" alt="img" /> Възстановяване на флотската водосамолетна авиация

И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000

Първите планове за възстановяване на флотската водосамолетна авиация датират от 1931 г. Сериозна разработка за "Морско ято" от 12 водосамолета се подготвя от капитан-лейтенант Стефан Хранков по заповед на контраадмирал Вариклечков от юли 1937 г. По това време във военновременната организация на Въздушни войски от 1934 г. е включен, макар и само като пожелание, "Смесен морски орляк" от разузнавателни самолети, торпедоносци и изтребители.
Въпреки това настойчивостта на контраадмирал Вариклечков е последователна. На 9 ноември 1938 г. той поставя задача на своя първи помощник капитан I ранг Сава Иванов да разработи проект за доставянето на водосамолети-бомбардировачи.
Поради различни причини, най-вече финансови, нито един от разработените проекти не е осъществен.
Въпросът за възстановяване на водосамолетната авиация започва да се решава практически в края на 1941 г.
Въз основа на поверително писмо No 2733 от 1 октомври 1941 г. на щаба на Въздушни войски от 10 октомври с. г. се формира изтребителен орляк с кодово име "Чайка". За командир на орляка е назначен майор Неделчо Тодоров Куюмджиев. Орлякът има бойна задача - пазене на Варна и Бургас, както и защитата срещу всякакви полети на неприятелски самолети над българска земя в изтребителния район. Щабът на орляка се намира на водолетище Чайка край Варна, а ятата на 682-ро ("Стрела") на летище Балчик и 692-ро на летище Сарафово, Поморийско. За първостепенната задача на орляка "Чайка" говори фактът, че двете ята (682-ро и 692-ро) са окомплектовани с най-модерните изтребители по това време в България "Месершмит - 109Е", пилотирани от най-добрите летци. На двете летища са разположени по едно ято разузнавателни самолети "Летов - 324", "Врана". Задачата на всички противовъздушни сили на българското крайбрежие от Черно море е пазене на железопътните и пристанищни разположения и съоръжения във Варна и Бургас (по три тежки и две леки батареи) срещу високи и ниски атаки, както и срещу атаки на противникови морски сили.
С поверителна заповед No 132 от 24 септември 1942 г. командирът на Въздушни войски генерал-майор Димитър Айранов съобщава, че е формирал водосамолетно ято на водолетище Чайка край Варна. За обучение на летците са доставени два учебни водосамолета "Хайнкел-42" ("Патица") и два учебно-тренировъчни самолета "Хайнкел - 60" ("Тюлен"). Започва подготовката на летците.
В края на 1942 г. завършва обучението за преминаване от колесникови самолети на водосамолети. По това време пристигат от Германия 12 нови водосамолета "Арадо - 196" ("Акула"). Това са съвременни бойни машини, които изпълняват задачи по разузнаване, охрана на морски конвои, борба с надводни кораби и подводници, както и с въздушен противник. "Акулата" е нископлощник с метална дуралуминиева конструкция и със затворена пилотска кабина. Екипажът е от пилот и наблюдател.
Двигателят на "Арадо" е бензинов - BMW-132K с мощност 1100 к. с. Витлото е триплощно с променлива стъпка. Въоръжението му се състои от две 7,9-мм картечници - стрелящи синхронно през витлото, две 20-мм оръдия, монтирани в кърмата. Може да носи две 50-кг противоподводни бомби. Средната скорост е 350 км/ч, а максималната - 550 км/ч. Самолетът е с разпереност 12,40 м и дължина 11,0 м. Далечината на полета е 1080 км.
Ятото започва да изпълнява бойни задачи в началото на 1943 г. В продължение на година след септември 1944 г. то изпълнява задачи в помощ на миночистенето, както и охрана на конвои.