Горещи новини
- САЩ призоваха всички членове на НАТО да не купуват петрол и газ от Русия
- Експлозия близо до съд в Исламабад: 12 души са загинали, десетки са ранени
- Орбан увери, че срещата на върха Путин-Тръмп в Будапеща ще се проведе, но малко по-късно
- Дания ще отпусне нов пакет военна помощ за Украйна на стойност 220 милиона долара
- Москва забрани влизането в страната на говорителя на МВнР на Япония, на журналисти и професори
- Ролята на Европейската инвестиционна банка за засилване на отбранителната способност на ЕС беше обсъдена на среща в Министерството на отбраната
- Министърът на отбраната Атанас Запрянов се срещна с посланика на Франция Н. Пр. Мари Дюмулен
- Почит към паметта на чуждестранните военнослужещи, загинали в служба на своята родина
- Турски ВТС С-130ЕМ катастрофира на границата между Азърбайджан и Грузия, всички 20 души на борда вероятно са загинали
- ГОРЕЩО: Започнаха ходовите изпитания на първия ММПК за ВМС (ГОЛЯМА ХОДОВА ГАЛЕРИЯ)
Спирдон Спирдонов - otbrana.com
Преди две години била създадена Междуведомствена работна група по киберсигурността към БОРКОР. Тя излязла с предложения, които не изглеждали зле. По финансови причини обаче проектът е отхвърлен. Това твърди полковник от запаса д-р Симеон Краликов, председател на „АФСЕА СОФИЯ”. Позицията бе представена по време на дискусията „Иновации, технологии, отбранителна индустрия” в рамките на Обществения съвет по отбранителна политика.
Историята – политически и финансови спирачки
По-късно работата междуведомствена група под ръководството на секретар по сигурността към МС продължила работата. Политическите сътресения обаче се оказват втората спирачка, след финансовите проблеми. Според д-р Краликов „Министерството на отбраната, като стабилна институция, боравеща с преобладаващ обем от чувствителна информация и най-отговорни задължения по отношение на НАТО, без да спира участието в съвместни дейности, трябва да работи активно и самостоятелно в това отношение” Според него следва да се проучат внимателно и задълбочено възможностите на български компании, които предлагат техники и технологии в сферата на киберсигурността. Преди всичко обаче, министерството трябва да огледа и оцени структурите си, които функционално работят в IT –сектора, препоръчват от„АФСЕА СОФИЯ”.
Възраждането на проекта бе заложено в управленските приоритети на служебния министър на отбраната доцент Тодор Тагарев.
Ще се стремим, посочи той, към модерно, мрежово взаимодействие при решаване на проблема за киберсигурността. Идеята е съвместно с партньорски организации да се разработят основите на национална стратегия за киберсигурност и програма за развитие на способности за киберотбрана, в частност – чрез ефективно включване във високотехнологични инициативи и проекти на НАТО и ЕС. Още тогава министър Тагарев привлече вниманието на експертите в тази област с намерението да се обсъжда възможността за създаване на подразделение за киберотбрана в рамките на резерва на въоръжените сили.
Да се включим в мултинационалния проект
Препоръката на д-р Краликов и ръководената от него „АФСЕА СОФИЯ” е Министерството на отбраната да се включи в инициативата на НАТО за придобиване на способности за киберзащита. Той дава информация, че нашето МО е „изразило и потвърдило интереса си чрез подписване на Statement of Interest, но все още не е подписала меморандум за разбирателство (Memorandum of Understanding) и не е потвърдила участие в някой от пакетите на проекта.” В този проект, в който България все още не се е включила влизат Канада, Холандия, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Полша, Румъния, Турция. Той е организиран на принципа на споделените разходи – плащат всички общата сума, резултатите се ползват от всички. Задължително е да се направи възможното –български компании да участват в проекта, е категоричен д-р Краликов.
Министър Тагарев: Не е необходимо създаване на нова бюрократична структура
Преди десетина дни в лекция пред студенти в УНСС министър Тагарев обясни, че киберсигурността е нещо изключително многоцветно: от детска порнография в интернет до масирана атака, която може да срине системата за управление на въоръжените сили, както и множество други проблеми в този спектър.
На въпроса „Кой отговаря за това?” той отговори така: „Не можем да кажем, че за киберсигурността отговаря армията или ГДБОП, само МВР или някоя друга служба в МВР, или ДАНС. Отговорността е споделена.
И още един въпрос: „Какво би се случило, ако създадем една агенция по киберсигурност? Ще се реши ли въпросът?” Отговорът: „ Най-вероятно не. Дори и да бъде създадена такава агенция по киберсигурност, пак трябва всички други, които работят по тези въпроси, да работят заедно.
Мнението на Тодор Тагарев е, че „трябва да се избягва създаването на нови бюрократични структури, а да се търсят по-модерни механизми за мрежово взаимодействие между организациите от системата за сигурност за публично-частно взаимодействие при гарантиране на сигурността.”
Преди една година предлагаха национален орган за киберсигурност
В началото на април м.г. Междуведомствена работна група, създадена по инициатива на тогавашния министър на отбраната Аню Ангелов, предложи да бъде създадена структура за киберсигурност, която да изпълнява функциите на национален орган и да подпомага премиера по въпросите на киберсигурността. Структурата трябваше да има две направления на дейност.
Първото - координация и управление на националната система за бързо реагиране при инциденти, свързани с кибератаки. Смяташе се, че е целесъобразно в състава й да функционира национален център за реагиране на компютърни инциденти, който да взаимодейства с центровете в мрежата, както и с аналогичните структури на НАТО и ЕС. Второто направление - разработване и осъществяване на политиката на страната в областта на киберсигурността, като се взаимодейства с местната власт, НПО, академичния сектор и международни организации.
Това беше в предишното правителство. Служебното - в лицето на МО, няма да има време да развие проблема, макар че, както се вижда, има амбициите да постави основите. Така че и киберсигурността ни е в ръцете на тези, които ще изберем да ни управляват на предстоящите парламентарни избори.
Други публикации
Напиши коментар


(5)


























Така така!
Занимавай се с компютърчета. Изхарчи парите на МО за рутерчета и компютърчета, докато и последният самолет кацне на земята, и да видим какъв е смисъла да имаш кибер сигурност, а да нямаш бойни способности!!!
Ето така се бяга от болезнените решения с имитация на дейност!!!
Както бойко и магистралите. Имаме магистрали, но нямаме свобода, малък и среден бизнес!!
Сега ще имаме киберсигурност, но няма да имаме Армия!!
ТАГАРЕВ МАЙ СТЕ В КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО. ПАК ТЕ ОМАЙВАТ ЗА ПАРИ И ПОРЪЧКИ.
А ЗА СПОДЕЛЕНАТА ОТГОВОРНОСТ ТЯ Е КАТО ОТГОВОРНОСТТА НА НАТО АКО НИ НАЦЕПЯТ. И НЯМА ДА Е ТРУДНО.
НА СЕВЕР ЗНАЕШ КАКВО ИМАМЕ.
ДО САФИЯ СЪЩО ЗНАЕШ.
ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО.
ЧУДЯ СЕ САМО НА ЕЛЕКТРОННИ ИГРИ ЛИ СИ ИГРАЕТЕ ИЛИ МОЖЕ ДА ПОМИСЛИТЕ РЕАЛНО.
ДАНО ВЕРТОЛЕТА УСПЕЕ ДА МИНЕ ЗА ДЕНЯ НА АРМИЯТА.
И ДА ОРЕДЛОЖИШ ОЩЕ 10 генерали комондори и нам какви други. ДА ГИ НАПРАВИМ НА СТО ЧОВЕКА ГЕНЕРАЛ.
А ВМА Я НАПРАВИ 5000 човрка, че сега е само три и не стига за 20000 армия.
На гол тумбак чифте пищови за публично-частното взаимодействие при гарантиране на сигурността - преминаване на отънелия държавен бюджет (особено на МО) на частно.
Разбира се, за да не бъдем черногледи: в публично-частното партньорство няма нищо лошо като подход за решаване на други проблеми.
Кибер секторът от сигурността наистина се нуждае от спешно развитие, но ...... къде са нормите, доктрините ........... за да се стигне почти до изграждането на най-долната част на архитектурата на способностите?
Кого ще защитава/противодейства - "високотехнологичния" елемент на управлението на системата за сигурност, "електронното" правителство, дигиталната икономика на РБ или живото-спасяващите услуги за населението, банките или пък частния бизнес (където има основателни съмнения дали никой бъобще би споделил корпоративна информация)?
Във ВС подходът е различен, и водещите страни вече го прилагат - останалото би могло да се разглежда като ТНТМ и художествена самонадейност..................
Цървули няма, гайда иска!
Научете си офицерите да могат да вземат решения и без компютърни мрежи, да извършват марш без GPS системи - по карта и т.н. Нали знаете за опита от Афганистан - на високотехнологични действия, нискотехнологични и нискобюджетни отговори. От талибаните де!