Нова страница в историята на нашето корабоплаване

Избрани откъси от речта на министър председателя Богдан Филов, произнесена по време на освещаването на кораб „Цар Борис III” на 9 юни 1941 г. в Свищов

На 8 и 9 юний т.г. бе извършено освещаването на новия дунавски пътнически кораб „Цар Борис III”, на железничния кораб „София” и на построения във варненската корабостроителница измервателен кораб „Капитан I р. Матей Стойков”.

При освещаването на пътническия кораб „Цар Борис III” и на измервателния кораб „Капитан I р. Матей Стойков”, което се извърши на 9 юни в пристанището на гр. Свищов, сегашният министър председател на България, г. професор д-р Богдан Филов, произнесе реч, в която между другото каза:

„Ние сме се събрали днес в този хубав крайдунавски град, за да отпразнуваме едно събитие, което ще има безспорно голямо значение за развитието на нашето корабоплаване. Касае се за освещаването на първия голям български пътнически кораб по Дунава, кораба „Цар Борис III”, който от днес нататък ще развява българското знаме в много по-голям размер в услуга на дунавските пристанища и по този начин ще допринесе за засилването на нашите стопански и приятелски връзки с всички дунавски държави. България може с право да се гордее, че тя притежава един от най-хубавите пътнически кораби на Дунава и че наред с другите народи и тя ще вземе много по-голямо участие в дунавското корабоплаване. Същевременно ние освещаваме и друг един кораб на Българското речно плаване, а именно кораба „Капитан I ранг Матей Стойков”. Освещаването на тези два кораба добива днес още по-голямо значение с оглед на особените исторически събития, които преживяваме...”

„Разширението на нашите граници до беломорието поставя големи и съвсем нови задачи на нашето корабоплаване и аз съм щастлив да констатирам, че точно в това отношение ние поставяме вече едно добро и от най-голямо значение начало. Вчера ние осветихме и открихме железничния кораб между Гюргево и Русе, който ще свърже румънските и българските железници. Днес ние освещаваме най-големия и най-хубавия пътнически кораб на българското речно плаване. Това са две мероприятия, които говорят най-добре за творческия дух на българина и за особените грижи, които българската държава в лицето на нейното правителство полага за стопанското издигане на страната ни и за развитие на нейните съобщителни средства.

Но нека в същото време подчертая, че тия мероприятия ще бъдат от полза не само на българския народ. Те ще открият нови възможности и за съобщенията между дунавските държави, както помежду им, така също и по отношение на Централна и Източна Европа, като свържат всички тези страни, след довършване на съответните железопътни линии, още по-тясно с беломорското крайбрежие. По такъв начин България, като верен и искрен сътрудник на Оста, и от тристранния пакт, ще даде в много големи размери своя принос при създаването на новия стопански ред в югоизточното пространство на Европа.

Нека пожелаем на новите два български кораба да изпълняват успешно в продължение на дълги години своята благородна и полезна мисия. Нека името, което носи един от тях, името на Царя Обединител Борис III, да бъде за него един символ на вярна и предана служба към българския народ. Нека двата кораба да плават щастливо по водите на тихия бял Дунав и да дават навсякъде израз на нашата воля за стопански и културен подем на младата българска държава.

С тези пожелания аз предавам от името на Негово Величество Царя, корабите „Цар Борис III” и „Капитан I р. Матей Стойков” на Българското речно плаване, за да бъдат поставени в служба на българското стопанство и на българските национални интереси.”
Още по-интересни мисли в това отношение са изказани в телеграмата на министър председателя изпратена до Негово Величество Царя по случай освещаването на тези кораби.

С излизането на Бяло море „България доби облик на морска държава, чието бъдеще лежи преди всичко в пълното овладяване на морето.” Овладяването на морето значи развито собствено корабоплаване. Степента на последното е мерило за политическата и стопанска тежест на една морска държава.

Не напразно по време на лозанските преговори, когато се решаваше по ония времена, съдбата на българска Тракия, покойният Венизелос, на зададения му от руския журналист Неманов въпрос, няма ли България да бъде зле засегната с отнемането на излаза й на Егейско море, отговори: „България не се чувства морска държава и за нея морето няма онова значение, което то има за нас. Тази мисъл се потвърждава от факта, че България няма никакво корабоплаване на Егейско море, а даже и на Черно море, където тя има свои пристанища от повече от 40 години, но има едва няколко кораба.”

Ето защо днес на България предстоят огромни, но не и непосилни задачи в областта на корабоплаването. Последното „ще се издигне като един от основните стълбове за стопанската и политическа мощ на отечеството”, казва по-нататък в телеграмата до Негово Величество Царя г. Филов. С тези си думи за първи път в нашата история, водачът на едно правителство оповести твърдата воля на българския народ да вижда в морето и корабоплаването сигурния източник на неизмерими блага за държавата и здрава опора на политическото му влияние на Балканите.

„Всяка придобивка в областта на корабоплаването ще бъде в услуга на българското стопанство, на българската култура и на българските национални интереси” – такива са мъдрите думи, с които Негово Величество благоволи да отговори на телеграмата на министър председателя.

(По сп. „Морски сговор”)



Железопътен ферибот "София"

Снимката се публикува по Дойков В. и Генчев Н. Половин век в служба на дунавския воден път. Русе, 2002 г.



Кораб "Цар Борис III"