Горещи новини
- От земята до небето: Готови за F-16
- Опозицията в Армения нарече проекта за присъединяване към ЕС абсурден
- Wizz Air представи първия си самолет с пътническа кабина Airspace на Airbus (СНИМКИ)
- Кремъл се изказа по отношение на предложенията на САЩ за Украйна
- Песков: Значителна част от Украйна иска да стане част от Русия и вече е станала
- Летище София вече зарежда самолетите със SAF гориво
- Тръмп допусна, че Украйна "може някой ден да стане руска"
- Mash: Самолетът на специален представител на Тръмп може да е кацнал в Москва. Кремъл опровергава /КАРТИ/
- Украинската гранична служба: Украйна изгражда нови укрепления по границата с Беларус /ВИДЕО/
- /ВИДЕО/: Руски военни осуетиха мащабна офанзива на ВСУ в Белгородска област
(НАТО - клас "Видра")
И. Тодоров, Българските военни кораби (1879-2002), Еър груп 2000
До Втората световна война специални десантни кораби в Съветския съюз не се строят. Опитът от войната показва, че е необходимо да се строят такива кораби за нуждите на Военноморския флот.
Тяхното създаване започва през средата на 50-те години с проектирането и постройката на първо време на средни и малки десантни кораби за действия в крайбрежните райони. Тези изисквания определят и характеристиките на корабите.
При създаването на малките десантни кораби проект 106 е използвана морска самоходна баржа с открит трюм и товароподемност 200 t, предназначена за превоз на строителни материали до необорудван бряг. Ето защо в носовата част на баржата има подвижен мост, който позволява на автосамосвалите да излизат от нейните трюмове.
Проектът за преоборудване на баржата в малък десантен кораб е изпълнен през 1956 г. Той предвижда закритие на трюмовете със светлинни люкове, брониране на рулевата рубка, монтиране на апаратура за съвместно плаване и друго оборудване в минималния необходим обем. Корабът може да поеме и да свали на необорудван бряг два средни танка. Използването му се допуска при вълнение не повече от 3 бала на разстояние от брега на не повече от 20 мили.
Строителството на достатъчно големи серии от тези кораби е извършено от 1962 до 1965 г. Прототипът е построен в завода в Tyance и предаден на флота през 1958 г.
На базата на малкия десантен кораб през 1963 г. е разработен подобреният проект 106-К. Главният конструктор на този проект е Е. С. Васильев. Корабът от новия проект може да носи три тежки или средни танка, или пехотен десант около 150 човека с колесна техника (камиони, бронетранспортьори). Корабите могат да се използват при вълнение до 5 бала.
За нуждите на българския флот кораби от този тип са строени в Русе и Бургас по съветски чертежи. Във военноморска база Бургас има и дивизион консервирани кораби от този проект.
В други флотове - Египет (10).
Тактико-технически характеристики
В българския флот с бордови номера 703, 706, 712.
Водоизместване, стандартно - 600 т.
Размери:
- дължина - 51,8 м;
- широчина - 7,7 м;
- газене - 1,8 м.
Задвижване - 2 дизелови двигателя с мощност 600 к. с., ЗД 12х300 к. с., 2 винта в дюзи.
Скорост - 10,5 възла.
Район на действие - 1900 морски мили при скорост 10 възла.
Екипаж - 20 души (3-ма офицери, 8 старшини, 9 матроси).
Действащите кораби са преустроени в КРЗ "Флотски арсенал" като минни заградители.
Други публикации
Напиши коментар