Горещи новини
- Wizz Air представи първия си самолет с пътническа кабина Airspace на Airbus (СНИМКИ)
- Кремъл се изказа по отношение на предложенията на САЩ за Украйна
- Песков: Значителна част от Украйна иска да стане част от Русия и вече е станала
- Летище София вече зарежда самолетите със SAF гориво
- Тръмп допусна, че Украйна "може някой ден да стане руска"
- Mash: Самолетът на специален представител на Тръмп може да е кацнал в Москва. Кремъл опровергава /КАРТИ/
- Украинската гранична служба: Украйна изгражда нови укрепления по границата с Беларус /ВИДЕО/
- /ВИДЕО/: Руски военни осуетиха мащабна офанзива на ВСУ в Белгородска област
- /ВИДЕО/: Мъск отреагира на думите на Зеленски за отмяна на изборите в Украйна
- /СНИМКИ/: Руски министър стъпи на мина в зоната на СВО и загуби крак
по сп. "Клуб ОКЕАН" 120 години български ВМС
Атанас Панайотов
Най-голям количествен ръст българската брегова артилерия получава в годините на Втората световна война. За пръв път в нашата история тогава имаме четири брегови полка с разположени батареи на Черно и Бяло море. Количествено това означава 24 батареи с 96 оръдия с калибър от 100 до 250 mm. Немалка част от оръдията обаче са морално и физически износени. Ръководено от това състояние, от започналата студена война и от интересите на тогавашния СССР към България, висшето военно ръководство след 1944 г. взема решение за коренно обновление и модернизация на бреговата артилерия.
Преди около половин век по цялото ни Черноморско крайбрежие започва мащабна рекогнисцировъчна, проектантска, строителна и монтажна дейност по създаването на нова система брегова артилерия. Към 1955-1960 г. ВМС на България разполагат с най-съвършената в своята история брегова артилерийска система, наричана тогава не без основание гръбнак на отбраната на морския ни бряг. Преобладават 130-mm Д-50, а в отделни батареи и 100-mm Д-56 оръдия.
Според изследователя на този период о.з. полковник Петко Велев за първи път бреговата ни артилерия е:
- създадена от чисто нови, скоро конструирани и произведени оръдия;
- с подчертана голяма точност на огъня;
- с голяма скорострелност: всяко оръдие е в състояние да дава изстрел на всеки 6 секунди, докато при старите системи това е възможно на 1-2 минути;
- с далекобойност, превишаваща значително тази на артилерията на големите кораби у тогавашния вероятен противник.
Две групи офицери се обучават в СССР (1948-1949 г.), а две групи курсанти – през 1950 и 1954 г. Офицери се обучават също в бреговия полк във Варна и във Военноморския факултет на Военнотехническата академия през 1954-55 г. Отделни матроси (тогава срокът на службата е 4 години) дори сдават успешно изпит за управляващи огъня на батареята!
Организационно бреговата артилерия се състои от два полка в Бургас и Варна. Те имат по два дивизиона с по няколко батареи. Повечето батареи са 130-mm, стационарни. Три са противокатерни (универсални, т.е и зенитни). Има и един отделен дивизион от старата система “Шкода” с две триоръдейни батареи. През 1957 г. е получена 130-mm батарея на механична тяга. Общо към 1955 г. ВМС разполагат със 17 батареи и към 2000 души личен състав – непознат дотогава връх в развитието на този род сили във флота.
През десетилетието до 1960 г. много неща у нас и по света променят основни понятия във военната област. Започват спорове и борба на мнения, но в тоталитарната система, а и при принципа на единоначалието решението се взема единствено от старшата инстанция. След 1956 г. все по-често се лансира идеята, че бъдещата война, ако тя се състои, ще се води от авиация, ракетно-ядрени оръжия и подводници, тъй като другите оръжия са уязвими.
Всичко това води до чести реорганизации и съкращения във ВМС и особено в Бреговата артилерия. През 1956 г. са закрити щабовете на двата артилерийски полка и дивизионите преминават на подчинение към военноморските бази във Варна и Бургас.
На 30 април 1961 г. командванията на двата брегови полка получават заповед в срок от 30 дни да се разформироват.
Командният състав от всички звена е изненадан и озадачен. Трудно се възприема особено онази част от заповедта, която предвижда техниката от батареите да бъде нарязана и сдадена като метални отпадъци за вторични суровини. Недоумението им се усилва от това, че оръдията са нови, с живот докъм 2000 изстрела при използване на резервните леери, а фактически са изстреляни по около стотина снаряда.
След едномесечен щурм заповедта е изпълнена. Част от офицерския състав е изпратен да усвоява нова техника. Други, които имат необходимия трудов стаж, отиват в пенсия. Трети са разпределени до дослужват в различни поделения на армията и флота.
Други публикации
Напиши коментар