Преговори за доставяне на подводници

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Немската подводница UB-45 е потопена по време на Първата световна война близо до българското крайбрежие. През 1932 г. флотски поделения започват работа по нейното откриване и изваждане. Тя е открита през 1934 г. След 20-месечен упорит труд и с крайно примитивни средства тя е извадена. Първоначалните намерения са да се вземат някои запазени съоръжения и части и да бъдат погребани намерените там тленни останки на членовете на екипажа й. След изваждането на подводницата се оказва, че двигателят й е много добре запазен и след ремонт може да се използва. На това мнение е и извиканата германска комисия. Но от морални съображения тогавашният военен министър не се съгласява да се извърши ремонт на подводницата и да се използва, като е предполагал, че ще се доставят съвременни подводници за българския флот.
През 1937 г. България изпраща до много чужди фирми запитвания за строежа и покупката на подводници за българския флот.
Военното министерство опитва да внуши на ръководството на българския флот, че е нужно да се доставят германски подводници с водоизместване от 250 тона. Тогавашният командващ флота контраадмирал Вариклечков назначава комисия от специалисти във флота, която да даде мнение по този въпрос. Всички от състава на комисията са единодушни по въпроса, че предлаганият тип малки подводници с водоизместване от 250 тона не е подходящ за нуждите на флота и е със съмнителни тактически качества.
През 1938 г. в щаба на Българската армия е решено, че едновременно с доставката на торпедни катери за военния флот могат да се доставят и подводници с водоизместване 300-450 тона. Немската фирма “Германия Верфт” от град Кил представя оферта на България за подводници с водоизместване от 395 тона. През юли 1938 г. техническа комисия по флотските доставки посещава предприятието “Германия Верфт” и се спира на този тип подводници, като иска някои корекции по сделката. По този начин се уговаря да се доставят за България 413-тонни подводници с надводна скорост 16 възла и подводна 8,5 възла, въоръжени с пет 533-мм торпедни апарата.
Това принуждава началника на флота, върху когото се оказва натиск, да изпрати специален рапорт до министъра на войната (експресно и строго поверително писмо № I – 1157/ 09.12.1938 г.), като с остър тон той заявява:
“…Намирам, че България не може да си позволи лукса сега, в 1938 г. , да достави подводници с данни от 1916 г.”
По-нататък в писмото се изтъква:
“…че не трябва да се дава ухо на внушенията на чужди морски щабове, които защитават интересите на своята нация и индустрия. Тези чужди щабове може би нямат дори интереса България да притежава по море напълно боеспособни подводници…”
Само след няколко месеца, на 24 май 1939 г. в Кил – Гарден, Германия, генерал Даскалов подписва договор за доставка на три подводници от фирмата “Фридрих Круп – Германия Верфт. А.Д.” с обща цена 7 695 000 райхсмарки, със следните срокове за доставка: I подводница – на 13.12.1941 г.; II подводница – на 23.3.1942 г.; III подводница – на 15.10.1942 г.
По същото време военното морячество у нас води разяснителни работи в медиите (вестниците) по повод неподходящата доставка на флота с тези подводници. На 25 ноември 1939 г. началникът на флота контраадмирал Иван Вариклечков и помощник-началникът капитан I ранг Сава Иванов да преминават в запаса.
Няколко месеца след това започва Втората световна война. Подводниците са нужни на самата Германия. На 10 юни 1940 г. фирмата-доставчик е уведомена от германското флотско командване, че заради военната строителна програма на Райха изпълнението на доставките за България се спира до второ нареждане.
Освен това фирмата-доставчик си издейства от българското правителство да й изплати сумата от 802 500 златни райхсмарки за извършена вече предварителна работа по строежите. По нареждане на новия военен министър ген. Михов и министър-председателя Б. Филов БНБ изплаща сумата.