" alt="img" /> по сп. "Клуб ОКЕАН"
120 години български ВМС
Мариана Кръстева

Миночистачът “Христо Ботев” (водоизместване – 40 t) провежда активна трална дейност в дунавските води от 1944 до края на 1948 г. Достига до най-далечната точка в сравнение с другите български военни кораби – гр. Койнарбург, северно от Виена. Оказана му е честта да участва в победния парад на Съветската дунавска флотилия във Виена на 5 .06. 1945 г.
Когато през есента на 1944 г. България се включва активно във войната срещу досегашния си съюзник Германия, задачите, поставени пред българския военен флот, са: осигуряване на чисти от мини морски и речни фарватери по западното Черноморско крайбрежие и по Дунав;конвоиране в опасните зони на търговски и други съдове; транспортиране на войски и военни материали по Дунав като пряко съдействие на съветските и българските войски от Трети украински фронт.
Миночистачната дейност започва още през септември 1944 г. По силата на Съглашението за примирие (28 .10. 1944 г.) българските ВМС са поставени под съветско морско командване, а дунавските български миночистачи са придадени към Съветската трална бригада от Червенознаменната Дунавска флотилия. Съсгтавени са смесени екипажи от български и съветски военнослежущи. Още в предходните години три дунавски влекача са приспособени за тралчици: “Искър”, “Васил Левски” и “Кирил Попов”. През ноември в русенската ремонтна работилница е подготвен да поеме функциите на миночистач и трофейният, оставен от немците буксир, получил името “Христо Ботев”. Негов кръстник е мичман ІІ ранг Константин Стрелухов, комуто е поверена отговорността на основен специалист по агрегатите и миночистачните прибори в тралната бригада. Миночистачът “Христо Ботев” е нов и сравнително модерен кораб, което го превръща в един от най-надеждните по Дунав в този период. Месец след него в състава на флотилията като миночистачи влизат и корабът “Цебър” и моторен катер №2.
“Христо Ботев”, “Искър” и “Кирил Попов” от началото на 1945 г. формиран миночистачен полудивизион към съветската трална бригада.. За техен район на действие са определени дунавските води извън българските граници. По отношение състава на екипажа миночистачът “Христо Ботев прави изключение – той е изцяло български, с командир мичман І ранг Начо Овчаров.
Екипажът и корабът се справят с ледохода през зимните месеци, като многократно провеждат конвои с различни товари за пристанища по горното течение на Дунав. През зимата на 1944-45 г. превеждат и пътническия ферибот Белград-Панчево, като непосредствено пред него обезвреждат две мини. През март 1945 г. при почистване на водите около Белград на борда на “Христо Ботев” са изпратени двама югославски и един съветски матрос на обучение – неофициално признание за ученията и опита на нашите военни моряци.
До края на войната българските миночистачи по Дунав проплават в бойно тралене общо 34 670 km. Отрязани са и са унищожени 259 мини, зад трал е осигурен курсът на стотици конвои. Само миночистачът “Христо Ботев” превежда 132 военни конвоя.Освен цифрите, показатели за успеха са усвоена нова техника, натрупан професионализъм. Българският офицер мичман І ранг Никола Давидов заедно с двама подофицери успява да разоръжи непознатата до момента английска електормагнитна мина.

И през 2009 г.

Българските дунавски военни кораби изпълняват задачи в румънски, унгарски, югославски, чехословашки и австрийски води.
За успешното справяне в борбата срещу минната заплаха по Дунав със знака на военния орден за храброст са наградени 64 души – военнослужещи от Дунавската флотилия. Отличили се офицери са наградени в Военния орден за храброст. На 30 август 1945 г. командирът на Червенознаменната Дунавска флотилия вицеадмирал Холостяков лично връчва съветския орден “Отечествена война 1941-1945 % І и ІІ степен на четирима офицери от българския Дунавски флот и 7 медала “За боева заслуга” на подофицери и матроси. Специално е отличен екипажът на миночистача “Христо Ботев” – съветския орден “Красная звезда” е връчен на командира му мичман ІІ ранг Н. Овчаров и на механика офицерски кандидат Станьо Петрунов, членовете на екипажа са удостоени с медал “Ушаков”.
През май 1945 г. войната завършва. За нашия флот обаче действителното положение е отразено в заповедта на Цанев по повод победата на Германия: “нашият флот ще завърши войната на морето и на Дунава, когато и последната мина бъде очистена.” Миночистенето вече с по-слаба интензивност е продължено от корабите “Христо Ботев” и “Искър”. През март 1946 г. контролно миночистене е извършено от Русе до устието на Тимок. То е повторено и съществуващият фарватер е разширен през март-април 1947 г. На 9 август 1948 г. вицеадмирал Холестяков телеграфира от Русе в Москва, че българският дунавски флот е изпълнил своите задачи по миночистенето.
През 1949 г. негласният лидер на дунавското миночистене “Христо Ботев” е прехвърлен във Военноморска база Варна. От 1955 г. се числи в дивизион спомагателни кораби.