Pan.bg
Съветското самоходно зенитно оръдие ЗСУ-52-2, наречено "адската вършачка", дълго време оставаше най-мощната бойна машина от този тип в света. Вярно е, че поради бързото развитие на реактивните самолети то бързо остаря и в различните локални войни и конфликти се използва по-често за борба с наземни цели, отколкото за отразяване на атаките на вражеските самолети. В Съветския съюз и в чужбина се дава приоритет на военната техника с 23-40- mm артилерийски системи. Такива са: съветските ЗСУ-23-4 „Шилка“, ЗСУ-37-2 „Енисей“, китайската Type 95 (PGZ-95), германската Gepard, шведската CV-9040 и др. Първата страна, която реши да наруши тази традиция, развивала се в продължение на десетилетия бе Италия, където, между другото, се използва четирицевната 25-mm установка SIDAM 25, произведена на базата на бронетранспортьора M113. Там бе направена необичайната верижна бойна машина за противовъздушна отбрана, обозначена като Otomatic. В сравнение с другите образци, при нея бе значително увеличен калибъра на използваното автоматично оръжие – 76 mm. С негова помощ тя трябваше да унищожава въздушни цели, предимно ударните хеликоптери, на разстояния от 6000 m. В същото време хоризонталната стрелба е можела да достигне до 11 000 m. Скорострелността й е била 120 изстр. /min. Боекомплектът е от 70 снаряда (според други източници 100), включително такива с готови поразяващи елементи (3750 броя) и бронебойни подкалибрени с начална скорост 1617 m/s, което би позволило поразяването на различни наземни бронирани превозни средства. Разработени са и управляеми високоточни боеприпаси. Монтираният радар „виждал“ самолети на разстояние 15 000 m, а „зависнали“ - на 8000 m. Има и оптикоелектронна система за откриване и насочване по различни канали, включително телевизионен и лазерен далекомер. Установката е базирана на шасито на известните самоходни оръдия Palmaria, а те от своя страна - на платформата на основния боен танк италианска разработка OF-40. Бойното тегло на ЗСУ Otomatic е 46000 kg, мощността на двигателя - 750 к.с. , максималната скорост по шосе - 65 km/h, запасът от ход - 500 km, а екипажът - 4 човека. Предвиждало се бойният модул на ЗСУ да можел лесно да се монтира на танковете Leopard 1, Leopard 2, M1 Abrams, Ariete C1, Challenger и T-72. Въпреки успешното тестване на ЗСУ, чието създаване според различни източници е струвало повече от 6 милиарда лири, италианското военно ведомство реши да се откаже от покупката й. Нямало и чуждестранни клиенти.
Л. Дойчинов
По информация на https://rg.ru