" alt="img" /> ПОРЕДИЦА "БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ" с водещ Калоян Панчелиев

Моторен шлеп "Тракия"

Построен - 1913 г., в Англия

Вместимост, БРТ - 112,00;

Вместимост, НРТ - 77,90;

Вписан в "Книгата за големите кораби" при пристанищата към 1.02.1938 г.;

Пристанище Русе;

Петър Иванов Търновски. Българското дунавско параходно дело. Защо не успя едно велико кооперативно дело. Печатница "Художник" - София.



Снимка - архив Popay



Снимка - архив Popay

В по-голям размер снимките можете да видите тук:

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=35138

На този линк ще откриете и интересна информация за Добри Динков, началник на пристанище Лом към 1935 г. и прадядо на Popay.
Той е сред лицата, заснети на шлепа "Тракия" и на двете снимки.

Малко по-късно (през 1929 г.) бе закупен и пуснат в експлоатация първият български търговски моторен шлеп "Тракия" с мощност 60 к.с. Интересно е да се посочи съобщението по този повод, публикувано в сп. "Морски сговор", бр. 5 от май 1929 г., което има следното съдържание:

МОТОРЕН ШЛЕП "ТРАКИЯ"

Четирима души български моряци са образували събирателно дружество "Тракия" и са закупили моторния шлеп "Волонта", като са го преименували на името на дружеството си "Тракия".
Въпросният моторен шлеп е строен през 1917 г. от английското военно адмиралтейство във военното пристанище Ливерпул с извънредно здрава конструкция - обслужвал е между английски и французки брегове през канала Ламанш, а впоследствие е почнал да обслужва по средното течение на Дунав българския и румънския бряг. Шлепът е с водоизместимост 251 тона и с 220 тона товароспособност, с бързина 9 км в час срещу течението и 15 км в час по течението.
Моторният шлеп "Тракия" ще обслужва българското крайбрежие, като пренася от едно местно пристанище на друго разни стоки и предмети при конкурентни навла. Шлепът е записан в списъка на корабите при ломското пристанище. Моторният шлеп "Тракия" се явява пръв български търговски моторен шлеп по река Дунав. Стопаните на шлепа трябва да се насърчават и да им се даде съдействие. Нека и ние си създадем собствен български търговски флот по Дунав, който да обслужва не само нашите крайбрежия, но и целия Дунав от Регенсбург до Сулина, за да се развее знамето ни по чуждестранните пристанища и да се види, че България е крайдунавска държава и има свой собствен търговски флот за обслужване на износната и вносната й търговия.

Секретарят на Ломския клон на Българския народен морски сговор

Според Чони Чонев “Тракия” има вместимост 251 БРТ и 112 НРТ, 220 т товароподемност, дължина - 38,70 м, широчина - 5,05 м, газене – 2,50 м. Дизеловият му двигател е с мощност 50 к. с., с който корабът развива скорост 10 възла по течението и 8 възла срещу течението.

Забележка: Данните на моторния шлеп "Тракия", публикувани в сп. "Морски сговор" през 1929 г. и тези от "Книгата за големите кораби" при пристанищата към 1.02.1938 г. се различават. Едно от възможните обяснения е, че към 1938 г. на моторния шлеп "Тракия" вече са били направени конструктивни промени и този факт е отразен в "Книгата за големите кораби" при пристанищата. Не така обаче стоят нещата с годината на построяване на шлепа - според сп. "Морски сговор" годината е 1917 г., а според "Книгата за големите кораби" при пристанищата - 1913 г. Ето защо годината на построяване на моторния шлеп "Тракия" подлежи на допълнително проучване и уточняване.