Морска авиация

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Принципно ново оръжие за българския флот е и водосамолетът. През ноември 1915 г. във Варна е настанена и формирана германска водосамолетна станция. В района на базата, до канала, е построен хангар. Тук са докарани четири водосамолета – три система “Фридрихсхафен” и един - “Румплер”.
На 20 януари 1916 г. към германската станция е сформирана и българска учебна команда. Освен в нея летци се обучават и в чужбина. Така започва създаването на морската ни авиация. Първият й командир е лейтенант Преслав Ляпчев, който загива при учебен полет в Германия на 10.06.1916 г. Негов заместник става Иван Андреев Михайлов, който е и първият началник на Българската водосамолетна станция при обособяването й на 1.05.1917 г. На 16.06.1918 г. тя е настанена в новопостроените сгради на водолетището “Пейнерджик” ("Чайка") на брега на Варненското езеро. През тази година командването й е поето от лейтенант Сава Николов Иванов.
Българската водосамолетна база разполага първоначално с 4 водосамолета, които по-късно нарастват на 10. Два система “Румплер” и 8 “Фридрихсхафен” със скорост 120 км/ч, радиус на действие 600 км. Въоръжение: една картечница, 10 бомби по 5 кг. Екипаж 2-3 души. Дължина на фюзелажа 10,5 м; разпереност на крилете 16,80 м. Двигатели - система “Бенц”, с мощност 150 к.с.
Първата бойна задача е изпълнена на 31 май 1917 г. Шест германски и един български водосамолет са изпратени да бомбардират противникови военни обекти в Сулина. Задачата е изпълнена успешно.
На 21 юни с.г. наш и германски водосамолети нанасят бомбен удар по водосамолетната станция в Сулина, като преодоляват противниковата зенитна артилерия и три руски водосамолета. На следващия ден български и немски екипажи нанасят превантивен удар по струпвания на шлепове в Килийския канал и складовете по Георгиевския и Сулинския канал, за да предотвратят евентуални приготовления на десант.
На 20 август български водосамолет изпълнява самостоятелна задача, като бомбардира обекти в Измаил и извършва разузнаване по река Дунав. Два дни по-късно български и немски водосамолети атакуват понтонния мост край Измаил.
На 22 и 25 август български водосамолети бомбардират руски кораби в пристанище Кюстенджа. На 29 август отново български водосамолети нанасят удар по първия в света подводен минен заградител “Краб”, теглен от контраминоносеца “Гневный”, като по този начин бива осуетена поредната минна постановка пред Варна.
Фактически кръщението на българската водосамолетна авиация става още през 1916 г., когато на 7 септември български и немски водосамолети контраатакуват руските контраминоносци “Быстрый” и “Громкий”, които обстрелват Балчик и Каварна. При боя до Балчик на 13 декември 1916 г. нашият водосамолет No 851 хвърля 10 бомби по кръстосвача “Память Меркурия” и постига попадения в целта.