" alt="img" /> Торпедни катери "Люрсен"

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Наложените от Ньойския договор ограничения спъват развитието на българския военен флот редица години след Първата световна война. Корабите, с които той разполага под формата на морски и речни полицейски сили през 30-те години, са вече морално и физически остарели и не отговарят на нуждите за отбрана на черноморското и дунавското крайбрежие.
През 1935 г. морското командване разработва “План за предстоящата работа във флота”, в който с грижа и компетентност са отразени проблемите на развитието и снабдяването на флота с нови бойни кораби. В този документ се отчита, че е налице тревожно изоставане, след като в продължение на две десетилетия в петгодишните планове за снабдяване на армията не са предвиждани каквито и да са средства за обновяването на военния флот.
След подписването на Солунското споразумение през 1938 г. вследствие на което отпадат ограниченията, наложени от Ньойския договор, се открива възможност да се осъществи реален план за организирането на флота и снабдяването му със съвременни бойни средства и кораби. В документа се предвижда на първо време да бъде отпуснат кредит от 200 милиона лева. Предвижда се доставката на 3 подводници от Германия, на торпедни катери, базови миночистачи, канонерки, разрушители, стражеви кораби, водосамолети и др. Във връзка с това биват представени оферти от Англия, Германия, Италия и др.

Много причини попречват да се реализира тази програма даже в навечерието на Втората световна война.
През август 1938 г. специална комисия на флота разглежда офертите на осем фирми за снабдяването му с торпедни катери. През септември 1938 г. английското правителство връчва на Момчилов – пълномощен министър в Англия, списък на фирмите, които могат да продадат на България подводници и торпедни катери. През октомври в Лондон се подготвя проектодоговор за отпускане на България на 2 000 000 лири, но след това обявява, че може да сключи с България само “пробна” операция за чисто военни доставки до 500 000 лири. Подобна е ситуацията и с Франция. Това се дължи на липсата на стопанска заинтересованост от страна на Англия и Франция по отношение на България. Главната причина за неуспеха в получаването на оръжие от Англия и Франция се корени в мюнхенската политика на английското и френското правителство за насочване на Германия на Изток.
Предвид трудностите, които се създават при отпускането на кредити за въоръжаването на България, горепосочената комисия на флота решава доставката на торпедни катери да се извърши от германската фирма “Фр. Люрсен” от град Вегезак, Германия. За вземането на това решение повлиява и посещението на фирмата през юли 1938 г. от група морски офицери начело с командира на флота Вариклечков.
Така на 15 декември същата година договорът с немската фирма за доставка на 5 торпедни катера от типа S2 е факт.
Конструкцията на тези катери е съобразена с общата германска концепция, приета през 30-те години, според която катерите трябва да имат висока мореходност (да не са скулово-реданни, а със заоблена подводна част на корпуса), повишена автономност и голям район на действие, да могат да провеждат торпедни атаки в открито море сами и във взаимодействие с другите сили на флота.
Българската доставка е означена със символа F1-F5. Цената на всеки катер е 35 362 536 лева.

Торпедните катери тип “Люрсен” имат следните тактико-технически данни: дължина 28,00 м; широчина 4,30 м; газене 1,65 м; водоизместване с половин торпеден запас (с торпеда само в апаратите) 56,45 тона, а при пълен с още две торпеда – 63,35 тона. Трите двигателя “Мерцедес-Бенц” с мощност от по 950 к.с. са произведени от фирмата “Даймлер-Бенц” в Щутгарт. При половин боен запас катерите развиват скорост 34,2 възла, а при пълен – 33,8 възла. Районът им на действие е 780 мили – при икономична скорост от 21,5 възла, 590 мили при средна скорост от 26,5 възла и 1990 мили при скорост 8 възла. Корпусът им е изработен от дърво с двойна диагонална обшивка от махагон, канадски бор и фигон.
Катерите са въоръжени с два 533-мм еднотръбни торпедни апарата, монтирани неподвижно на палубата от двете страни на командната рубка. Имат и стелажи за носене на две резервни торпеда . Артилерийското им въоръжение е от едно автоматично зенитно 20-мм оръдие “Райнметал”, образец 1939 г., и две зенитни картечници от системата Mg-34. Стелажите за осем подводни бомби, приспособлението за носене и поставяне на четири заградни мини и миночистачните им уреди от параванен тип повишават универсалността на тези катери. Имат и корабна радиостанция за осъществяване на далечна връзка. Монтирани са им и два апарата за поставяне на димни завеси. Българските екипажи на катерите са обучени в Германия от фирмата-производител.
За това, че не са снабдени с уреди за откриване на подводници в подводно положение, сме си виновни българите. Кораб с такова ограничено водоизместване едва ли би могъл да бъде напълно универсален.

Тези торпедни катери с екипаж по 19 души дълго време са основната ударна сила на българския Черноморски флот. Първите два катера са докарани във Варна от немския параход “Белград”, съответно No 1 през април и No 2 през юли 1939 г. Третият е натоварен на същия параход, когато на 2 септември 1939 г. избухва Втората световна война. Налага се катерът да бъде върнат в Хамбург. По-късно, едва през юли 1941 г. , той е прекаран по Дунав, а през август преминава в Черно море и пристига във Варна. С него пристигат и резервните части за първите два катера. Със започването на войната германците чувстват голям недостиг на бойни кораби и едностранно прекратяват по-нататъшната доставка. България заплаща и купуването на лиценз за строителството на този тип катери. Но у нас не е построен нито един кораб от този тип.
По време на Втората световна война катерите тип “Люрсен” са използвани за патрулна и конвойна служба.
След 9 септември 1944 г. минават под разпореждането на съветското командване и са върнати на българския флот след една година. Един от тях бива задържан от СССР. След войната те са използвани за миночистене, като са снабдени с тежки миночистачни уреди тип “Попе”. През 1953 г. са разоръжени и преоборудвани като командирски катери до бракуването им през 1975 г. след 35 годишна служба в нашия флот. Един от тях се намира на дъното на Варненското езеро.
Преди Втората световна война с катери от този тип са снабдени и други флотове като този на Югославия, Испания и др.