" alt="img" /> Регенсбургската четворка

НОВИТЕ НИ ДУНАВСКИ МОТОРНИ ТОВАРНИ КОРАБИ

Част II. От взривяването и потъването на м/к “Русе” през 1944 г. до паметното завръщане на м/к „Лом” и м/к „Видин” в Регенсбург

На 29-о заседание на XXIV обикновено Народно събрание, състояло се на 14 юли 1938 г. под председателстването на Стойчо Мушанов, при първо четене е приет законопроект за сключване на заем от Главна дирекция на БДЖ с Българска земеделска и кооперативна банка в размер на 170 000 000 лева. С този кредит се предвижда да се доставят три пътнически кораба, два влекача и четири моторни шлепа, приспособени за пренасяне на български земеделски продукти. Мотивировката е, че четирите моторни кораба ще могат да изнасят в отличен вид в хладилните си отделения земеделски произведения със сигурен евтин превоз.

Както Ви разказахме в бр. 6/2010 г. на сп. „Клуб ОКЕАН” построяването на товарните кораби е възложено на корабостроителницата на Христоф Рутхов в Регенсбург – Германия. Четирите плавателни съда са наименувани съответно м/к „Русе”, м/к „Видин”, м/к „Лом” и м/к „Свищов”.

На 21 юни 1940 г., след успешното завършване на всички проби, на м/к „Русе” е снето германското знаме, и по тържествен начин за пръв път е издигнато българското върху най-модерния и най-бързоходен дунавски товарен моторен кораб. Същото се извършва последователно както следва: на м/к „Видин” на 7 септември 1940 г., на м/к „Лом” на 4 ноември 1940 г., на м/к „Свищов” на 30 март 1941 г.

На кораб „Русе” капитан е Михаил Попов, старши лоцман Марин Илиев, механик Борис Радев. На кораб „Видин” капитан е Александър Чехларов, старши лоцман Димитър Раев, старши механик Васил Владков. На кораб „Лом” е капитан Йосиф Рангелов, старши лоцман Георги Костов и старши механик Димитър Митаров. На кораб „Свищов” капитан е Георги Къндев, старши лоцман Димитър Савов и старши механик Иван Иванов.
През годините на Втората световна война до 1944 г. корабите на Параходство „БРП” безпрепятствено плават по реката. От март до септември 1944 г., съгласно решенията на Техеранската конференция, англоамерикански самолети хвърлят в река Дунав 2671 мини, с което се цели да се попречи на Германия да използва за военни цели Дунавския воден път.

На 30 април 1944 г. на 1552-и километър в унгарски води, на около 100 км от Будапеща, кораб „Русе” се натъква на мина и потъва. Загиват четири души от екипажа на кораба. Ето разказът на очевидците: „Петнадесет корабни конвоя са се проточили в една броеница от 4-5 км по Дунав срещу течението. Между тях, 12-и по ред, е моторният кораб „Русе”, воден от капитан Стоян Коев и старши механик Борис Радев. В конвоя на „Русе” има два шлепа – българският „Шумен” – натоварен с различни стоки, и един югославски, натоварен с въглища.

След унгарското селище Дунафьолдвар моряците чуват гърмежа на голяма експлозия някъде напред в завоя. След нея втора по-наблизо. Моряците виждат как един от шлеповете на предния кораб подскача нагоре и се разпада. На всички страни от него политат парчета, водата наоколо ври, а хората се хвърлят във водата. След няколко мига шлепът потъва. Става ясно, че през нощта англоамерикански самолети са пуснали мини и сега конвоят е попаднал на тях. Командуването на кораб „Русе” решава конвоят да спре до разминирането на пътя.

При рондон надясно „Русе” се натъква на мина. Часът е точно 8:20. Силният взрив разкъсва предната му част. Парчетата летят на всички страни и падат във водата. Дежурните в машинното отделение механикът Стойно Райчев (по-късно началник и директор на параходство БРП) машинистът Ради Камбов са на своя пост и форсират двигателите. Корабът обаче стои на едно място, опрял в плиткото дъно. Вероятно обаче при взрива част от корпуса му се е изкривила силно надолу, забила се е и го задържа. Това позволява на екипажа да напусне кораба и със спасителни лодки да излезе на брега. На другата сутрин „Русе” потъва. При експлозията загиват моряците Михаил Ангелов Мозоков, Димитър Радулов Дозев и машинистът Ганчо Атанасов Моллов, които са се намирали на носа на кораба. От тях нищо не бе намерено. По-късно „Русе” е изваден от дъното и закаран във Виена. При отстъплението си немците го потапят в един от каналите на Дунав край Виена. След войната „Русе” е изваден и през 1946 г. българските власти го предават на ремонт в Комарно.

През декември 1943 г. морякът от кораб „Лом” Сава Ганчев Попов отива в родното си село Крушуна, Севлиевска околия (сега в Ловешки окръг) и оттам преминава при партизаните. Получава прозвището Адмирала. След партизански акции и боеве пада убит на 17 февруари 1944 г. недалеч от родното си село. Всяка година на този ден група речнофлотци от Параходство “БРП” отива на неговия гроб, до родната му къща, до паметника в центъра на с. Крушуна, за да поставят цветя на признателност. Името му днес носи маневрен тласкач.

На 9 септември 1944 г. параходство “БРП” разполага с два първокласни пътнически кораба (третият е потънал), три товаро-пътнически второкласни парахода „Княз Кирил”, „Княгиня Мария Луиза” и „Княгиня Евдокия” (бившите „Искър”, „Вит” и „Осъм”), три моторни кораба – „Видин”, „Лом” и „Свищов” („Русе” е потънал), 11 шлепа („Враца”, „Мусала”, „Арда”, „Разград”, „Пирин”, „Търново”, „Шумен”, „Люлин”, „Плевен”, „Калофер” и „Карлово”) и осем танкера за течни товари. Общата им товароподемност е 5 147 тона.

При отстъплението си германците хвърлят нови 2200 мини в река Дунав и потопяват съдове във фарватера, за да не се използва реката от съветските войски...Адмирал С.К.Абрамович сключва споразумение за вземане под наем срещу заплащане на нашия речен военен и граждански флот във войната срещу Германия. Подчинени на III украински фронт под командването на маршал Ф.И.Толбухин, българските кораби трябва да участват в прочистването на р. Дунав от мини, превозването на войници и муниции за фронта, на ранени бойци в тила, както и за осигуряване на нормалните съобщения по крайбрежните линии. В миночистачния дивизион под командуването на капитан II ранг Охрименко се включват военните катери-миночистачи „Васил Левски”, „Христо Ботев”, „Кирил Попов”, „Искър”, „Цибър” и други...Кораб „Цар Борис III” е определен за болничен, а кораб „Царица Йоана” за щабен. Пътническите второкласни кораби, влекачите „Лом” и „Свищов” и шлеповете се използват за транспортиране на войници, боеприпаси и продоволствие, някои от тях са пряко подчинени на контраадмирал Сергей Горшков, заместен по-късно от адмирал Холостяков. На борда на всеки български кораб е изпратен съветски военноморски офицер, под чиито указания екипажите изпълняват поставените им задачи...През времето на участието си в бойните действия българските кораби са взривили над 100 мини, превели са 422 кервана с общо 2532 шлепа, натоварени с танкове боеприпаси, оръдия, гориво-смазочни материали, войска и продоволствие за съветската и българската армия...През 1945-1949 г. са закупени от Чехословакия 12 шлепа тип „комарненски” с обща товароподемност 8052 тона. Изваден и поправен в Комарно, в навигация е пуснат и кораб „Русе”.
Навигационният сезон за 1946 година е започнал след ремонтиране и поставяне в годност за плаване на всички плавателни съдове на Параходство “БРП”. Речнофлотци, ентусиазирани и съзнаващи големите нужди на народното стопанство от стоки и материали, въпреки трудностите, първи на река Дунав, с цената на големи усилия и рискове пробиват път от Русе до Братислава. Корабите „Свищов”, „Видин” и „Лом”, натоварени и влачейки по 3-4 шлепа, минават без аварии още в ранна пролет край срутените мостове и теснини, отнасяйки наши стоки в Чехословакия, и се завръщат със суровини за родната промишленост, с материали и стоки за транспорта и търговията.

Към 1952 г. се назначават четирима помощник-капитани по политическата част на корабите „Русе”, „Видин”, „Лом” и „Свищов” – Лазар Венедиков Попов, Цветан Матеев Кръстев, Стефан Костов и Стоян Иванов Стоянов. Под ръководството на партийната организация през 1953 г. в параходството се подема Бурлаковския и Руслановския почин, починът на Левченко и Муханов. Тежки конвои извозват корабите „Свищов”, „Силистра”, „Плевен”, „Лом”. През 1954 г. започва бързото разрастване на радиотелеграфната дейност. Радиостанции се поставят на корабите „Лом”, „Видин”, „Свищов”, „Русе” и др. През 1968 г. средно месечно се обработват по 4000 входящи и изходящи радиограми.



Пощенска картичка с изображение на м/к „Лом”, застанал на понтон в пристанище Видин

През 1955 г. български кораби стигат до крайния западен пункт на дунавския воден път – Регенсбург. Два ежедневника – вестниците „Регенсбургер щадт анцайгер” и „Регенсбургер щадт амшау”, отбелязват с фоторепортажи пристигането на първите български товарни кораби „Лом” и „Видин” в Регенсбург. В броевете им от 16 ноември 1955 г. и 12 април 1956 г. под заглавията “Лом” видя отново своето родно място” и “22 матроси от Балкана днес посетиха “Валхала”, дословно се чете: “Лом”, който бе през 1940 г. построен в Регенсбург, е първият български кораб, посетил Регенсбург и “Видин” пристигна вчера като втори български кораб в Регенсбург под командването на капитан Иван Дулев.

От 1 септември 1958 г. началник (по-късно длъжността е трансформирана в директор) на Параходство БРП е Стойно Райчев, който като старши механик на кораб „Русе” въвежда почина за непрекъснато беззаводско поддържане на корабните машини и механизми и отстраняване на повредите през време на престоите. От това постига ефект за годината 35 000 лева, а от прилагането му за останалите кораби параходството спестява над 2 млн. лева.
Попълването на тяговия флот в годините след войната също се определя от нарастващите транспортни нужди на националната икономика. До 1956 г. нуждата от тяга на параходството се удовлетворява от четири кораба - „Лом”, „Видин”, „Свищов” и „Русе”. Едва през 1956 г. в експлоатация са предадени моторните влекачи „Ангел Кънчев” и „Стефан Караджа”, двата с мощност по 600 к.с., построени в ККЗ „Иван Димитров”.

През 1960 г. двойки екипажи от Параходство БРП и Съветското Дунавско Параходство (СДП) сключват договори за дружба и социалистическо съревнование: (съответно) „Лом” – „Днепър”, „Христо Ботев” – „Одеса”, „Русе” – „Капитан Антипов” и др...Разгърната е широка дейност по изпълнение на плана за третата петилетка в съкратени срокове, ...за провеждането на годишните отчетно-изборни събрания на корабите “Д. Благоев”, “Г.Димитров”, “Ал. Стамболийски”, “Русе”, “Видин”, “Лом”, “Свищов”, “Оряхово”, “Никопол”, “Козлодуй”, “Плевен”, “Варна”, “Пловдив”, “Ангел Кънчев”, “Цанко Церковски” и в Драгажния отдел.

Избрани откъси от книгата на Васил Дойков „Български трицвет по Дунава”, издадена през 1985 г. по случай 50-годишнината от създаването на Параходство „БРП”