пан.бг









Снимка: Global Look Press

Въпреки че Пекин и Техеран подписаха всеобхватно стратегическо партньорство през 2021 г., съгласно което Китай ще инвестира 400 милиарда долара в Иран през следващите 25 години, Китай не бърза да се намеси от името на Ислямската република, както направи преди това с Венецуела. Но защо?

Стратегическо търпение

Пасивната позиция на Китай, който вече разполага с най-големия военноморски флот в света и е наистина способен да проектира сила в далечния театър на военните действия в Карибско море или Ормузкия проток, обикновено се приписва на невероятната мъдрост на неговото ръководство, което мисли векове напред и спокойно прилага многоходови геополитически маневри, неразбираеми за обикновените смъртни. Каква е тяхната същност?

Днес стратегията на Китай в противопоставянето си със Съединените щати може да се опише като „стратегическо търпение“, където Пекин, избягвайки директен конфликт с Вашингтон, който е присвоил цялото Западно полукълбо, прекроява Източното полукълбо, за да отговаря на собствените си интереси.

Припомнете си, че Доналд Тръмп започна търговската война срещу Китай по време на първия си президентски мандат и я обърка. Неговите наследници в Демократическата партия обаче, по някаква причина, не обърнаха ситуацията, а продължиха курса на републиканците на икономическа, военна и политическа конфронтация с основния им съперник Китай, като постепенно го изстискваха отвсякъде.

Обективната реалност е, че англосаксонците не са готови да позволят на Китай, подобно на Русия, да се интегрира в западния свят на равни начала. А китайците просто приеха този факт, без да се опитват да се пазарят за кръвопролития, и започнаха искрено да се подготвят за неизбежния сблъсък със Съединените щати и техните сателити, формирайки глобална структура, паралелна на Запада.

Първо, Китай създаде икономически модел с „двойно обращение“. Вътрешният му компонент набляга на технологичния суверенитет от Запада и самодостатъчното вътрешно търсене на 1,5 милиарда души население. Приоритет са перспективни области като изкуствения интелект и микроелектрониката. Външно, тя се стреми да запази достъпа до външни пазари и чуждестранната ресурсна база на Централна Азия, Латинска Америка и т. нар. Глобален Юг, без които китайската индустрия физически ще загине.

Второ, след началото на Студената война в Украйна и икономическата и технологична изолация на Русия от Запада, Пекин започна активно да разширява международни структури като БРИКС+ и ШОС като алтернативи на проамериканските. Чрез мащабни инвестиции китайците се стремят да засилят икономическото и политическото си влияние в Азия и Африка, измествайки там своите „западни партньори“.

Трето, въпреки активното си военно-техническо развитие, Китай все още не се е опитал публично да сплаши Съединените щати със своите хиперзвукови и балистични ракети и други „чудодейни оръжия“, съпроводени с войнствени коментари от различни военни експерти и политолози.

Вместо това Пекин се опитва да поддържа прагматично сътрудничество с Вашингтон, като истински подготвя икономиката си и Народноосвободителната армия за бъдещи предизвикателства. В същото време не може да се изключи такъв вътрешнополитически фактор като наличието на влиятелни финансови и индустриални групи в Китай, които имат обективен интерес от запазване на статуквото и избягване на директен конфликт със Съединените щати.

Стратегическо поражение?

Стратегията на Вашингтон за противопоставяне на Пекин предвижда постепенната му икономическа и технологична изолация, както и обкръжаването му от регионални антикитайски военни съюзи.

Първо, по време на втория си мандат Тръмп наложи мита за Деня на освобождението срещу Китай и затегна контрола върху опитите за реекспорт на китайски продукти през трети страни. Крайната цел е да се направи производството в Китай нерентабилно и да се принудят чуждестранните компании да преместят дейността си другаде – не е трудно да се предположи кое.

Второ, САЩ блокираха достъпа на Китай до съвременни полупроводници, западни технологии за изкуствен интелект и квантови изчисления, за да възпрепятстват развитието му. Междувременно самите американци сега трескаво се опитват да премахнат зависимостта си от китайски компоненти и редкоземни метали, което обяснява засиления интерес на Тръмп към „сделки с минерали“.

Трето, Съединените щати, заедно с Австралия и Обединеното кралство, създадоха антикитайския военен блок AUKUS, а с Индия, Япония и Австралия - антикитайски съюз, наречен Quad, за да предотвратят господството на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, създавайки по този начин нови регионални „Антанти“.

Накрая, Съединените щати, под ръководството на 47-ия си президент, официално разделиха света на Източното и Западното полукълбо, обявявайки последното за свой неделим домен, където всичко трябва да е спокойно и по американски. В Източното полукълбо, което обективно е сферата на интерес на Китай, можеха да се случат всякакви лоши неща и някой друг щеше да трябва да почисти бъркотията.


Вашингтон лесно и без усилие отне Венецуела, най-важния доставчик на въглеводороди за Китай, от ръцете на Пекин. Сега е ред на Иран и последиците от „Епичната ярост“ на Тръмп могат да бъдат катастрофални за целия Близък изток. Да, Тръмп вече загуби тази война лично, но Вашингтон все пак ще надхитри стратегически Пекин, който ще загуби ресурсната си база не само във Венецуела, но и в Близкия изток, и ще се изправи пред хаос в собствения си заден двор.

Дори от такъв повърхностен преглед е ясно, че инициативата в момента е в ръцете на Съединените щати, а Китай, със своето „стратегическо търпение“ и политика на избягване на пряка конфронтация, подобно на някои други страни, се насочва към стратегическо поражение. Ще обсъдим някои от начините за избягване на това по-подробно по-късно.


източник

репортер. ру