Пътят на българите към корабостроенето и кораборемонта (19 век)

Калоян Панчелиев, сп. "Клуб ОКЕАН"

(Материалът е в процес на разработка)

ЗА ПОРТОВИЯ ЗАВОД И МАСТЕРСКИТЕ

В своите „Бележки и спомени по морската ни част” Константин Божков на няколко пъти споменава т. нар. „мастерски”. Думата е с руски произход и означава „работилници”. Божков категорично различава „мастерските” от „портовия завод” и говори за тях като за два отделни инфраструктурни обекта. За пример тук може да послужи краткото съобщение на автора за бот №1: „Единственото нещо, което беше направено в мастерските и на портовия завод по онова време беше железният бот №1”. От това съобщение става ясно, че „мастерските” и „портовия завод” са два свързани обекта. За съжаление обаче трудно може да се разбере какво е отношението помежду им т.е. дали „мастерските” са подчинени на „портовия завод” или обратно? Самият Павел Машнин изпълнява две отделни длъжности, посочени от Константин Божков и Димитър Атанасович Тодоров съответно като „завеждащ на мастерските“ и „началник на Арсенала“, но авторите не уточняват коя от тях е с по-голяма тежест или водеща. Впечатлението за свързаност между двата обекта се засилва и от друг случай, в който Божков разказва за първите стъпки на новоназначения Павел Изотов в Дунавската флотилия на Княжество България. Според Божков „той направи плана за разширение на мастерските и поиска да се има горе-долу сметка за разхода на материалите в завода.”

Очевидно, за да разберем какво точно има предвид автора под „мастерските” и „портовия завод” трябва да се върнем назад във времето и да установим с какви корабостроителни и кораборемонтни мощности разполага град Русчук през втората половина на 19 век в рамките на Османската империя до момента на Освобождението (1878 г.).

РУСЧУШКИЯТ АРСЕНАЛ (RUSCUK TERSANESI)

В този период в града са базирани някои от военните кораби на Дунавската флотилия (=Tuna Firka), както и параходите и шлеповете на Дунавската параходна компания на Османската империя (=Idare-i Nehriye-i Osmaniye). Строежът на нови плавателни съдове за Дунавската флотилия и ремонтът и поддръжката на наличните кораби се осъществяват в Русчушкия Арсенал (=Ruscuk Tersanesi). Константин Божков свързва Арсенала с "портовия завод”. В спомените си той се позовава на Дервиш бей относно годината на основаването му: „Споредъ казването на воденичаря Дервишъ-бей Махмудъ Бейевъ – портовиятъ заводъ е билъ построенъ презъ 1831 г.” Кратко описание на Арсенала след посещението си в Русчук е оставил и Феликс Каниц: „...На Запад, на устието на река Лом, се вижда малка корабостроителница с пристан за ветроходи и военни кораби.” Интересна бележка за етническата принадлежност на работниците във „великия Арсенал на Русчук” откриваме в кореспонденция на изданието The Times (www.newmanreader.org) от февруари 1854 г.: „Всичката тежка железарска работа се извършваше от българи, леката железарска работа – от цигани, всичките дърводелци бяха турци, а секачите на трупи/резачите на дърва – българи.” Това важно сведение потвърждава факта, че през Възраждането българи са наемани като работници във военната корабостроителница в града.

Източник:

The correspondent of the Times in February, 1854, speaking of the great arsenal of Rustchuk, observes: "All the heavy smith work was done by Bulgarians, the light iron work by gipsies, the carpenters were all Turks, the sawyers Bulgarians, the tinmen all Jews."

HISTORICAL SKETCHES VOL. I. THE TURKS IN THEIR RELATION TO EUROPЕ BY JOHN HENRY CARDINAL NEWMAN
LONGMANS, GREEN, AND CO. 39 PATERNOSTER ROW, LONDON NEW YORK, BOMBAY, AND CALCUTTA 1908

Проф. Васил Дойков обобщава развитието на Арсенала в периода 1831-1868 г. по следния начин: „Още през 1831 г. в Русчук се поставя началото на единствената в нашите земи модерно обзаведена работилница за строеж и ремонт на кораби. Първоначално в нея са работили около 30 работници. Този турски параходен арсенал бил обзаведен с германски и австрийски машини и се разраснал през 1868 г.” В своето описание на Русе, съставено непосредствено след Освобождението в Санкт Петербург и озаглавено „Рушчук и неговото значение за международната търговия” от 20 февруари 1879 г. Иван Крылов предоставя важни данни за капацитета на Русчушкия Арсенал: „На последното място (бел.ред. - при сливането на реките Дунав и Лом) се помещава и турското военно адмиралтейство за 8 кораба от речната флотилия, при което са разположени многобройни магазии/складове...”
Очевидно Арсеналът, основан през 1831 г. в района на устието на р. Лом е с основен предмет на дейност военно корабостроене в полза на Tuna Firka поне до основаването на Idare-i Nehriye в края на 60-те години на 19 век. След това тук са регистрирани няколко отделни случая на строеж на плавателни съдове в полза на Idare-i Nehriye. Разбира се като спомагателно направление в дейността на Арсенала е бил развиван и кораборемонта в полза на Tuna Firka.

Ето и част от корабостроителната дейност на Русчушкия арсенал в полза на Idare-i Nehriye в периода 1869-1873 г.:

1.Дата/година:Към 31.12.1868 г. Вид: един шлеп за опит (No5); Материал на корпуса: дърво; Допълнителни бележки: Към посочената дата е напълно завършен, оказва се „сгоден за употребление”;

2.Дата/година:Към 6.04.1869 г. Вид: един шлеп за опит; Материал на корпуса: желязо, закупено от Англия; Допълнителни бележки: Към посочената дата се намира в строеж;

3.Дата/година:Към 10.08.1869 г. Вид: един шлеп за опит; Материал на корпуса: желязо, закупено от Англия; Допълнителни бележки: Към посочената дата има решение да се "захване направата" му;

4.Дата/година: На 7.08.1869 г. (петък) Вид: шлеп (No6); Материал на корпуса: дърво; Допълнителни бележки: Строежът му започва през 1869 г., завършен и спуснат на вода на посочената дата;

5.Дата/година: На 7.08.1869 г. (петък) Вид: шлеп (No7); Материал на корпуса: дърво; Допълнителни бележки: Строежът му започва през 1869 г., завършен и спуснат на вода на посочената дата;

Източник за плавателните съдове от 1 до 5: Вестник „Дунав”, неделя, 10 август 1869 г.

Пътническите вапори на съставеното преди две години дружество за плаванието по р. Дунав (бел. ред. - Idare-i Nehriye), колкото за сега ако и да задоволяват нуждите, все пак се усеща нуждата от доста шлепове за товари, както и от вапори реморкери, които да теглят шлепове. Въистина, ако и да има четири-пет железни шлепове, но и тия като не са доволни, и капиталът на дружеството понеже не допуща да се купят всичките нужни изведнъж, преминалата година беше се решило да се направи за опит в Русчушкия арсенал един дървен шлеп, щото отпосле да се направят повече, с които да могат да се посрещнат нуждите. От опита понеже се разумя и доказа, че тия дървени шлепове са сгодни за употребление, таз година такожде бяха захванали да се правят още два дървени шлепа в Русчушкия арсенал, които като се свършиха, на 7 август, петък се спуснаха във водата. Понеже се намисли да се направят и железни шлепове, та и с тях да стане един опит, по преди се поръчаха в Англия железни дъски и други потребности, колкота за два шлепа, които пристигнаха в Русчюк и се реши да се захване и тяхната направа.

Същият текст с пояснителни бележки относно датите/годините и в оригинал:

Пътническытъ вапори на съставеното пръди двъ години дружество за плаванiето по р. Дунавъ (бел. ред. - Idare-i Nehriye), колкото за сега ако и да задоволява нуждитъ, нъ пакъ ся усъща нужда отъ доста шлепове за товари, както и отъ вапори реморкери, които да теглятъ шлепове. Въистина, ако и да има четыри петь (бел. ред. – 4-5 броя) желъзни шлепове, нъ и тiи като не съ доволни, и капиталътъ на дружеството понеже не допуща да ся купятъ всичкытъ нуждни изведнашь, пръминалата година (бел. ред. – 1868 г.) бъше ся решило да ся направи за опыт в Русчюшкыя арсеналъ единъ дървенъ шлепъ, щото отпослъ да ся направятъ повече, съ които да могътъ да съ посръщатъ нуждитъ. Отъ опытъ понеже ся разумъ и доказа, че тiя дървени шлепове съ сгодни за употръбленiе, тазъ година (бел. ред. – 1869 г.) такожде бъхъ захванали да ся праватъ още два дървени шлепа въ Русчюшкыя арсеналъ, които като ся свършихъ, на седмый того, въ Петъкъ (бел. ред. – 07.08.1869 г.) ся спуснахъ въ водътъ. Понеже ся намысли да ся направятъ и желъзни шлепове, та и съ тъхъ да стане единъ опытъ, по пръди се поръчихъ въ Англiя желъзни дъскы и другы потръбности, колкото за два шлепа, които пристигнахъ в Русчюкъ и ся реши да ся захване и тъхнътъ направъ.



Източник за плавателен съд номер 2 от горния списък (=първия железен шлеп) - в-к "Дунав", бр. 366/неделя, 6 април 1869 г.:

Н.П. Диляверъ пашя, единъ отъ мореплавателнитъ военни пенсiонери, който ся опръдъли за пръдсъдатель на Турскътъ вапорскъ Дунавскъ комисiя, пристигна въ сръдоточiето на веляета и заие мъстото на новътъ си службъ.
Н.П. понеже е единъ отъ първитъ и достойнитъ мореплавателни чиновници, който е излъзълъ отъ царскыятъ арсеналъ има една извънръдна способность и достойнство въ това занятiе, щото ный можемъ да ся надъемъ, че съ опръдъленiето му за пръдсъдатель на тъзи комисiя, управленiето на вапоритъ ще влъзе въ единъ добъръ ръдъ, който съ нетърпенiе ся очаква отъ всичкото тъдъвашно населенiе, което има най голъмъ нуждъ отъ тiя вапори.
Една отъ най голъмитъ нужди, които има управленiето на вапоритъ за прънасянiето на стокы и пр. съ шлеповетъ. Прочее, за да ся направи единъ опытъ въ направътъ на тiя шлепове тука управленiето ръши да направи за сега единъ (бел.ред.-шлеп) и чръзъ Англiйскыятъ консулъ в Русчюкъ, бъше поръчяло въ Лондонъ да ся купятъ желъзни дъскы (сачове) и другы още желъзни потребности, които ся купихъ и съ връме пристигнахъ въ Галацъ, а отъ тамъ ся донесохъ тука и първыятъ шлепъ захвана да ся прави въ Русчюшскыятъ арсеналъ. Като ся свърши този шлепъ и ся направи потръбныятъ съ него опытъ, ще захванатъ да ся правятъ и другы.



Бележка I: Броят на вестник "Дунав" е издаден в неделя, 10 август 1869 г. Следователно 7 август 1869 г., когато са спуснати на вода двата дървени шлепа в Русчук се пада в четвъртък, а не в петък, както твърди авторът на дописката. Името на автора не се посочва.

Бележка II: В дописката се съобщава, че в Англия са поръчани железни материали и други потребности за направа на два броя железни шлепове.

Бележка III: Броят на шлеповете е два (2), замислени са като железни ("понеже ся намысли да ся направятъ и желъзни шлепове"), има поръчка на железни материали и потребности от чужбина ("по пръди се поръчихъ въ Англiя"), които са внесени в Османската империя и пристигат в Русчук към 1869 г., има решение да се започне направата на железни шлепове

Бележка IV:Без претенции за каквото и да е връзка между железните шлепове от вестник "Дунав" и двата бота от "Бележки и спомени по Морската ни част" от Константин Божков тук само ще посочим следните по-важни паралели:

-Константин Божков също съобщава за два (2) бота - „този железен бот, както и друг един такъв”. Краткото посочване на втория бот като „друг един такъв” може да се тълкува в посока на „сходен по размери”, „сходен по конструкция”, „сходен по материал на корпуса” или „сходен по предназначение”;

-Поне единият от ботовете, за които съобщава Константин Божков е железен - „този железен бот”. Едно сведение на капитан I ранг Сава Иванов относно състава на Дунавската флотилия непосредствено преди началото на Балканската война (1912-1913 г.) категорично потвърждава наличието на два железни бота: „Към това време”, посочва Иванов „Дунавската флотилия се състоеше от яхтата „Крум”..., транспортния параход „Александър I” и минния транспорт „Симеон Велики”..., миноноските „Хр. Ботев” и „В. Левски”..., парните катери „Борис”, „Любен Каравелов”, „Стефан Караджа” и „Стража”..., шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица”, 2 железни бота и 15 железни понтона...”

-Глаголът ("да ся направятъ") и съществителното ("тъхнътъ направъ") използвани от автора на дописката във вестник "Дунав" е идентичен с глагола, използван от Константин Божков относно бот №1: "Единственото нещо, което беше направено в мастерските и на портовия завод по онова време беше железният бот №1..."

Бележка V: Според в-к "Дунав", неделя, 10 август 1869 г. материалите за двата железни шлепа са поръчани в Англия и са пристигнали в Русчук ("поръчихъ въ Англiя желъзни дъскы и другы потръбности, колкото за два шлепа, които пристигнахъ в Русчюкъ"). Дали обаче двата железни шлепа са завършени и спуснати на вода е под въпрос. Известно е, че първият железен шлеп се намира в строеж"първыятъ шлепъ захвана да ся прави въ Русчюшскыятъ арсеналъ", а за втория има решение за строеж колкото за два шлепа...и ся реши да ся захване и тъхнътъ направъ

6.Дата/година:Към 26.09.1873 г. Вид: дуба; Материал на корпуса: не се уточнява; Допълнителни бележки: Към посочената дата е завършена и спусната на вода;

7.Дата/година:Към 14.10.1873 г. Вид: дуба; Материал на корпуса: не се уточнява; Допълнителни бележки: Към посочената дата строежът й е във финален етап;

8.Дата/година:Към 28.11.1873 г. Вид: дуба; Материал на корпуса: не се уточнява; Допълнителни бележки: Към посочената дата е завършена и спусната на вода;

РАБОТИЛНИЦА ИЛИ ФАБРИКА ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ФЛОТА НА IDARE-I NEHRIYE

След като разгледахме отблизо част от корабостроителната дейност на Русчушкия Арсенал в полза на Idare-i Nehriye нека сега да се насочим към работилницата. За плановете на ръководството на Дунавския вилает да бъде основана фабрика за обслужване на флота на Idare-i Nehriye научаваме от една реч на главния вилаетски управител Мехмед Сабри Паша (март – декември 1868 г.), заменил на този пост известния Мидхад Паша (октомври 1864 – март 1868 г.). Речта е произнесена на 6 октомври 1868 г. по случай отварянето на Общия съвет на Дунавския вилает: „Всевишният Бог нека продължи живота и славата на благодетелния наш цар и господар (=султан Абдул азис I)...тъй също по негова Височайша заповед тази година (=1868 г.) се състави една дунавска вапорска комисия (=Idare-i Nehriye) и захванаха да работят вапори по Дунава, които улесняват търговията и пътешествието, и числото им заедно с шлеповете възлиза до 12, а за направата на нови вапори, както и за подправянето на съществуващите, в Русчюшкия арсенал ще се направи една желязо-резница и фабрика за работенето на железни неща”. От този фрагмент научаваме следните по-важни факти:

1. Корабоплавателното дружество Idare-i Nehriye първоначално е създадено като Дунавска вапорска комисия за улесняване на търговията и пътешествието;

2. Според Мехмед Сабри Паша основаването на Дунавската вапорска комисия става през 1868 г. по Височайша заповед на султан Абдул азис I (1861-1876 г.);

3. Изграждането на новата фабрика е в (рамките на) Русчюшкия арсенал т.е. този акт представлява разширение на съществуващите корабостроителни и кораборемонтни мощности в Русчук;

4. Предназначението на фабриката е „направата на нови вапори, както и за подправянето на съществуващите” или с други думи корабостроене и кораборемонт за целите на гражданското корабоплаване в интерес на Idare-i Nehriye.

ОТВАРЯНЕ НА ФАБРИКАТА ПРИ РУСЧЮШКИЯ АРСЕНАЛ

Самата фабрика е открита през декември 1868 г. Благодарение на една дописка, публикувана във в-к „Дунав” разполагаме с кратко описание на нейния инвентар, включително по-важните машини и инструменти: „Като се свърши фабриката, която се беше захванала да се прави при Русчюшкия арсенал за подправението (=ремонта) на вапорите на Дунавското дружество, и се наместиха всичките и машини и тезгяхи, завчера в петък (=27 декември 1868 г.) се отвори за първи път и захвана да работи. В тази фабрика има една вапорска машина с огън, една голяма желязна торна и една дървена, една зъмба, една ножица, един свредел за железа, една пила и една бичкия за всякакви дървета и дъски. Освен тия оръдия има и доста оджяци за леене на медени, тучни и железни неща”. Дописката от в-к „Дунав” потвърждава сведението от речта на Мехмед Сабри Паша, че фабриката е част от Русчушкия арсенал и е изградена при него. Още с основаването си тя се включва активно в ремонтни и довършителни дейности в полза на корабите на Idare-i Nehriye.

Ето и списък на някои от параходите, на които са извършени ремонтни дейности от различен характер в периода 1873-1876 г.:

1.Дата/година: Към 18.03.1873 г. П/х „Абдулъ Азизъ” Видове ремонти: нужните поправки/ремонтът е приключил

2.Дата/година: Към 18.03.1873 г. П/х „Акыфъ” Видове ремонти: нужните поправки/ремонтът е приключил

3.Дата/година: Към 9.05.1873 г. П/х „Мидхатъ паша” Видове ремонти: започва да се поправя

4.Дата/година: Към 4.09.1874 г. П/х „Азизiе” Видове ремонти: свършиха се поправките

5.Дата/година: Към 4.09.1874 г. П/х „Акыфъ” Видове ремонти: малки поправки

6.Дата/година: Към 11.09.1874 г. П/х „Каладжъ Али” Видове ремонти: поправки на стойност 100 лири

7.Дата/година: Към 11.09.1874 г. П/х „Нишъ” Видове ремонти: докара се в Русе да се поправи

8.Дата/година: Към 15.09.1874 г. П/х „Каладжъ Али” Видове ремонти: разноски 40 хил. гроша за ремонта

9.Дата/година: Към 18.09.1874 г. П/х „Сiяре” Видове ремонти: поправя се пред Арсенала

10.Дата/година: След 28.09.1874 г. П/х „Софiя” (?) Видове ремонти: връща се назад към Русчук (?)

11.Дата/година: Към 20.10.1874 г. П/х „Акыфъ” Видове ремонти: приключват малките поправки

12.Дата/година: Към 13.11.1874 г. П/х „Азизiе” Видове ремонти: счупено кормило

13.Дата/година: Към 12.03.1875 г. П/х „Софiя” Видове ремонти: нов салон и др. поправки

14.Дата/година: 30.04.1875 г. П/х „Нишъ” Видове ремонти: ремонт на корпуса

15.Дата/година: Към 14.05.1875 г. П/х „Нишъ” Видове ремонти: други поправки

16.Дата/година: 24.06.1875 г. П/х с неуточнено име Видове ремонти: съборен димоход

17.Дата/година: Към 30.07.1875 г. П/х „Нишъ” Видове ремонти: все още се поправя

18.Дата/година: Към 12.05.1876 г. П/х „Сiяре” Видове ремонти: повреди се

19.Дата/година: Към 25.07.1876 г. П/х „Наклъ” (?) Видове ремонти: изтеглен от плитчина/не се съобщава за рем. дейност

20.Дата/година: Към 29.08.1876 г. П/х „Акыфъ” Видове ремонти: сблъсък с австрийски параход/не се съобщава за рем. дейност

ЕДНО ОТ ПЪРВИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РЕМОНТНИ ДЕЙНОСТИ

Едно от първите сведения за извършване на ремонтни дейности на кораби на дружеството Idare-i Nehriye е от началото на 1873 г. В случая става дума за параходите „Абдулъ Азизъ” и „Акыфъ”, чиито ремонт в един определен момент вероятно се наблюдава лично от Н.П. Делявер паша, управител на Idare-i Nehriye. Данните, публикувани във в-к “Дунав” са оскъдни. Не са известни причините за ремонта на двата кораба, вида на ремонтните дейности, мястото на извършването им и участниците в тях.
В бр. 763 на вестника се съобщава, че Делявер паша се завръща в Русе, след като е посетил неуточнено място надолу по течението на река Дунав „за поправянето на вапорите и приготвянето на някои потребни неща”. Имената на корабите не се посочват. Понеже броят е издаден на 1 април с.г. пътуването на Делявер паша и завръщането му в града трябва да бъдат отнесени непосредствено преди тази дата. По същия пестелив начин в бр. 763 на вестника е представено и влизането на два кораба в експлоатация отново: „Свършиха се вече нужните поправки на вапорите на „Идарей Нехрiе”, които захванаха да работят. Миналата сряда (=28 март 1873 г.) вапорът „Абдулъ Азизъ”, а вчера в събота (=31 март 1873 г.) вапорът „Акифъ” пристигнаха на Русенската скеля и заминаха за нагоре.”
Съвсем основателен е въпросът защо параходите не са провлачени срещу течението и ремонтът не е извършен в Русчук? Дали са били лишени от собствен ход? Може да се предположи, че поради причини от обективен характер в началото на 1873 г. (ниски нива на р. Дунав или интензивен ледоход) „Абдулъ Азизъ” и „Акифъ” не са доставени в Русчук, а е взето решение за ремонт на място. За изпълнението му вероятно е изпратена мобилна група от фабриката при Русенския арсенал и Делявер паша е командирован да наблюдава и контролира работата й.

(Следва)

http://pressadaily.bg/publication/25960-%D0%98%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B3-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D1%85%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0