автор Росица Цонева



Полковник доц. д-р Александър Парашкевов е началник на Военномедицинския отряд на ВМА.
– Полковник Парашкевов, какви са уроците за Вас и колегите Ви след трите учения, в които Военномедицинският отряд за бързо реагиране участва през м.г.?
– Във Варна се демонстрира взаимодействие при кризисна ситуация заради терористичен акт със силите на отряда, на Военномедицинския университет в града и с БЧК. Другите две учения – в края на април и на ноември м.г., особено последното, извършихме при тежка метеорологична обстановка с първия сняг в София. Независимо от климатичните условия организирахме на мястото на инцидента първа лекарска помощ с триаж, приемане на пациентите в операционна, в превързочна за допълнително медицинско обслужване, стабилизирането им и извозване към центъра за приемането на пострадалите, които подлежат след това на евакуация с въздушен транспорт. В тази голяма палатка по стандартите на НАТО пациентите се обслужват от медицински персонал. Всичко това беше изпълнено от различните групи медици, като за пръв път използвахме свързочни средства с радиостанции на мястото на събитието. А правилната и бърза информация води и до добри резултати. Използвахме евакуационния модул, като между трите елемента на екипа течеше информация и се създаде координация.
– Възникват ли нови задачи след такива тренировки за екипите на военните медици?
– При такива тренировки си остава задачата да развиваме уменията на личния ни състав, да използваме опита ни и от мисиите. Задачата е да сме по-адекватни при различни тежки и кризисни ситуации, в които можем да изпаднем. Започна и подмяна на техниката. Видяхте надуваемите палатки при последната тренировка. Те лесно се съхраненяват, пренасят и разгръщат на терен, както и се климатизират. Очакваме и да се дооборудват, което естествено, е свързано с допълнителни финансови средства, но важното е, че вървим в правилната посока.
– Колко тренировки годишно са необходими, за да поддържате обучението на личния състав?
– В рамките на ВМА редовно извършваме учения, които за нас са си тренировки. Не би било лошо в месеца да имаме такива по веднъж. Защото едни хора напускат, други – идват. Има и нови виждания, които с лекционен материал се представят на екипите на отряда. Водят се курсове по определена тематика. Поддържа се имуществото, например, хирургичните екипи – поддържат нещата в хирургичния модул. Върви си една „къщна“ работа и както хора, така и техниката трябва да се поддържат в някаква готовност за изпълнение на поставените от ръководството ни задачи. А предполагаемите кризи и съответно – сюжетите на тренировките могат да бъдат от различен военен и невоенен характер. Може да са жертви при използване на взривни устройства, изпускане на токсичен газ при терористична атака, врязване на транспортни средства сред хора, каквито методи използва ИДИЛ. Трудно е да се отгатне какви терористични средства ще бъдат използвани, затова подготовката трябва да е с широк диапазон. Не бива да се забравя, разбира се, че Военномедицинският отряд на ВМА не действа като спасителен екип. И на мястото на инцидента първо влизат спасителните екипи, пожарникарите и други, обучени за първа помощ – да спрат кървенето или поставят шина, но не и медиците от отряда. Практика навсякъде в света е по принцип медицинските екипи да стоят на безопасно разстояние от мястото на инцидента. Пострадалите се извеждат там, където медиците – дали от „Бърза помощ“, или от отряда оказват помощ, за да се стабилизират и сортират пациентите и после-да се извозят към друга структура на терен или към здравно заведение. Излишен е героизмът медиците да са на мястото на самия инцидент. И не е професионално, независимо какво гледаме по филмите.
– От какви грешки Ви предпазват тренировките?
– Първо, тренировката отработва взаимодействието между различните екипи. Всеки си знае мястото в ситуацията. Когато бях обучаван в Израел, около масата на пациента имаше разположени стъпки с различен цвят. И всеки член на екипа заставаше на „своя си цвят“. Всеки си знае мястото и това се оттренирва. Защото урбулешката работа не води до резултат. Редът в критична ситуация довежда големия ефект. А и многото хора не довеждат до него, а малкото хора, разпределени на правилното място и обучени по правилния начин. Юрушът води до допълнителна паника сред пострадалите. Идеята на тренировката е такава – къде заставаш в ситуацията, кой ти е началникът на групата, какви задачи имаш. Колкото по-често го правим на терен, ефектът от работата ни ще е по-голям на живо, когато се случи. Колегите ни не се учат на медицинска практика, която те владеят, а на организация. Добрата организация не изисква финанси, но във всички случаи носи дивидент. А тя зависи от екипа.
– Каква е равносметката Ви за подготвеността на отряда?
– Повечето от хората имат опит и от мисии, защото над 10 г. участват в тях. Доскоро работихме и в натовски болници при специфичния начин и стандарт на работа в тях. И това е наш опит заедно с този от тренировките. С него усъвършенстваме дейността на отделните членове на отряда. Има реална тенденция и постепенно да сменим медицинската апаратура, която да отговаря на специфичните изисквания за работа на терен.
– Имате ли достатъчно военни лекари в отряда?
– Зависи какво разбираме под това – дали само защото работят във ВМА, или това са медиците под пагон. За съжаление, и в отряда, както и в болницата има специалисти, които напускат по една или друга причина…
– Обикновено каква?
– Обикновено-финансова. Така че като бройка военните не са много. И това ни е един от проблемите. Затова съм предложил колкото може повече военни длъжности да има в отряда, за да отговаряме и на абревиатурата ВМОБР. Може би това е единствената структура във ВМА, в която от лейтенант до полковник един военен може да върви в кариерното си развитие. Така че трябва да създаем и условията за това в такава структура. Очаквам това да се случи. Да организираме и сестрински места. А по-лесно се работи с един военен човек, т.е. повече лекари под пагон в отряда не е самоцел.
– Предавате ли опита си от мисии и на колеги във ВМА, които не са били?
– Работата в полевите военни болници на мисия в самата си същност не се различава от тази в една модерна клиника. Разликата е в организацията и в средата, където обстановката е като на война. Там има поетапност в медицинското осигуряване за възстановяване на пострадалия. И е доказано, че ефективността е по-голяма. Ти не довършваш една операция докрай, за да не загубят пет човека в това време живота си, когато пациентите пристигат като на конвейер… В „Роля 2“ поемаш първата вълна – стабилизираш пациента с оперативна намеса или съответни други манипулации и го изпращаш при колегите, където и техниката, и специалистите са повече. Идеята е да освобождаваш ресурс на предния фронт, за да приемаш повече пострадали и да дадеш шанс на всички с нужда от помощ. Това е разликата в тази организация и това говоря и в лекциите си на колегите. Това са стандарти на военните лекари – още от миналото, подобрявани през годините в зависимост от различните тактики. Опитът от Ирак, от Афганистан на различните армии се обобщава и се изваждат поуките в медицинската практика. И се обучават и хората, които ще ходят на мисия. На втория час от събитието пациентът трябва да е на операционната маса. Това в Афганистан се изпълняваше като стандарт на оперативна процедура. В моя опит от мисии (с начало през 2002 г. в немска болница, а през 2004-а водих първия екип в испанската военна болница в Афганистан) за разлика от Ирак, когато бяхме на терен сред пострадалите, в Афганистан ги докарваха при нас. Така ти не си пряк участник в станалото събитие. Не че е безопасно да се работи в болниците, но в Ирак и медицинският ни екип беше подложен на атаката. Ние имаме история на участието в мисии, анализ на тази история, от която сме си извадили поуки за хората на отряда, създаден през 1992 г. Явно структура като отряда трябва да се развива, за да отговаря на предизвикателствата пред сигурността. При криза, което означава хаос, организацията, която сме отработили в такава структура, спасява положението. По време на бедствието в Хаити точно войските на ООН и техните запаси са овладели положението през първите дни…

/armymedia.bg/