Генерал Иван Колев: Героят на Добруджа, който срази казаците и плени знамето на Оренбургската дивизия

Pan.bg 16 юни 2014 | 10:18 views (14612) commentaries(20)
img Генерал Иван Колев
Героят на Добруджа, който срази казаците
Нашата кавалерия буквално помита румънската войска
в.ПРЕСА


Генерал Колев е сред бележитите личности, които бесарабските българи дават на старото отечество. Роден е през 1863 г. в с. Бановка, на 25 км източно от средището на българите в Бесарабия - Болград.


Завършва прочутата Болградска гимназия. Избухва Сръбско-българската война и Иван се записва като доброволец в Ученическия легион. През януари 1886 г. постъпва във Военното училище - завършва го с отличие и началниците му предлагат престижно разпределение в артилерията. Но той отсича: „Ако не бъда зачислен в конницата, хич и няма да служа - ще се уволня.“ Така поручик Колев е изпратен в Трети конен полк. На 29 години успешно полага изпитите във Военната академия в Торино (Италия), която е сред най-престижните в Европа. Там се подготвяли генералщабни офицери с перспектива за висока кариера и годишно приемали само по 45 души.

Иван Колев е сред десетте български генерали, които са завършили торинската Военна академия. След дипломирането си веднага е назначен за старши адютант на Софийската пехотна дивизия. От май 1902 до ноември 1912 г. кариерата му е свързана с Лейбгвардейския конен полк - той на два пъти го оглавява.
image

Пълководческата звезда на генерал Иван Колев изгрява през 1916 г. През май на него е поверена Първа конна дивизия в състава на Трета армия. Едновременно с това го назначават и за инспектор на цялата българска конница. Командир с перфектни познания върху тактиката на съвременната война, Колев настоява към кавалерията да бъдат включени колоездачни роти, а към всеки конен полк да се сформира по един картечен взвод, увеличава броя на оръдията, допълва дивизията с помощни пехотни части и така подобрява нейната огнева мощ.

На 2 септември 1916 г. Трета българска армия настъпва в Добруджа, която вече три години е владение на Румъния. Генералът убеждава висшето командване, че със своята маневреност и възможност за внезапни атаки конницата може да има решаваща роля в сраженията из добружданските полета - припомня историкът Радослав Симеонов от музея в Добрич. В същия ден само за три часа дивизията на Иван Колев

освобождава
Курт бунар

(днес Тервел). Началникът на армията му разпорежда да се укрепи там и да пази фланга на българските части, които настъпват към Тутракан. Само след един ден ген. Колев ще предприеме атака, която не му е разпоредена отгоре. Той получава донесение, че румънска бригада настъпва в помощ на обсадените в Тутракан, но походният строй е разтеглен на няколко километра - противниковият авангард е при село Кочмар, докато основните сили, над 4000 пехотинци, са при село Карапелит. Генералът решава да се възползва от ситуацията и разпорежда атака в двете посоки, като лично повежда една от частите.

Яхнал своя жребец Пирин, Иван Колев за пореден път се проявява като истински командир, който е безпощаден към себе си и споделя несгодите на боя заедно с подчинените си. По-късно майор П. Пеев ще го нарече „режисьор, който ръководи... кървав театър“.

Йордан Йовков като военен кореспондент също описва сражението при Кочмар - Карапелит в разказа си „Триумф“: „Конната дивизия настъпваше. Както древните армии имаха след себе си тежковъоръжени хоплити, така и тя имаше своя стабилен център: това бяха спешените ескадрони, картечните взводове, колоездачните роти, конните батареи и малки пехотни отделения. Боят се започна от тях - стремителна атака, в която се чувствуваше вещината на стари майстори... Румънските линии не удържаха... Авангардът беше отрязан... Генералът и офицерите, които го придружават, препускат нататък по фронта... от всички части и полкове се подема... бурно, възторжено и стихийно ура.“

Нашата кавалерия буквално помита румънската войска

загиват 600 души, над 1000 души попадат в български плен, а останалите бягат. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят Добрич и на следващата сутрин там влизат български войски.

Междувременно разузнаването донася, че настъпва руска дивизия с 30 казашки ескадрона - два пъти по-многочислена от българската кавалерия. Изключително сложен психологически момент - за първи път българите ще се изправят срещу довчерашните си освободители. Нашето командване е разтревожено, че някои от войниците ще откажат да се бият. Но първа опровергава тези опасения конницата на ген. Колев, който окуражава подчинените си: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!“

На 5 септември кавалерията обръща в бяг прочутите казашки ескад­рони и заема стратегическото шосе Добрич - Силистра. Два дни по-късно генерал Колев насочва своята дивизия към Доб­рич, където българските части изнемогват под силния противников напор. С изненадващ маньовър в десния фланг на противника при село Смолница конницата постига решителния обрат - противникът бяга панически. Добрич е спасен. Пленени казаци разказвали, че българите се хвърляли върху тях като кучета и 10 души атакували по 40 руснаци. „Добруджа нему наполовин дължи свободата си“, казва за Иван Колев командващият Трета армия генерал Стефан Тошев.

След превземането на укрепената Тутраканска позиция генерал Колев получава нареждане да охранява десния фланг на Трета армия. На 21 септември при село Мустафа Ачи срещу конната дивизия се съсредоточава многочислена румънска част. Пехотата започва да изнемогва в окопите - в един момент и боеприпасите свършват. Но генералът не бърза да вкара в бой ескадроните, които крие зад селото. Като опи­тен ловец той изчаква жертвата да се приближи на нужното разстояние - дава заповед за кавалерийската атака едва когато румънците стигат на 300 крачки пред българските позиции. Противникът отново бяга, оставяйки на бойното поле много жертви. Тази битка се превръща в класически

пример как конницата може да победи

превъзхождащата я по численост пехота. Това оценява и фелдмаршал Аугуст фон Макензен, който командва съюзните германско-български части в Добруджа и също е кавалерист. При награждаването на генерал Колев с Железен кръст II степен той му казва: „...досега се беше наложило убеждението, че атаката на конницата срещу пехотата е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници ви завиждат и не мога да ги убедя... че това, което вие направихте, е истина!“

Конната дивизия на Иван Колев участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да

плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия
заедно с бойното й знаме.

Неговият земляк генерал Георги Тодоров му изпраща възторжена телеграма: „Душата ми е препълнена от радост, че нашата конница със своите смели и отлични действия стъпи на онова стъпало на слава, към което се стремеше, обаче нямаше достоен водач. Във вашето лице тя получи тоя водач и оправда вашата вяра и обич към нея.“

Бойният път на генерал Колев завършва с превземането на Мачин и Тулча през януари 1917 г. Не след дълго разклатеното му здраве го принуждава да напусне армията - отива на лечение във Виена и умира на върха на своята слава в един от тамошните санаториуми на 29 юли. Ден по-рано цар Фердинанд го произвежда в генерал-лейтенант за „особени заслуги през войната в Добруджа“. Австрийците го изпращат с военни почести, а България го оплак­ва 10 дни.

1916 г., южно от с. Исварен, Ксантийско. Ген. Колев (третият от дясно на ляво) с жребеца си Пирин под моста на местната река.


Напорист и талантлив командир

По време на Балканската и на Междусъюзническата война полковник Иван Колев е началник-щаб на няколко формирования. Длъжността му не е предполагала да участва в сраженията, но той не се възползва от тази възможност.

През Междусъюзническата участва в боя при Гюешево, в който води авангарда на Пета армия, а с риск да бъде пленен командва нашите части при Босилеград и успява да отблъсне сръбското настъпление.

При включването на България в Първата световна война укрепва беломорската брегова граница и на 22 януари 1916 г. отблъсква англо-френския десант при Порто Лагос. Няколко месеца преди това е произведен в генерал-майор.


Възхвала и забрава


В Софийските гробища е паметната плоча на генерал-лейтенант Иван Колев, началник на Първа конна дивизия, в наши дни.


Иван Колев е един от най-възпяваните български военачалници в родната литература. Йордан Йовков му посвещава два разказа, а победите на предвожданата от генерала кавалерия го вдъхновяват и за „Белият ескадрон“. Любомир Бобевски пише баладата „Конникът генерал“ и одата „Генерал Колеву“, а народният поет Иван Вазов го обезсмъртява в стихотворението „Конницата на генерал Колева“.

Героят от Добруджа обаче няма свой паметник. Средствата, събрани преди 9.IХ.1944 г., са пренасочени от новите влас­ти за паметници на партизаните и на Червената армия - не подобавало да се увековечава паметта на българския генерал, който разгромявал руските ескадрони през Първата световна война. През 2007 г. сдружение в Добрич, оглавено от акад. Георги Марков, възроди идеята за паметника на ген. Иван Колев - целта е за 100-годишнината от неговата смърт той най-сетне да бъде факт. Средствата обаче все още не са събрани.

Дарителска сметка за набиране на средства за паметника на ген. Иван Колев в Добрич:
IBAN: BG 76 SOMB 91 30 10 40 69 22 01
BIC: SOMBBGSF
Общинска банка АД - клон Доб­рич

(в. Преса, печатно издание, брой 157(863) от 13 юни 2014)
Д-р Горан БЛАГОЕВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 20

  1. #1
    Росен 16 юни 2014, 12:55
     
    11
     
    7

    Обидно е, че в София, Пловдив, Бургас...най-големите паметници са на съветския окупатор. Мисля, че всичко, което се случва на държавата България е заслужено...

  2. #2
    Boril 16 юни 2014, 14:51
     
    2
     
    0

    За съжаление не са само Колев и Луков. http://www.extremecentrepoint.com/archives/14230

  3. #3
    Българин 16 юни 2014, 15:12
     
    4
     
    2

    Умолявам екипа на сйта на публикува стихотворението на Иван Вазов по повод навлизането на войските на Русия в българска територия.

    За по-младите нека да кажа,че по време на строителството на най-справедливото общество,съвсем справедливо комунистите не разрешаваха да се изучава това сражение.Иначе можеше някой да си помисли,че не винаги руснаците са играли ролята на освободители на българите.Но днес редакцията на екипа на сайта пробива мъглата в историята.И е добре да препорълча на г-н Гиндев и други борци срешу българскаата историческа истина и българските национални интереси да прочетата материала,който е публикуван тук.

    Имам една молба лично до Преслав,ако му е възможно д апрегледа комунистическата преса дали и там се публикуват материали за сраженията между Българската и Руската войска.

    А на автора на статията да се пропомни,че няма длъжност "Началник на армия"

  4. #4
    Влад Цепеш 16 юни 2014, 17:13
     
    3
     
    0

    Дълг и Чест!

  5. #5
    Bulgar 16 юни 2014, 21:46
     
    8
     
    0

    Аз също не помня да сме изучавали във военното училище биткта при Тутракан...много по-тежка, кървава и славна от победата при Одрин...защо ли?

  6. #6
    OP 16 юни 2014, 22:18
     
    3
     
    0

    Рядко се срещат и толкова стойностни коментари!

  7. #7
    Бай Чепик 16 юни 2014, 23:00
     
    4
     
    0

    На руските воини

    О, руси, о, братя славянски,
    защо сте вий тука? Защо сте
    дошли на полята балкански
    немили, неканени гости?

    Желали би вас възхитени
    да срещнем со сълзи и с китки...
    Но идете вий настървени,
    на грозни зовете ни битки!

    Желали би вас да прегърнем
    и тоз път сърдечно, горещо.
    Но взорът ви свети зловещо...
    Как ръце сега да разгърнем?

    О, руси! Аз друг път ви славях
    за подвиг велик и чудесен,
    високо ви лґкът поставях
    във мойта душа, в мойта песен!

    Вий някога знаме Христово
    развяхте за благо човешко –
    строшихте ни игото тежко,
    а днеска ни носите ново!

    И пак не ви мразим (не крия:
    обича ви още народа);
    но любим и свойта свобода,
    стократно пµ любим я ния.

    За тоз кумир ние се бием
    и с чужд, и със близък упорно
    и няма ний врат да превием
    пред никакво иго позорно!

    О, колко ви, братя, жалея!
    О, как би желал, братя клети,
    свобода и вам и за нея
    кат нас да живейте и мрете!

    1916

  8. #8
    МиГ 25 17 юни 2014, 00:14
     
    3
     
    1

    Не конница - морски
    вълни побеснели,
    сонм зверове горски
    от гняв пощръклели;

    не конница - буря
    от бесни демони,
    що всичко катуря
    ил тъпче, ил гони;

    не конница - хала
    от саблен звек, блясък,
    от цвил, ура - цяла
    от топот и трясък,

    блян вихрен понесен
    над степ ековита,
    ужасната песен
    на конски копита!

    Не конница - лава
    в димящи талази,
    в прах, гръмот и слава
    летящи витяз

  9. #9
    Българин 17 юни 2014, 06:38
     
    6
     
    1

    Едно голямо благодаря на коментатор №7,който прояви любезност и по-скоро отговорност към българската история и нейните достойни представители.

    Благодаря и на екипа на сайта за проявената толерантност.

    Коментаторите с комунистически убеждения се въздържат от коментари,защо ли?-ами няма какво да кажат повече,народният поет го е казал възможно най-добре.

    Обръщам внимание на хората с литературни интереси и дарби-прави ли ви впечателние каква сила излъчва "непретенциозното" заглавие на стихотоврението .Колко е голяма силата на скромните думи "На руските воини".

    Тръпки ме побиват да го препрочитам.Такава морална сила лъха от стихотворението,такава елегантност,такава човещина и тъга в същото време . Иван Вазов косвено иронизира руския империзлизъм,без да го споменава. Той не говори нито за Царя ,нито за генерали,нито за офицери,той "разговаря" с обикновените войници.
    Учете ги тези нещица уважаеми комунисти,те са наши,български,поне ги знайте,все пак автора е Иван Вазов. Или за вас са по-важни украинците и руснаците,американците и британците и техните Оруелци и Чърчиловци.

  10. #10
    до 3 17 юни 2014, 11:36
     
    5
     
    0

    Ето ти стихове на Вазов:

    Там в солунския край, по голите хълмйща,
    развяват кървав стяг веч битите пълчища,
    що Запад ни пратй. Там варварите нови,
    носачи на „дум-дум“, на срам и на окови,
    разпънали са стан, герои но позора,
    очаквайки във страх на наший гняв напора!
    Европо, на духа човечен жрице дивна,
    о как си в тоя вид зловеща и противна!
    На моя слух звънтят словата ти прекрасни,
    делата ти са пък по грозота ужасни!
    На всяка вяра, блян крилата ти пресече!…
    Във кой кумир, в кой бог да веруваме вече?
    ------------------------------------------

    Ето ти Вазов! И още много подобни стихове.България извади максимума на достойнството си до Първата световна война, разгневи ,,цивилизования свят'' и бе смачкана.А Русия тогава вече бе една изостанала държава, която от средата на 19 век не е победила никого, освен няколко кампании в Средна Азия.Без нашето опълчение изтърваваха Шипка и войната,а без румънците - не биха превзели Плевен.Кримската война ги биха, Япония ги би и там загина Верешчагин на един от корабите.Ген. Колев провежда единствените успешни кавалерийски действия в условията на вече модерната ПСВ.Йовков е написал хубави неща, стихове и разкази, в текста е посочено, един от тях е посветен на боя при Мустафа Ачи.Как румънците самонадеяно настъпват предвкусвайки успеха и как изведнъж отгоре им се стоварва удара на умело маскираната българска конница.А за атаката срещу румънската бригада, донесенията тогава сочат - 600 убити /както пише тук и 1500 ранени /от саби/, което точно показва ефекта на конната атака.

  11. #11
    Българин 17 юни 2014, 16:34
     
    3
     
    1

    Благодаря отново на №10.
    ЕРто и една препратка към най-достойните читатели на сайта.

    http://ivo.bg/2014/06/17/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-1916/

  12. #12
    Българин 17 юни 2014, 21:25
     
    4
     
    0

    Тази тема засега е пощадена от цинизми и обиди.
    Предлагам на всички читатели да подържат тази словесна хигиена и на другите страници на сайта.

  13. #13
    Българин 18 юни 2014, 18:38
     
    4
     
    0

    Както винаги съм твърдял комунистите са изключително скромни хора,но не винаги скромността е полезна.Ето,толкова време се мина откакто екипа на сайта публикува този материал за войната между България и Русия през 1916г. ,но нито един комунист не взе отношение.Имам скромна и любезна молба,ако някой от сътрудниците на сайта познава изявени,пък и не толкова изявени комунисти да ги помоли за коментар на това историческо събитие.Може би те го знаят вече,ако четата сайта.

    И задължително да постави поне два въпроса

    -правилно ли е постъпила Русия нападайки нашата страна Царство България,или не е правилно
    -правилно ли е постаъпила нашата държава,че е защитила страната от руската агресия,или неправилно

    Не е обидно да се знае истината и по този въпрос.

  14. #14
    Девоатин 18 юни 2014, 19:35
     
    0
     
    1

    Има много да чакаш!Ген. Иван Винаров - комунистически генерал от ,,тихия фронт''. Започва книгата си с участието си в Първата световна война , в известната 9 плевенска дивизия.Носител на орден ,,За храброст'' от тази война.Не е участник в така нареченото Войнишко въстание, както очакваш.По това време се е сражавал при Дойран, знаеш как.,,Това е образа на истинския българин, бил той социалист, земеделец, интелигентен и не толкова.Останалото е педерастките ви напъни за деструктивност и разделение на българското общество.

  15. #15
    Майн 19 юни 2014, 10:35
     
    2
     
    1

    "-правилно ли е постъпила Русия нападайки нашата страна Царство България,или не е правилно"
    Отговор: ДА
    Първо Русия не напада България а действието се развива през ПСВ в която водят война два съюза Антантата и Централните Сили и един друг прикрит.За жалост Русия и България се оказват на различни страни.
    България се оказва на страната на турция тези където ни клаха 450г. и две години преди това изтребиха населението на Тракия.
    Загубата в тази война е ВЕЛИКА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА единствената която заслужава да се нарече така.Унищожен е българският дух,слага се краят на българското възраждане от тук нататък повече "на страната на България" не съществува.Идеалът "за България" повече не съществува и е заменен от "крайни" идеали комунизъм/фашизъм.
    Загубата в ПСВ окончателно ни отрежда позицията на субект в историята а не на обект.
    (пояснение обектите на историята могат сами да си я правят а субектите други им я правят)

    "-правилно ли е постаъпила нашата държава,че е защитила страната от руската агресия,или неправилно "
    Отговор ДА
    По това време а и известно време след това сме ритали задниците на всеки "закачил" се с нас не само на Русия.За жалост тези няма да ни го простят.Сега обаче нямаме тази възможност,дори нямаме и възможността да ни го наритат а си го предлагаме(задника) (на как му се вика?)задна прашка.
    (пояснение сравнявам сегашното политическо и военно състояние/поведение с поведението п*д*рас к**ва травестит)

  16. #16
    Иванн 19 юни 2014, 23:26
     
    2
     
    0

    Отговорът е даден само от оригинален комунист, който никога не може да упрекне Русия за нищо.

    Мястото на нашата страна в дадена коалиция е право само на нашата страна и държавата. Този статус с нищо не застрашава Русия, ама със съвсем нищо. Нито Турция, нито България са имали планове да напада Русия. За тези две страни е невъзможно да водят такава политика.
    Руската агресия срещу България си е чиста агресия. Само болни мозъци може да оправдаят каквато и да е агресия срвщу собствения си народ.
    Добре, моята теза е неправилна, нападението на Русия е изключително разумно и човеколюбиво, по братски, по славянски, по православски.
    И каква е нила целта на Русия, пак да ни освобождава? Е, колкото тогава е целяла освобождение, толкова и през септември 1944.
    Колега , ама сериозно ли мислите, че такава малка и безобидна страна като нашата може по някакъв намъчително начин да е пречка на интересите на руснаците. Или пък днес, я сложи ръка на сърце и кажи с какво българчетата може днес да пречат на руснаците.

  17. #17
    Майн 20 юни 2014, 11:18
     
    0
     
    2

    Ако "#16 Пуснато от Иванн(нерегистриран) на 19 юни 2014, 23:26 " е към мен:

    Само "болни мозъци" няма да търсят сметка политиците/ръководителите си причинили национална катастрофа.
    (Извинявай ама както историята така и какво е договор не са ви много ясни,съветвам първо да си ги припомните/поясните)
    А колкото до запитването:
    "-правилно ли е постъпила Русия нападайки нашата страна Царство България,или не е правилно
    -правилно ли е постаъпила нашата държава,че е защитила страната от руската агресия,или неправилно "----- мисля че се отнася за Първата Световна Война:
    "....Ето,толкова време се мина откакто екипа на сайта публикува този материал за войната между България и Русия през 1916г...."

    ИЗВИНЯВАЙТЕ НО СТЕ(вас и други подобни) АБСОЛЮТНО СМЕШНИ С ТЕЗИ КОМУНИСТИ КОИТО ПОСТОЯННО ВИ ПРЕСЛЕДВАТ.

  18. #18
    Запознат 23 сеп 2016, 15:29
     
    1
     
    0

    До "Майн"--15;Заради Русия влязохме в ПСВ на страната на Германия.
    Фердинанд пази неутралитет 1 г и 4 мес. Англия ни кани за Съюзник. Фердинанд иска Македония но Сърбия и Русия не я дават, а са съюзници на Англия.
    Тя обещава да ни възмезди с други територии осве това операцията при Галиполи е планирана и с участие на български воски.Ал.Малинов също настоява за съюз с Англия. Но..

  19. #19
    Запознат 23 сеп 2016, 15:37
     
    1
     
    0

    До "Майн"17; Продължение.
    Русия притиска съюзниците си Англия и Франция и подписват военен договор на 10.04.1915 г. в който има следната Клауза.;Припобеда над Германия на Русия се разрешава да ОКУПИРА БОСФОРА ,ДАРДАНЕЛИТЕ и РЕГИОНИТЕ ОКОЛО ТЯХ. Ние и
    Турция сме такъв и станахме съюзници и застанахме до Германия за да си пазим земите от Русия.

  20. #20
    Запознат 23 сеп 2016, 15:43
     
    1
     
    0

    Русия загуби войната ,благодарение на Ленин. По настояване на нашия Министър В. Радославов акта за капитулация на Русия е подписан на ТРЕТИ МАРТ .
    Така че На националния си празник празнуваме и КАПИТУЛАЦИЯТА на Русия.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка