Горещи новини
- The Washington Post разказа как Хамас подготвя "изненада" за Израел
- Новият лидер на Хизбула загина след удар по Бейрут
- В Лондон окачиха плоча в памет на марулята, която „оцеля“ след премиерството на Лиз Тръс
- МО РФ: Руска ПВО свали HIMARS и Hammer
- Тръмп призова да не се забранява на Израел да атакува ядрените съоръжения на Иран
- СЗО предупреди за разпространението на силно заразния вирус Марбург. Какво трябва да знаете
- /ВИДЕО/: Космическият кораб Crew Dragon ще се върне на Земята на 8 октомври
- Премиерът Димитър Главчев и министър Красимира Стоянова наградиха екипите на ДАО, евакуирали българските граждани от Ливан
- Държавният глава връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2024 година
- Генерал-майор Нейко Ненов е удостоен посмъртно с награда за 25-ата годишнина на Бригада „Югоизточна Европа“
" alt="img" /> Корабите на Дунавската полицейска служба през периода 1921-1938 г.
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната
Към края на Първата световна война Дунавската флотилия разполага с 50 плавателни съда. През май 1919 г. единадесет са реквизирани от френските власти, а други единадесет с тяхно съдействие са отвлечени от румънците. През август същата година съглашенците слагат ръка и на влекача “Варна” с всичките негови шлепове. След известно време частните кораби са върнати на собствениците им.
Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор и на конкретния безапелационен член 83 от него на България се забранява да притежава военни кораби както на море, така и на река Дунав. Той разрешава на Дунав да има само шест моторни лодки за нуждите на Дунавската полицейска служба, която е сформирана в началото на 1920 г.
Към тази служба около 7 юли 1921 г. се числят двете миноноски “Христо Ботев” и “Васил Левски”, парните катери “Борис” и “Стефан Караджа”, моторните лодки “Русалка” и “Метеор”, както и Бот No 1.
Катерът “Русалка”
е построен през 1915 г. в Германия и включен в Дунавската флотилия през 1920 г. Той е с водоизместване 8 тона и има следните размери: дължина 12,00 м; широчина 2,2 м и газене 0,9 м. Има бензинов двигател с мощност 40 к.с., който задвижва един винт и осигурява на катера скорост от 7 км/ч (по други източници 14 км/ч). Запасите от 130 литра бензин му осигуряват район на действие около 200 км. Екипажът му се състои от 5 души.
Със заповед No 76 от 25 септември 1925 г. на командира на Дунавската полицейска служба Ив. Михайлов някои от корабите са преименувани. Един от тях е моторната лодка “Русалка”, която получава новото име “Лейтенант Ляпчев”.
Катерът “Метеор”
е с водоизместване 4 тона и има следните размери: дължина 8,55 м, широчина 2,25 м и газене 0,7 м. Бензиновият му двигател с мощност 30 к.с. дава на катера скорост 12-14 км/ч. В чест на победата над турския кръстосвач “Хамидие” през 1925 г. той е преименуван на “8/21 ноември 1912 г.”. Към края на 1931 г. е изпратен във Варна и предаден на Морската полицейска служба.
Катерите “Искър” и “Лом”
В състава на Дунавската полицейска служба на 30 ноември 1921 г. са зачислени построените в Русе нови катери “Искър” и “Лом”.
Петтонният катер “Искър” има следните размери: дължина 10,0 м; широчина 2,00 м и газене 1,0 м. Има бензинов двигател с мощност 35 к.с., който задвижва един винт и му придава скорост 14 км/ч. Горивните му запаси са от 70 л бензин. Екипажът му се състои от 5 души. През 1923 г. е преименуван като “Звезда”, а през 1925 г. - “Мичман I ранг Саев”.
Петтонният катер “Лом” има дължина 8,5 м; широчина 2,5 м и газене 0,55 м (по други източници 0,8 м). С двутактовия си бензинов двигател с мощност 30 к.с. развива скорост 13 км/ч (по други източници 12 км/ч). През 1923 г. бива преименуван на “Планета”, а през 1925 г. - “Генерал Кирков”. През 1931 г. е изпратен във Варна и предаден на Морската полицейска служба.
Моторната лодка “Граничарка”
Към Дунавската полицейска служба на 22 ноември е зачислена и моторната лодка “Граничарка”, получена от 7-и пограничен полк и преименувана “Стрела”. Водоизместването й е 4 тона, газенето - 0,5 м, а мощността на двигателя й - 22 к.с. Лодката е бракувана през 1925 г.
Катерът “Тила”
По предложение на командира на службата капитан I ранг Сава Стефанов през ноември 1925 г. русенският търговец Хуго Шобер й подарява съвсем нов катер, построен във Виена. Той е зачислен в Дунавската полицейска служба под името “Тила”. Десеттонният дървен катер има дължина 12,00 м; широчина 2,75 м и газене 0,85 м. Шестцилиндровият бензинов двигател има мощност 60 к.с. и осигурява приличната за това време скорост от 20 км/ч. Екипажът му се състои от 5 души. Въоръжение – 1 картечница.
Катерът “Майстор Иван”
На 17 февруари 1926 г. е спуснат на вода и зачислен в състава на службата и катерът “Майстор Иван”, построен в кораборемонтната работилница. Той е с водоизместване 1 тон. Дървеният му корпус има следните размери: дължина 4,8 м; широчина 1,4 м и газене 0,4 м. Има бензинов двигател с мощност 8 к.с., като с него развива скорост 5 км/ч. Екипажът му се състои от двама души.
Моторницата “Летяща Нимфа”
През 1940 г. членове на русенския яхт-клуб, подтикнати от родолюбиви чувства, подаряват на Дунавската флотилия малката си моторница “Летяща Нимфа”.
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
Снимка - Централен фотоархив на Министерството на отбраната
Към края на Първата световна война Дунавската флотилия разполага с 50 плавателни съда. През май 1919 г. единадесет са реквизирани от френските власти, а други единадесет с тяхно съдействие са отвлечени от румънците. През август същата година съглашенците слагат ръка и на влекача “Варна” с всичките негови шлепове. След известно време частните кораби са върнати на собствениците им.
Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор и на конкретния безапелационен член 83 от него на България се забранява да притежава военни кораби както на море, така и на река Дунав. Той разрешава на Дунав да има само шест моторни лодки за нуждите на Дунавската полицейска служба, която е сформирана в началото на 1920 г.
Към тази служба около 7 юли 1921 г. се числят двете миноноски “Христо Ботев” и “Васил Левски”, парните катери “Борис” и “Стефан Караджа”, моторните лодки “Русалка” и “Метеор”, както и Бот No 1.
Катерът “Русалка”
е построен през 1915 г. в Германия и включен в Дунавската флотилия през 1920 г. Той е с водоизместване 8 тона и има следните размери: дължина 12,00 м; широчина 2,2 м и газене 0,9 м. Има бензинов двигател с мощност 40 к.с., който задвижва един винт и осигурява на катера скорост от 7 км/ч (по други източници 14 км/ч). Запасите от 130 литра бензин му осигуряват район на действие около 200 км. Екипажът му се състои от 5 души.
Със заповед No 76 от 25 септември 1925 г. на командира на Дунавската полицейска служба Ив. Михайлов някои от корабите са преименувани. Един от тях е моторната лодка “Русалка”, която получава новото име “Лейтенант Ляпчев”.
Катерът “Метеор”
е с водоизместване 4 тона и има следните размери: дължина 8,55 м, широчина 2,25 м и газене 0,7 м. Бензиновият му двигател с мощност 30 к.с. дава на катера скорост 12-14 км/ч. В чест на победата над турския кръстосвач “Хамидие” през 1925 г. той е преименуван на “8/21 ноември 1912 г.”. Към края на 1931 г. е изпратен във Варна и предаден на Морската полицейска служба.
Катерите “Искър” и “Лом”
В състава на Дунавската полицейска служба на 30 ноември 1921 г. са зачислени построените в Русе нови катери “Искър” и “Лом”.
Петтонният катер “Искър” има следните размери: дължина 10,0 м; широчина 2,00 м и газене 1,0 м. Има бензинов двигател с мощност 35 к.с., който задвижва един винт и му придава скорост 14 км/ч. Горивните му запаси са от 70 л бензин. Екипажът му се състои от 5 души. През 1923 г. е преименуван като “Звезда”, а през 1925 г. - “Мичман I ранг Саев”.
Петтонният катер “Лом” има дължина 8,5 м; широчина 2,5 м и газене 0,55 м (по други източници 0,8 м). С двутактовия си бензинов двигател с мощност 30 к.с. развива скорост 13 км/ч (по други източници 12 км/ч). През 1923 г. бива преименуван на “Планета”, а през 1925 г. - “Генерал Кирков”. През 1931 г. е изпратен във Варна и предаден на Морската полицейска служба.
Моторната лодка “Граничарка”
Към Дунавската полицейска служба на 22 ноември е зачислена и моторната лодка “Граничарка”, получена от 7-и пограничен полк и преименувана “Стрела”. Водоизместването й е 4 тона, газенето - 0,5 м, а мощността на двигателя й - 22 к.с. Лодката е бракувана през 1925 г.
Катерът “Тила”
По предложение на командира на службата капитан I ранг Сава Стефанов през ноември 1925 г. русенският търговец Хуго Шобер й подарява съвсем нов катер, построен във Виена. Той е зачислен в Дунавската полицейска служба под името “Тила”. Десеттонният дървен катер има дължина 12,00 м; широчина 2,75 м и газене 0,85 м. Шестцилиндровият бензинов двигател има мощност 60 к.с. и осигурява приличната за това време скорост от 20 км/ч. Екипажът му се състои от 5 души. Въоръжение – 1 картечница.
Катерът “Майстор Иван”
На 17 февруари 1926 г. е спуснат на вода и зачислен в състава на службата и катерът “Майстор Иван”, построен в кораборемонтната работилница. Той е с водоизместване 1 тон. Дървеният му корпус има следните размери: дължина 4,8 м; широчина 1,4 м и газене 0,4 м. Има бензинов двигател с мощност 8 к.с., като с него развива скорост 5 км/ч. Екипажът му се състои от двама души.
Моторницата “Летяща Нимфа”
През 1940 г. членове на русенския яхт-клуб, подтикнати от родолюбиви чувства, подаряват на Дунавската флотилия малката си моторница “Летяща Нимфа”.
Други публикации
Напиши коментар