Интервю с бриг.ген. Ваньо Славеев, командир на 1-ва ЗРБр

Димитър Ставрев, сп."КЛУБ КРИЛЕ"

- С какви мисии, задачи и структура посрещат ЗРВ своя половин вековен юбилей?
- След 2007 г., когато командванията на Втора и Трета зенитноракетна бригада бяха преподчинени на Първа зенитно-ракетна бригада, тя е съединението, което представя Зенитно-ракетните войски на България. Задачите и мисиите на бригадата в рамките на ПВО на страната преди и сега се обуславят от предизвикателствата в днешния динамичен свят. Безспорно сега най-сериозният проблем са терористичнте заплахи от въздуха. Заедно с изтребителната авиация, поделенията от зенитно-ракетните войски, макар и сериозно редуцирани, са единствените, които могат да осъществяват реално прикритие на нашето въздушно пространство. Нещо повече – те нямат алтернатива. Зенитно-ракетните комплекси, които са на въоръжение в бригадата, въпреки технологичната си изостаналост, са най-ефективни. Освен всичко, те независимо от атмосферните условия са в състояние за кратко време да реагират и притежават най-висок коефициент на ефективност, що се отнася до разходите за поддръжката им.



- Посрещнахте юбилей с поредните стрелби на ЗП „Шабла” в рамките на ТУБС „Есен 2011”. Кои ваши подразделения участваха в тях, с колко военнослужещи, с каква техника, какви са постигнатите резултати и направените изводи?
- И тази година Първа зенитноракетна бригада проведе бойни стрелби, при това с международно участие – заедно с разчети от 250-а ракетна бридата за ПВО на Република Сърбия. Участваха пет дивизиона с комплекси “Нева”, С-300, “Куб”, “Волхов” и един мишенен комплекс “Волхов”. За първи път мишенната обстановка бе толкова наситена и разнообразна заради използването на три типа мишени – тази на базата на ракета от ЗРК “Волхов”, парашутна мишена СПМ –100 и БЛА. Първите резултати от обективния контрол показаха перфектни стрелби. А това е най-добрият подарък за хората от бригадата за 50-годишния ни юбилей. Въпреки че и този път медиите видяха атракция не в поразяването на мишените, а в пожара, възникнал на полигона. Макар, че това е напълно в реда на нещата при провеждането на стрелби. Искам да отбележа още един съществен факт. В стрелбите сега участваха и дивизиони, които са пред закриване. И колкото учудващо да е, те бяха мобилизирани и показаха висок дух.

- 50 години за зенитно-ракетно формирование е голям юбилей с оглед на това кога възниква този вид оръжие в световен мащаб. Какъв е накратко пътя на ЗРВ през този период, кои са най-паметните дати, събития и имена?

- За първи път на 1 октомври 1960 г.български боен разчет поразява мишена със зенитна управляема ракета в полигонни условия. Тогава ръководител на ТУБС е бъдещият командващ ЗРВ генерал Карл Винаров. Първият офицер за насочване е Тодор Георгиев. Година по-късно тази дата става рожден ден и на нашето съединение. Ние от бригадата знаем няколко неща от историята, които ни правят наистина първа бригада – първата изстреляна зенитна управляема ракета, първата бригадна бойна стрелба през май 1964 г., първата стрелба по крилата ракета на пределно малка височина през 1983 г. с два зенитноракетни дивизиона С-125М, първата стрелба по цел, летяща на стратосферни височини, първата внедрена АСУ на ЗРК.

Първа бригада през годините е първа и по многообразие на ЗРК. Нещо повече – само за първите осем години от съществуването на най-младия ни род войска в бригадата на въоръжение постъпват най-модерните за времето си ЗРК, които са на въоръжение и до днес. Десетилетия наред и днес нашето съединение внушава респект със своята мощ.



- 2011 г. донесе на БА пълен набор от основополагащи стратегически документи – „Бяла книга за отбраната”, „План за организационно развитие на ВС до 2015 г.”, „Дългосрочна инвестиционна програма на МО 2011-2020”. На база на записаното в тях какви промени предстоят на ЗРВ в следващите 3-5-7 години като мисии, задачи, дислокация, численост, структура, обновяване на радарната и ракетната техника, ще има ли съкращения на личен състав, как ще се осигури запазването на човешкия потенциал?
- Мисля, че да прогнозирам за такъв период би било некоретно. Това, което със сигурност мога да кажа за момента е, че през следващата 2012 година предстои закриване на дивизиони и обединяване на част от тях. Всъщност на практика за нас редуцирането започна още през 2001 г. Сериозните промени настъпиха през 2007 г., когато командванията на 2-ра и 3-а зенитноракетна бригада бяха преподчинени на командването на Първа зенитноракетна бригада.

От това естествено произтекоха редица неща. Но най-важното – промениха се съдбите на много хора. Това е в сила за цялата армия и предизвикателството трябва да се приеме. Стремежът ни е въпреки всичко да съхраним подготвените специалисти и в същото време да се грижим за израстването на нови кадри. На всички е ясно, че тази задача не е лека, но това е нашият избор. Основното ни предназначение е било и ще бъде носене на непрекъснато бойно дежурство в системата за ПВО на страната. Промените ще изискват от всеки да преодолява често себе си в името на службата.

Защото с малко ресурс трябва да се постига повече. Да, след съкращенията ще си тръгнат много опитни хора. Затова сега е важно да съхраним постигнатото през годините и да продължим напред. Що се отнася до обновяването на ЗРК системите аз съм оптимист и вярвам, че ще стане. Това е пътят.
- Какво е бъдещето на българските ЗРВ през следващите 50 години през вашия поглед на специалист?
- Още един въпрос, на който в дългосрочен план отговорът засега може да бъде само пожелателен. Но ние сме технократи и експерти в своята област. И естествено държим на нашето оръжие и системи за ПВО. И е нормално да искаме те като надеждни и ефективни да продължат своето съществуване. Технологиите в световен мащаб крачат с неимоверно бързи темпове. Така че какво ще бъде след половин век бъдещето ще покаже. На мен лично ми се иска и след още 50 години българските ЗРВ да имат повод за празник.

- Какво ще пожелаете на военнослужещите от ЗРВ по повод на празника?
- За юбилейната 50-годишнина на бригадата пожелавам на всички най-вече здраве и благополучие. Убеден съм, че във войските служат много достойни хора и каквото и да се случи, те държат на своя избор и на ЗРВ. Това са го доказали десетилетията преди нас. На нашите учители ветераните желая дълголетие.

Позволете ми да се възползвам от трибуната на Вашето списание и да благодаря на издателска агенция “Еър груп” и на издателство “Пропелер” за съпричастието към идеята ни да бъде издадена монографията на о.р. генерал-майор Илия Илиев. Тази книга ще бъде и нашият подарък за годишнината на бригадата, за паметта и дългогодишния труд на генерал Илиев, посветен на изследване на ПВО на България.