" alt="img" /> Първата българска подводница

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Снимка - архив ВММ, предоставена от Валентин Димитров

УБ-8 е от типа на малките германски подводници със 128 тона водоизместване в надводно и 142 тона в подводно положение. Главните й размери са: дължина 28,10 м; широчина 3,15 м; обща височина 7,40 м и газене 3,03 м. Надводната й скорост е 6,7 възла, а подводната - 6 възла. Пълното потапяне на подводницата от надводно положение става за 22 секунди. Подводницата е въоръжена с два носови торпедни апарата, като носи четири 450-мм торпеда (две в тръбите и две запасни) и една картечница.
За прекъсването на комуникациите Одеса - Кюстенджа са определени намиращите се в Цариград германски подводници УБ-7 и УБ-8, които периодично базират в Евксиноград. По това време българското правителство вече е поръчало в Германия две 250-тонни подводници. За да се подготвят кадри за тях, още с пристигането на немските подводници в България по решение на флота са изпратени на тях по трима души за обучение.
Подводницата УБ-8 е същата, която германците изпращат да действа на Източния фронт на Средиземно море. За целта тя е транспортирана на части по железницата до град Пула на Адриатическо море. Там е сглобена и след проведените изпитания е включена в бойните действия.
След кратки действия в турски води около Дарданелите подводницата е прехвърлена в Черно море с базиране в Цариград. Там въоръжението й било усилено с едно 37-мм оръдие. От Цариград УБ-8 успешно действа при отбраната на Варна и крайбрежието. Това насърчава командването на българския флот да направи поръчка в Германия за доставка на шест подобни подводници. Междувременно, използвайки УБ-8 и УБ-7, вече са подготвени и необходимите български екипажи.
Разстроената от войната немска индустрия бави поръчаните подводници, затова е решено на първо време да бъде закупена само едната. Идеята е осъществена. На 25 май 1916 г. при пълна тайна в евксиноградското пристанище става официалното предаване на подводницата УБ-8 на нашия флот. Именуват я “Подводник No 18” и за пръв нейн командир е назначен лейтенант Никола Тодоров. Първи механик на подводницата е специалистът III клас Тодор Стоилов, а вахтен офицер мичман I ранг Иван Вариклечков. Екипажът бил съставен от 16 български моряци.
Подводницата с този екипаж веднага е включена в бойни действия и разузнавателни задачи по отбраната на крайбрежието. На 4 и 5 юли 1916 г. “Подводник No 18” изпълнява първите си бойни задачи, като носи дозори между нос Шабла и Мангалия. Това той прави системно в западната част на Черно море – от нос Инеада до пристанището на Кюстенджа. От 2 до 6 септември охранява добруджанското крайбрежие. На 7 септември Балчик и Каварна са обстрелвани от руските контраминоносци “Быстрий” и “Громкий”. По време на своето крайцеруване от 8 до 11 октомври между Кюстенджа и Мангалия подводникът извършва и първата си бойна торпедна атака в подводно положение. Позицията за атака на руския контраминоносец е неудобна, но лейтенант Тодоров рискува. Торпедото своевременно е открито и контраминоносецът се отклонява от него, като веднага започва да бомбардира “Подводник No 18”, който се намира на 14 метра дълбочина. Подводничарите оцеляват и записват първото си бойно кръщение.
Два месеца след закупуването на УБ-8 българското правителство прави постъпки за закупуването и на УБ-7, но на 26 септември същата година тя потъва в открито море с немския си екипаж, натъквайки се на мина. Така включването й в състава на българския флот е осуетено, а поръчаните шест нови подводници тъй и не са доставени от германците. След трагичния за България край на войната “Подводник No 18” е реквизиран от съглашенската комисия и откаран в Цариград. Тъй като по Ньойския договор България няма право да притежава подводен флот, подводницата не е върната обратно. Сава Иванов, който минавал през Босфора с кораб през 1921 г., забелязва “Подводник No 18” на северния бряг на Златния рог до една работилница, захвърлен и навярно разграбен.