" alt="img" /> Парната шхуна “Келасура”

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Гафелната шхуна “Келасура” е военен ветроход с парна машина като спомагателен двигател.
По време на Освободителната война тя е в състава на руската средиземноморска ескадра. След подписването на примирието “Келасура” влиза в Черно море и е зачислена в руския Черноморски флот.
След предаването й на България шхуната е най-големият български кораб и първият учебен ветроход във Варна. “Келасура” плава под български флаг по-малко от година, тъй като по искане на командира на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант А. Е. Конкеевич руското правителство я заменя с парахода “Голубчик”. На 24 май 1880 г. шхуната се отправя към град Николаев, където през април е предадена на руския Черноморски флот. Екипажът й е от 49 души, от които 38 - практиканти.