Гордостта на царство България

НАЙ-МОДЕРНИТЕ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ НА РЕКА ДУНАВ

или вълнуващата и изпълнена с превратности история на корабите „Цар Борис III”, „Царица Йоанна” и „Княз Симеон”

Част II. Експлоатация на корабите в годините на Втората световна война

През 1940-1941 г. в корабостроителницата „Обуда” на ДДСГ в Будапеща се строят за БРП три еднотипни модерни товаро-пътнически кораба. Големи заслуги за отпускането на средства за закупуването им имат народния представител Петър Стоянов, капитан I ранг Георги Симеонов (тогава началник отдел „Корабоплаване” към Министерството на железниците и пристанищата), дунавският флотски офицер Тодор Тодоров (тогава директор на Българската земеделска народна банка) и други.

Първият от корабите – „Цар Борис III”, пристига в Русе на 19 май 1941 г., а на 22 май се вдига българското знаме. На 17 август 1941 г. пристига вторият кораб „Царица Йоанна”, а на 12 декември 1941 г. – третият „Княз Симеон”. Българският флаг на тях е вдигнат на 17 декември 1941 г. С новите три кораба и с второкласните пътнически кораби се поддържа разписанието на пътническото корабоплаване между Видин и Силистра. След връщането на Южна Добруджа към България през септември 1940 г. дължината на българския дунавски бряг нараства от 395 на 471 км.

Пристигането на корабите, които с право се считат за най-хубавите и най-модерните на Дунав, се превръща в голям празник не само за българските речнофлотци, но и за населението на дунавското крайбрежие. Мало и голямо идва по пристанищата, за да се порадва на белите красиви кораби. Първи капитани на корабите са Петър Рашев, Александър Енчев и Димитър Ненов, а старши механици Петър Митев, Иван Дончев и Пеню Стоянов.

В късен ноемврийски ден на 1942 г. една бедна млада жена се качва на кораб „Цар Борис III” от пристанище Малък Преславец. Пътува със слепия си баща. Преди корабът да стигне до Тутракан, тя ражда. Акушира камериерката Иванка Атанасова. Детето е обвито в пелени от чаршафи, пътниците и екипажът събират 1500 лева помощ. По-късно се раждат деца и на другите големи пътнически кораби.

През годините на Втората световна война до средата на 1943 г. корабите на параходство БРП безпрепятствено плават по реката

За откриването на магнитни мини, прочистването на реката и възстановяването на корабоплаването свидетелства едно поверително писмо №I-П-18/17 от 31 август 1943 г. на кап. Г. Купов, директор на „Българско речно плаване”- Русе до комендантите на корабите „Цар Борис III”, „Царица Йоанна” и „Княз Симеон”: „Стана известно на всички от корабните обслуги, че по българския Дунав се появиха неприятелски магнитни мини. Най-правилно е да се мисли, че тия мини са пуснати от противникови кораби или пък са поставени от кораби, чиито обслуги са от противников произход: гърци, сърби, чехи и др. Открити навреме поставените мини, чрез съвместните усилия на българското и германското командване, бяха прочистени и плаването по реката възстановено. Загуби на кораби и други плавателни съдове не се дадоха и това показва, че първия опит на противника да нанесе поражения в нашия или на нашите съюзници корабен парк е несполучлив.
Този добър за нас резултат се дължи изключително на обстоятелството, че първите поставени от противника магнитни мини бяха навреме открити и почистени.
За да могат и следующите опити на противника да бъдат обезвредени, налага се, на комендантите на корабите да организират службата си на най-строго изпълнение следното:

1.Да следят за появяването на противникови самолети;

2.Да определят на кой участък над реката се движат.

3.Какъв е броят на самолетите.

4.На каква височина се движат.

5.Какво хвърлят от самолетите и къде точно е паднал спуснатия предмет.

6.Колко време са се движили противниковите самолети над даден участък на реката.

7.Същото да се следи и върху кораби, проявяващи съмнителни действия, без оглед на знамето и вида му.

Горните данни да се съобщават по телефона или радиото в Дирекцията на Б.Р.П. – Русе веднага след установяването им и по възможност на наблюдателните военни пунктове в Управлението на дунавския флот.
Всеки комендант на кораб, старшина на шлеп, танк или понтон трябва да се смята, че е орган на българското разузнаване срещу саботажни и противникови действия и за всичко забелязано и съмнително да донася по установения по-горе начин, като същевременно обясни на своите подчинени важността на това разузнаване и иска от тях да му бъде донасяно всяко забелязано съмнително действие около бреговете или корабите.”

Освен до споменатите три първокласни пътнически кораба поверителното писмо е изпратено и до комендантите на товарните кораби „Русе”, „Свищов”, „Лом” и „Видин”, комендантите пътническите кораби за крайбрежно плаване „Княз Кирил”, „Княгиня Евдокия” „Княгиня Мария Луиза”, старшините на шлепове „Велико Търново”, „Плевен”, „Враца”, „Шумен”, „Пирин”, „Витоша”, „Арда”, „Мусала” и до понтонерите в Попина, Ряхово, Свищов, Никопол, Загражден, Борил, Вадин, Остров, Козлодуй, Цибър, Лабец, Лом и Арчар.

От март до септември 1944 г., съгласно решенията на Техеранската конференция, англо-американските самолети хвърлят в река Дунав 2671 мини, с което се цели да се попречи на Германия да използва за военни цели дунавския воден път.

На 1 май 1944 г. над Оряхово срещу устието на р. Огоста се натъква на мина и потъва кораб „Цар Симеон II”. Една пътничка е убита и 30 души са ранени. Пътниците са прибрани от германския кораб „Алтенау”, който е бил близо до експлозията. Министерският съвет веднага издава постановление за спиране на дунавското корабоплаване. Корабите се прибират и замаскирват със зеленина в канала между остров и село Вардим, източно от Свищов...

На 9 септември 1944 г. параходство “БРП” разполага с двата първокласни пътнически кораба „Цар Борис III” и „Царица Йоанна” (третият кораб - „Цар Симеон II”, е повреден), три товаро-пътнически второкласни парахода „Княз Кирил”, „Княгиня Мария Луиза” и „Княгиня Евдокия” (бившите „Искър”, „Вит” и „Осъм”), три моторни кораба – „Видин”, „Лом” и „Свищов” („Русе” е потънал), 11 шлепа („Враца”, „Мусала”, „Арда”, „Разград”, „Пирин”, „Търново”, „Шумен”, „Люлин”, „Плевен”, „Калофер” и „Карлово”) и осем танкера за течни товари. Общата им товароподемност е 5 147 тона.

Избрани откъси от книгата на Васил Дойков „Български трицвет по Дунава”, издадена през 1985 г. по случай 50-годишнината от създаването на Параходство „БРП”