" alt="img" /> Във връзка с това през пролетта на 1924 г. пристанищното управление закупило от гр. Браила - Румъния, още един кораб влекач, на който дали името "Цибър". Корабът бил закупен на старо, имал водоизместимост 106,7 бр.рег. тона, а парната му машина била с мощност 160 к.с. За организиране на драгажната служба през лятото на същата година била закупена и новопостроената в Будапеща - Унгария, дълбачка "Баба Вида", с производителност 150 куб. м./ч., дължина - 35 м, ширина - 7 м, и газене - 1,9 м.

Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971.

"Цибър" започна работа по превозването на камъни на строежа на кейовите стени. Когато през лятото на същата година в Русе бе докарана на влекало от кораба "Людвиг" новозакупената от Будапеща дълбачка "Вида", "Цибър" бе придаден към нея, за да я обслужва. Първата работа на тази голяма дълбачка бе изкопаването на старото корито на р. Русенски Лом и приспособяването му за зимовище на корабите. Между първите екипажи на дълбачката бяха капитаните Петър Кайцанов и Станко Каменов, старшите механици Борис Димитриев и Иван Дочев и др.

От 38 души персоналът на Русенското пристанищно управление с пристигането на "Цибър", дълбачката "Вида", "Вит" и "Искър" се увеличи на 150 души.

Минков. 30 години параходство БРП

През 1924 г. от Браила се купува влекача "Сандра", който под името "Цибър" влачи шалани с камъни от кариерите край Пиргово и Декилиташ за оформяне стените на Лимана в Русе. Тогава е закупена и дълбачката /драга/ "Вида" от Будапеща. Потънала през 1927 г. пред Лимана, тя е извадена и продължава работа.

Дойков В., Радоев Й. и Казаков Й. Български трицвет по Дунава. Варна, 1985 г.

Аварията с дълбачката "Вида" през април 1927 г., когато поради силна буря била потопена при входа на зимното пристанище, ускорила постройката на нов, голям и съвременен за времето си наклонен хелинг. За целта през 1927 г. бил предвиден кредит в размер на 1,5 млн. лева /тогавашен курс/ за направата на вътрешно пристанище и хелинг в Русе. При определянето на големината и повдигателните възможности на хелинга се изхождало главно от това да може да бъде извадена дълбачката "Вида", която по това време била най-големият български кораб на Дунава. По тези именно съображения разстоянието между първите пет колички било направено по-малко в сравнение с останалите, тъй като дълбачката представлявала по-съсредоточен товар...
Първият кораб, вдигнат на новия хелинг, преди още да бъде окончателно завършен, била дълбачката "Вида"...
При изваждането на потъналата дълбачка "Вида" взели участие почти всички щатни работници от пристанищната работилница. Те работили непрекъснато два дни и една нощ, даже без да им бъде осигурена храна. Едва, когато някои от тях не можели вече да вдигат чуковете и се олюлявали от изтощение, началството се сетило да купи хляб, сирене и няколко кутии цигари.

Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971.





Дойков В. и Генчев Н. – Половин век в служба на дунавския воден път. Русе, 2002г.