Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/FELIKS_KANITZ_RUSTSCHUK_1870.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Българи каикчии, гемиджии, кармъкчии и рибари в Русчук (ок. 1862 г.)

Pan.bg 29 ное 2011 | 21:23 views (5291) commentaries(0)
image" alt="img" /> Само за 3,3 на сто от цялото работоспособно българско население на Русе река Дунав е източник на прехрана

Отпечатано преди година и половина, но в тираж едва 300 екземпляра, историко-демографското изследване на Теодора Бакърджиева "Българската общност в Русе през 60-те години на ХIХ век" е източник на богата информация и повод за сериозни размишления. Изградено върху педантично водения на османски език "нюфус дефтер" (регистър на населението), изследването дава нагледна картина и за професионалната структура на българската общност, представена от 1138 домакинства, живеещи на територията на 19 махали. Регистрираните мъже през 1862 г. са 3134 души. Най-популярната професия е "земеделец" (277), следвана от "абаджия" (138), "дюлгерин" (121) и "копач" (108). Останалите професии са представени от по стотина души. "Интелигенцията" включвала шестнайсет свещеници, девет чиновници, трима даскали и двама доктори.
Според много пътешественици, преминали през Русе, водите на река Дунав са богати на риба и риболовът е един от основните поминъци на населението - отбелязва Теодора Бакърджиева. - Как тогава да си обясним факта, че само 5 души българи са регистрирани като рибари?
В книгата си "Риболовът у българите" (Монтана, 1995 г.) покойният вече Рачо Змеев отбелязва, че в средата на ХIХ в. Русе се издига като средище - износител на риба, но уловът се доставя на тържището от рибарските селища Кривина, Стълпище (Дикилиташ), Батин, Ряхово, Мартен, Сандрово и Тутракан. Пак според същия автор риболовът като поминък в Русе датира от края на ХIХ и началото на ХХ век с появата на махалата Сарая, в устието на р. Русенски Лом, край брега на Дунава.
Ако за риболова нещата са обясними, за другите "мокри" професии въпросителните са повече. Съществуват и сведения, че търговският трафик по реката се осъществява не само от държавни кораби, а и от много частни плавателни съдове, извършващи предимно крайбрежни плавания. В контекста на казаното, учудващо малък е броят на българите, свързали по-тясно живота си с реката. Само за 3,3 % от цялото работоспособно население Дунав е източник на прехрана - заключава Теодора Бакърджиева. И има основание. Според "нюфус дефтер" сред българите има 43 каикчии, 1(?) гемиджия, 4 кармъкчии и 5 рибари - общо 53 души. За сравнение - кръчмарите са 73, бакалите - 56, кюркчиите (кожухарите) - 57, ковачите - 45, а овчарите - 32.

Според авторката на изследването възможно е отчуждеността на българина от Дунава да се дължи на турските закони, спъващи развитието на частното лодкостроене и плаване, и на известна психологическа бариера, придобита и затвърдена в годините на робството. Задължително е от тази позиция да се върнем към пътеписите на Иван Богоров, цитирани и от Теодора Бакърджиева - Няколко дена разходка по българските места (печатани през 1865 - 1866 г.). В тях той обвинява крайдунавските българи, че оставят на чужденците да обират всичкото злато, което влачи реката, а на тях им остава само да пият "мътната вода".

Атанас Панайотов

Илюстрация - изображение на Русчук и пристанището от Феликс Каниц, около 1870 г.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка