" alt="img" /> Парните катери “Бавария” (1887 г. – “Борис”), “Мотала” (1887 г. – “Стефан Караджа”) и “Фардинг” (1887 г. – “Любен Каравелов”)

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната

Тези три катера са построени през 1876 г. в Англия по специална поръчка на руския Балтийски флот. По време на Освободителната война те са пренесени на р. Дунав по железница и използвани като заградители, охрана на минните заграждения и за отбрана на мостовете при Зимница - Свищов.
Катерите са 43-тонни, с метален корпус и със следните главни размери: дължина 14,70 м, широчина 3,38 м и височина 1,80 м. Парната им машина изгаря по 100 кг въглища на час. Товароподемността им е 3 т или 60 бойци с въоръжението им.
По време на Сръбско-българската война катерите биват включени в специален отряд кораби, придадени в разпореждане на коменданта на Видинската крепост. Катерът "Фардинг" остава в Лом, а "Бавария" и “Мотала” отплават за Видин. Там „Мотала" осигурява пренасянето на телеграмите и писмата на българското командване, изпращани чрез Калафат до обсадената Видинска крепост.
Единствен от трите катерът „Мотала" отбелязва бойна дейност по време на войната. Веднъж през тъмна ноемврийска нощ екипажът му от¬крива подозрителен ветроход, който се крие близо до румънския бряг, но изненадан, бързо се насочва към сръбските батареи, за да се озове под закрилата им. Екипажът на „Мотала" обаче след кратка престрелка (този тип катери са въоръжени със скорострелка) го заставя да се предаде. При друг подобен случай от катера откриват противников самоходен понтон, който се промъква покрай видинското пристанище. Въпреки опитите му да се отклони от брега, той е настигнат и екипажът на „Мо¬тала" успява да плени бягащите вражески войници. При разпита им се установява, че са попаднали на разузнавателна група. Понтонът е закаран във видинското пристанище.
Катерите са преименувани през 1887 г. както следва: „Бавария" на "Борис", „Мотала" на "Стефан Караджа" и „Фардинг" на "Любен Каравелов". Катерите „Стефан Караджа" на „Хаджи Димитър" са пренесени през 1889 г. по железницата във Варна, но скоро след това са върнати в Русе.
На 19 август 1909 г. по заповед на началника на флота катерите „Лю¬бен Каравелов", „Стефан Караджа" и „Борис" са предадени временно на понтонната дружина в гр. Никопол за изучаване плавателния път на р. Дунав. През 1913 г. са върнати отново в състава на Дунавската флотилия.
При навлизането на румънските войски в България също са потопени, но по-късно - извадени, почистени и ремонтирани.
Катерът „Любен Каравелов" е бракуван през 1914 г. и продаден на италианеца майстор Пепи. Няколко години по-късно той го продава на ру¬сенския търговец Петко Пърпов. След основен ремонт и монтиране на дизелов двигател с мощност 70 к. с. корабът продължава да плава по Ду¬нав като влекач под името "Христо Ботев".
Към началото на Първата световна война в състава на Дунавската флотилия останават само катерите „Борис" и „Стефан Караджа", както и двете миноноски. По време на войната те са предадени към пристани¬щата за разузнаване и охрана.
След войната двата катера са придадени към Русенското пристанищ¬но управление, а през 1920 г. са в състава на Дунавската полицейска служба. През 1933 г. катерът „Борис" след основен ремонт е преименуван "Ра¬ковски". Катерите просъществуват до 1938 г.