хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg



След 1943 г. Третият райх (хитлеристка Германия) започва осезателно да изпитва трудности на всички фронтове – от полята на Донбас до Италия. Една от причините са трудностите в масовото производство на оръжия, равни или превъзхождащи тези на Съюзниците. Това е поради липса на стратегически суровини, на работна сила и бомбардировките на англо-американската авиация. За да компенсира това, германската инженерна мисъл, най-добрата в Европа, създава икономични оръжия, които са сравнително лесни за производство, даже от жени и деца; не се енергоемки, а имат голям поразяващ ефект. Пропагандата на Гьобелс им дава общото име Wunder waffe („чудо оръжия“).

Танкови убийци
В мемоарите си ветерани танкисти на Съюзниците единодушно твърдят, че най-опасният враг на танка, особено в градски битки, са фаустниците (бел. ред. бойци с фаустпатрони/танкови юмруци, както ги наричат тогава). От тях се страхуваг и те са мразени както снайперистите и тези с огнехвъргачки. Германски войник, заловен с фаустпатрон, практически няма шанс да остане жив.
Faustpatron имат много по-голямо морално въздействие от прословутите германски PAK (противотанкови оръдия). Оръдията не могат да бъдат скрити в сграда или внезапно да изскочат точно пред танка, още по-малко могат да бъдат разположени на горните етажи, за да ударят отстрани и отгоре, където танковете са най-слабо защитени. За разлика от бронебоен снаряд, Faustpatron, поразил танка, обикновено води до пълното му унищожаване и гибел на екипажа. Танкистите се опитат самостоятелно да защитят машините си. Има много снимки на съветски танкове Т-34 и ИС-2 с импровизирани екрани от различни мрежи, дори и пружини за легла. Това няма реална полза, но е психологическа защита за танкистите.
При съюзниците в Европа (включително в Италия) от 15 000 загубени танка с фаустпатрони са поразени около 1000, т.е. малко повече от 7%. В Червената армия статистиката е малко по-лоша. През януари-март 1945 г. 1-ви украински фронт губи от фаустници 136 танка от общо загубени 1500 (около 9%). При превземането на Берлин тази цифра нараства до рекордните 15% - 300 от 2000 загубени танка. В СССР абсолютно всички германски противотанкови ракетни установки се наричат фаустпатрони. Те обаче са 2 коренно различни вида.

Танков юмрук
Faustpatron (или Panzerfaust) е най-простият и евтин гранатомет с еднократно действие. Използва надкалибрени гранати, приличащи на ръка със свит юмрук, от там и името. Изстрелвани са от тръбата с метателен заряд на реактивния принцип - част от газовете изхвърлят гранатата, а другата излиза отзад, създавайки струйна струя, която намалява отката. Faustpatron има голяма проникваща сила и е лесен за използване. Дори жени и старци от Volkssturm (бел. ред. народното опълчение на Третия Райх) и 10-годишни деца от Hitlerjugend (младежката организация на партията на Хитлер) могат да стрелят с него. Недостатъкът е малкият обсег и изключително ниската точност; според статистиката не повече от 20% от изстреляните гранати поразяват целта.

Американски корени
Първите преносими ракетни установки са разработени от американски инженери. През 1942 г. гранатометите M1 Bazooka са приети от американската армия. Още през ноември с. г. германците успяват да заловят няколко Bazook-и. Според една версия в Тунис при десанта на Съюзниците (операци „Лъч“), според друга край Великие Луки на Източния фронт (получени по ленд-лийза от Червената армия). Bazooka става прототип за създаването на германския й аналог Ofenrohr. Той е много по-малко известен, въпреки че е много по-добър от американския оригинал. Американските гранати летят 1,5 пъти по-далеч, но Ofenrohr е много по-мощен и точен. 57 mm граната на Bazooka тежи едва наполовина от 88 mm граната на Ofenrohr (1,59 kg срещу 3,3 kg), чиято точността много по-добра поради по-дългата с 30 cm цев и пръстена на опашката на гранатата. Задействащият механизъм е по-прост и по-надежден от този на американския прототип.
Зарядът на Bazooka изгаря в цевта и след това гранатата лети по инерция. Ofenrohr има заряд, който създава реактивна тяга през целия полет. Това си има цена - двигателят работи след излитане от тръбата и стрелецът е в обсега на реактивната струя през първите метри от полета. За да се предпази, той носи противогаз, ръкавици и предпазна пелерина.

Кумин на пещ
През 1943 г. в Германия за решаване на проблема с противотанковата отбрана е създаден гранатомет RPzB. 43. Изстрелването генерира обилно количество дим както пред, така и зад оръжието. Поради това е наречен Ofenrohr (на германски - кумин на пещ). Това е коренно различно оръжие, при това за многократна употреба, с гранати с калибър 88 mm, зареждани от задната страна на тръбата. Гранатата е с ракетен двигател, а тръбата играе ролята на направляваща. Далечината на директния изстрел (200 m) и точността са много по-добри - на прицелната дистанция от 150 m Ofenrohr може да пробие 220 mm танкова броня. По дима противотанковите разчети лесно биват разкривани след изстрел, което ги прави мишени и изисква бързо да сменят позициите си. Трудно се стреля от затворени пространства (бункери или къщи), защото пространството се изпълвай с токсичен дим. Гранатометът е с разчет от 2 души: стрелец и зареждащ. Тръбата в задния край има пръстен, който предпазваше канала от замърсяване и повреда, и улесняваше поставянето на граната в канала на тръбата. Има опора с подложка за рамо, 2 дръжки за държане и за насочване, 2 халки за колан за носене и пружинна ключалка за задържане на гранатата. Прицелването е с преден и заден мерник.

Танков кошмар
Още през 1943 г. се появява по-мощна версия на Ofenrohr на тринога. Тя ползва подобни, само че по-дълги и по-леки 88 mm гранати. Версията има обсег от 700 m с ефективно поразяване на целта до 250 m. Външно гранатометът приличаше на обикновено противотанково оръдие с щит, само че миниатюрно, и е наречено „Кукла“. Щитът със стъклен прозорец за прицелване предпазва стрелеца от реактивната струя. Бързо става ясно, че щитовете могат да се монтират и на преносимия Ofenrohr. През 1944 г. се появява мобилна модификация със защитен щит и така стрелецът няма нужда от противогаз, пелерина и ръкавици. Наречена е Panzerschreck (от германски - танков кошмар; официално Raketenpanzerbüchse RPzB. 54 - противотанково ракетно оръдие). Производсво на Ofenrohr и Panzerschreck:

година 1943 1944 1945 (януари до март) Общо
Брой гранатохвъргачки 50 835 238 316 25 744 314 895
Брой гранати 173 000 1 805 400 240 000 2 218 400

Цената е 70 райхсмарки. Характеристики - тегло 9,5 kg (с щит - 11,25 kg); дължина 1640 mm. Противотанкова реактивна граната с кумулативна бойна глава с тегло 3,3 kg; калибър 88 mm; начална скорост 110 m/s; прицелна далечина 150 m, бронепробиваемост 220 mm.
Интересното е, че за произведените 314 895 гранатомета има 2 218 400 гранати, т.е. само 7 броя на гранатомет.

Цената има значение
Както Ofenrohr, така и Panzerschrek са по-сложни и по-скъпи за производство от Faustpatron и изискват специално обучение на стрелците. Faustpatron се смята за „народно“ оръжие и от него са произведени повече от 8 млн. броя. С Ofenrohr и Panzerschreck са въоръжени предимно противотанкови роти на мотострелкови полкове на танкови дивизии в обем от 36 броя на рота. В края на 1944 г. всяка пехотна дивизия на Вермахта има щат с 130 гранатомета Panzerschreck в активна употреба и 22 резервни Тези гранатомети също са на въоръжение и в някои елитни батальони на Volkssturm.

Допинг за новаци
Ракетните гранатомети не спасяват Третия райх и не са панацея за борба с танковете. Съветският маршал Конев пише в мемоарите си: „Фаустпатронът е едно от онези средства, които създадат у хора, които са физически неподготвени и необучени във война, чувство на психологическа увереност, че едва станали войници, наистина могат да направят нещо. И трябва да се каже, че тези фаустници по правило се бориха докрай и на този последен етап на войната показаха много по-голяма издръжливост от опитните германски войници, но вече пречупени от многото поражения и от умора“.

Текстове към снимки:
1. Германски войник се прицелва с Faustpatron (1944 г.)
2. Обучение с Ofenrohr, войникът е с противогаз, наметало и ръкавици
3. Близък поглед към Panzerschreck, вижда се предпазния щит
4. Съветски танк Т-34-85 с предпазни мрежи пред Бранденбургската врата

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА