите. Моята съвест не ми позволява да скрия истината за състоянието на българските ВВС
- Рюте призова САЩ и ЕС да „променят траекторията“ на украинския конфликт
- /ВИДЕО/: В Украйна предложиха формиране на бригади за ВСУ от служители на военната служба
- /ВИДЕО/: В Украйна направиха зловещо изявление за помощта и бюджетните разходи
- /ВИДЕО/ Екс-началник на ВВС на Франция: Украинците няма да могат да върнат всички загубени територии
- Адмирал Бауер: НАТО щеше да изпрати свои войски в Украйна, ако не бяха руските ядрени оръжия
" alt="img" /> Параходната яхта “Александър I”
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Параходната яхта “Александър I” е първият кораб, който България закупува след Освобождението. През 1882 г. началникът на флотилията и морската част капитан-лейтенант Конкеевич е командирован в Марсилия, където поръчва товаропътнически кораб от яхтен тип. В мирно време той трябва да служи за яхта на княза, а във военна обстановка – за минен заградител и военен транспорт.
На 14 април същата година правителството превежда 150 000 франка в Банк дьо Креди – Лион за сметка на фирмата La societee de la Forges et Chantieres в Марсилия. През 1883 г. корабът е готов; князът пожелава да носи неговото име. На 15 май 1883 г. яхтата застава на русенския кей.
Тя е с 350 т водоизместване, а главните й размери са: дължина 61 м, широчина на корпуса при мидела 8 м, а при долапите - 13 м. Яхтата има метален корпус и палуба от бук. Рангоутът се състои от фок и гротмачта. Главният двигател е парна машина тип “Компаунд”, захранвана с пара от два котела с 5 атм. работно налягане. При пълен ход машината развива 55 к. с., като разходът на въглища за един час достига 500 кг. Двадесетте тона гориво, които приема в четири въглищни бункера, осигуряват 40-часово непрекъснато плаване на кораба при развиване на скорост 14 км/ч по течението и 9 км/ч срещу течението. Двете димови тръби и двете странични колела с диаметър 5,80 м, всяко от които с по 14 лопати, придават внушителен вид на кораба. Впрочем той наистина е един от най-красивите и бързоходни кораби на река Дунав по това време. В случай на нужда е предвидена възможност да се монтират на палубата му две малокалибрени оръдия.
През Сръбско-българската война яхтата извършва транспортна дейност. Тя редовно плава между пристанищата Русе, Свищов, Лом, Видин, Галац, Рени и др., като извършва 35 рейса, пренасяйки войски, боеприпаси, продоволствия и др.
На 9 август 1886 г. екипажът на яхтата взема участие в детронирането на княз Александър Батенберг, като след арестуването му е превозен с нея до пристанище Рени и предаден на руските власти.
До 1888 г. корабът е пропътувал вече 11 000 морски мили по Дунав и до руските черноморски пристанища Одеса и Севастопол. “Александър I” е потопен заедно с другите кораби от флотилията през 1913 г. край Русе, а след това изваден, почистен и ремонтиран. След завършване на военните действия корабът е предаден на русенското пристанищно управление, което през 1914 г. го бракува.
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Параходната яхта “Александър I” е първият кораб, който България закупува след Освобождението. През 1882 г. началникът на флотилията и морската част капитан-лейтенант Конкеевич е командирован в Марсилия, където поръчва товаропътнически кораб от яхтен тип. В мирно време той трябва да служи за яхта на княза, а във военна обстановка – за минен заградител и военен транспорт.
На 14 април същата година правителството превежда 150 000 франка в Банк дьо Креди – Лион за сметка на фирмата La societee de la Forges et Chantieres в Марсилия. През 1883 г. корабът е готов; князът пожелава да носи неговото име. На 15 май 1883 г. яхтата застава на русенския кей.
Тя е с 350 т водоизместване, а главните й размери са: дължина 61 м, широчина на корпуса при мидела 8 м, а при долапите - 13 м. Яхтата има метален корпус и палуба от бук. Рангоутът се състои от фок и гротмачта. Главният двигател е парна машина тип “Компаунд”, захранвана с пара от два котела с 5 атм. работно налягане. При пълен ход машината развива 55 к. с., като разходът на въглища за един час достига 500 кг. Двадесетте тона гориво, които приема в четири въглищни бункера, осигуряват 40-часово непрекъснато плаване на кораба при развиване на скорост 14 км/ч по течението и 9 км/ч срещу течението. Двете димови тръби и двете странични колела с диаметър 5,80 м, всяко от които с по 14 лопати, придават внушителен вид на кораба. Впрочем той наистина е един от най-красивите и бързоходни кораби на река Дунав по това време. В случай на нужда е предвидена възможност да се монтират на палубата му две малокалибрени оръдия.
През Сръбско-българската война яхтата извършва транспортна дейност. Тя редовно плава между пристанищата Русе, Свищов, Лом, Видин, Галац, Рени и др., като извършва 35 рейса, пренасяйки войски, боеприпаси, продоволствия и др.
На 9 август 1886 г. екипажът на яхтата взема участие в детронирането на княз Александър Батенберг, като след арестуването му е превозен с нея до пристанище Рени и предаден на руските власти.
До 1888 г. корабът е пропътувал вече 11 000 морски мили по Дунав и до руските черноморски пристанища Одеса и Севастопол. “Александър I” е потопен заедно с другите кораби от флотилията през 1913 г. край Русе, а след това изваден, почистен и ремонтиран. След завършване на военните действия корабът е предаден на русенското пристанищно управление, което през 1914 г. го бракува.
Други публикации
Напиши коментар