Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп. "Клуб ОКЕАН"

(материалът е в процес на разработка)

Иванов, Тр. Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. ИК Галактика, 1996.

През 1867 г. на р. Дунав е основано „Дунавско вапорско дружество” с главни акционери: българинът Николаки Цветков Станчев от Свищов, Халим-ага от Оряхово и гръцкият търговец Зарифа от Цариград. Оряховският бей е подставено лице. Истински акционери са Николаки Цветков и Евлоги Георгиев. Дружеството купува един параход наречен „Начало”, и три шлепа, предназначени за превозване на зърнени храни. Със сведения за дейността му не разполагаме.



Минков. 30 години Българско речно плаване (БРП)

Известно е, че българинът Никола Цветков наемал параходи за превоз на десятъка в Крайдунавска България.



Дойков В., Радоев Й. и Казаков Й. Български трицвет по Дунава. Варна, 1985 г.

Две години по-късно – през 1867 г. - в Свищов се създава друго, вече частно дунавско параходно дружество. То притежавало парахода „Начало” и три шлепа (един от тях носел името „Свищов”) за превоз на зърнени храни. Не успяло да се затвърди, то бързо прекратило своята дейност.



Павлов, В. Превземането на едно море, В: Научно-популярен алманах "Фар"

През 1867 г. било основано "Дунавско вапорско дружество" с главни акционери българина Николаки Станчев Цветков от Свищов, Халим ага от Оряхово и един грък. Параходът на дружеството "Начало" с три шлепа, единият от които носел името "Свищов", пренасял главно зърнени храни...Петко Р. Славейков се отзовал възторжено чрез вестник "Македония" за "достопохвалния пример на господин Николаки".

Балашев, А. Свищов преди 60 и повече години. Мултипринт, 2007.

През XIX в., пак по сведения на д-р Н. Михов, е бил пуснат в движение по Дунава параходът на Дунавското вапорско дружество с главен акционер свищовския търговец Николай Станчев.



Николова, Ю. Достойно iестъ Свищов през деветнадесетия век и първото десетилетие на XX век. Иврай, 2006.

Всички обвързани с пристанището институции - свищовската "платнена" флотилия, Австрийското параходно дружество (в което голяма част от работещите са свищовлии), създаденото по-късно от Николай Станчов "Дунавско вапорско дружество", митницата и т. н. - още повече разширяват значимостта на Скелята за града.



Плетньов, Г. Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает. ИК Витал, 1994.

По неизяснени причини тази идея не била реализирана, но в Дунавския вилает се намерили търговци, които през октомври 1867 г. основали "Дунавско вапорско дружество". Главните акционери Никола Цветков и Халил ага...



Иво Жейнов. Документи от архива на външната политика на Руската империя (1865-1877 г.)

№54 Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г., изготвена от генералния консул Александър Мошнин, придружена с таблици скици на пристанищата Кюстенджа, Сулина, Варна и Бургас

Несколько лет тому назад и один болгарин (Цветков) завель здесь пароход „Начало” и два шлепа. Дело этого парохода шли так хорошо, что они в два года окупили пароход и шлепы, но десятинныедела сгубили это предприятие и Абдур-Рахман Паша поспешил конфисковать пароход и шлепы, принадлежащие христианину...Парaход „Начало” и шлепы отдали в ведомство Дунайской Турецкой Компании.







ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ ЗА МОРЕТО - С ПРОЗРЕНИЕ В БЪДНОТО...

Георги Н. Николов

Региони, според автора на "Нашата търговия", са водите на Черно море, Дунав, Сава, Драва, а делови партньори - населяващите бреговете им "Сърби, Хървати, Власи, а най-вече Българи! Какво би било ако бяха по със време свестни, или нека кажем, ако и сега ся свестяха тези народи и съставяха народни компании? не щяха ли да имат и те един добър дял от несметните богатства които ся стичат днес в Унгария и Австрия? Ний Българите, които населявами бреговете на Черно море, които сми обгърнали най-знаменитата и най-хубавата част на Дунав, не бихме ли зели едно доста хубаво място в събранието на тези малки народи? Ето великата идея на която можаше да послужи доста добре даже и без да си е въобразявало Провидението." Но, има и "достопохвални и достоподражателни примери", тръби газетата - господин Николаки от Свищов решил да тури ръка на един параход. Успял ли е? Ще кажат други, вестникът мълчи. Ала припомня, че сме давали на османската флота "кораби и корабери и адмирали", че дедите ни са били добри моряци, а в далечната Крумова епоха съществува български флот в Черно море, по чиито брегове днес (към датата на статията - б.а., Г.Н.Н.), търгуват други заселници, от Бяло море нашенците са съвсем изтикани, а на Дунав нямаме "ни едно корито, ни един кораберин и за хвала го още имат често да приговарят срамната оназ и унизителна за тях поговорка, че на дърво без корен не ся качат..."

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Малкий-ат град Бургас ся возроди тази година сос воодушевление-то на своя-та торговля. // Цариградски вестник, ІІІ, № 106, 21 ян. 1852.

Славейков, Петко. Нашата търговия. // Македония (Цариград), ІІІ, № 4, 21 дек. 1868.

Славейков, Петко. В нашата земя, лежаща край бреговете на две моря. // Македония (Цариград), № 36, 2 авг. 1869.

Източник http://liternet.bg/publish23/g_n_nikolov/moreto/petko.htm

Ганчев, Ст. Свищов (Принос за историята му). Печ. П.А.Славков, Свищов, 1929.

През 1867 година свищовският първенец Николаки Цветков Станчев - паша, заедно с съдружник турчин от Оряхово, купил параход, който улеснявал търговията на свищовци.



ОСНОВНИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ:

1. Трите имена на българския търговец - лично, бащино и фамилно, са посочени по различен начин от авторите и изследователите. В някои случаи е посочено само личното име, в други - личното и фамилното, в трети - личното, бащиното и фамилното:

-Николаки Цветков Станчев (според Тремол Иванов в Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. ИК Галактика, 1996),

-Николаки Цветков Станчев - паша (според Стефан Ганчев в Свищов (Принос за историята му). Печ. П.А.Славков, Свищов, 1929),

-Никола Цветков (според Минков и Плетньов съответно в 30 години Българско речно плаване (БРП) и Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает. ИК Витал, 1994),

-Николаки Станчев Цветков (според В. Павлов в Превземането на едно море),

-Николай Станчев (според Ангел Балашев в Свищов преди 60 и повече години. Мултипринт, 2007),

-господин Николаки (според Петко Р. Славейков),

-г-н Николаки Цветкович (според в-к "Дунав"),

-Цветков (според Александр Мошнин в Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г.),

-Николай Цветкооглу (според Светла Янева в Професионална култура и практики на български търговци - откупвачи на данъци през XIX век),

-Николай Станчов (според Юлия Николова в Достойно iестъ Свищов през деветнадесетия век и първото десетилетие на XX век. Иврай, 2006).

2. Името на турския акционер в дружеството е посочено по различен начин от авторите и изследователите:

-Халим-ага (според Тремол Иванов в Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. ИК Галактика, 1996),

-Халим ага (според В. Павлов Превземането на едно море),

-Халил ага (според Г. Плетньов в Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает. ИК Витал, 1994).

3. Точният брой на акционерите в дружеството:

-Трима - българинът Николаки Цветков Станчев от Свищов, Халим-ага от Оряхово и гръцкият търговец Зарифа от Цариград/главни акционери българина Николаки Станчев Цветков от Свищов, Халим ага от Оряхово и един грък - според Тремол Иванов/В. Павлов,

-Двама главни акционери - Главните акционери Никола Цветков и Халил ага - според Г. Плетньов в Мидхат паша и управлението на Дунавския вилает. ИК Витал, 1994,

Бележка: тук е допустимо и участието на други миноритарни акционери

-Един главен акционер - главен акционер свищовския търговец Николай Станчев - според Ангел Балашев в Свищов преди 60 и повече години. Мултипринт, 2007,

Бележка: тук е допустимо и участието на други миноритарни акционери

4. Разделяне/разграничаване на акционерите:

-истински акционери - Николаки Цветков и Евлоги Георгиев - според Тремол Иванов в Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. ИК Галактика, 1996,

-подставено лице - Оряховският бей (Халим-ага) - според Тремол Иванов в Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. ИК Галактика, 1996.

5. Точният брой на шлеповете е посочен по различен начин от авторите и изследователите:

-два шлепа (според Александр Мошнин в Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г.)

-три шлепа (според Тремол Иванов, В. Дойков, В. Павлов)

6. Имената на парахода:

-"НАЧЯЛО" - според в-к "Дунав" - към 18 октомври 1867 г.

-"Начало" - според Александр Мошнин в Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г.

-Преименуван от "НАЧЯЛО" на "Наклъ" (означава "Преносител") - според в-к "Дунав" - към 30 септември 1873 г.

7. Имената на шлеповете:

-един от шлеповете носел името „Свищов” (според В. Дойков в Български трицвет по Дунава. Варна, 1985 г.)

-парахода си "Начало" и двата си железни шлепа "Рахово" и "Свищов" (според Генов, Р. Етноси, култури и политика в югоизточна Европа: юбилеен сборник с материали от научна конференция, посветена на 70-годишнината на Цветана Георгиева. Нов български университет, 2007 г.)

КОЙ ВСЕ ПАК Е НИКОЛАКИ ЦВЕТКОВ?

Частичен отговор на този въпрос дава Стефан Ганчев в своето изследване "Свищов (Принос за историята му)", издадено през 1929 г. Според Ганчев търговецът, чието лично име е Николаки е "родом от гр. Татар Пазарджик, живял и търгувал в Цариград и по-после в Свищов...Призната му била титлата паша". Презимето Станчов е "усвоил...по рода на съпругата си". Ако се доверим на Стефан Ганчев трябва да приемем, че личното и фамилното име на търговеца са съответно "Николаки" и "Цветков". Точно по този начин са отбелязани личното и фамилното му име (заедно с титлата) под неговия портрет, публикуван на стр. 397 в книгата на Ганчев: "Николаки Цветков паша". В списъка на "Стари търговски фирми и родове" от Свищов обаче на стр. 393 от изследването същото лице вече фигурира с името Станчев: "Николаки Станчев, паша". Логично идва и въпросът: "Защо СтанчЕв при положение, че презимето, което търговецът е усвоил от съпругата си според автора Ганчев е СтанчОв? Вероятно става дума за печатна грешка, защото самият Ганчев посочва като съпруга на търговеца Поликсена, дъщеря на видния търговец Атанас Ив. СтанчEв. В този смисъл нейното лично и фамилно име би следвало да са съответно "Поликсена" и "СтанчЕва", а презимето усвоено от съпруга й Николаки - СтанчЕв.



(Портретът на Николаки Цветков паша се публикува по Ганчев, Ст. Свищов (Принос за историята му). Печ. П.А.Славков, Свищов, 1929)

Николаки Станчев, паша, родом от гр. Татар Пазарджик, живял и търгувал в Цариград и по-после в Свищов. Тук се опознал с търговските семейства и се задомил за дъщерята на видния търговец Атанас Ив. Станчев, Поликсена. Още в Цариград той бил познат в средата на висшите царски чиновници като солиден търговец и надежден верноподаник. След задомяването си в Свищов, авторитетът му се издигнал още по-вече. Призната му била титлата паша. Имал, според това, специална униформа и се ползувал с привилегията на царски човек. Притежавал, както се спомена, параход. Усвоил презимето - Станчов по рода на съпругата си.







КЪДЕ Е РОДЕН НИКОЛАКИ ЦВЕТКОВ?

Стефан Ганчев не посочва точното място, дата и година на раждане на Николаки Цветков. Вместо категоричното "роден в" изследователят употребява предпазливия израз "родом от гр. Татар Пазарджик", което не ни позволява да приемем еднозначно този град за мястото на раждане на търговеца, а по-скоро за място, свързано с рода му. Смисълът на "родом от" в случая е по-скоро "неговият род се води/излиза/произлиза от гр. Татар Пазарджик", а не непременно "роден в гр. Татар Пазарджик".
За установяването на мястото на раждане на Николаки Цветков е по-разумно да се доверим на свидетелствата на негови съвременници, които са го познавали лично. Един от тях е видният възрожденски деец, революционер и публицист Михаил Георгиев Греков (1847-1922), който се запознава с
Николаки Цветков през 1873 г. в гр. Русчук. Греков описва запознанството си, срещите и разговорите с Цветков в том 1 от своите спомени, озаглавени "Как ние освобождавахме България" (стр. 653-658). В допълнение авторът предоставя изключително интересни данни за Цветков, включително за мястото му на раждане и възпитание, както и за неговия капитал, контакти в обществото, семейно положение и др. На Михаил Греков дължим и единственото (издирено до момента) описание на външния вид на Николаки Цветков.

"Николай Цвяткооглу...Тоя българин, комуто обстоятелствата бяха помогнали да събере големи капитали от 20 до 50 хиляди турски лири, беше роден в град Одрин...Николаки имаше среден ръст, плещест шишкав човек беше, а пък свръх доброто здраве беше надарен с щастлива външност; лицето му се красеше с хубави сини очи, а главата му при добрата форма, бе обрасла с къдрави, зейтинов цвят коси, каквито бяха и мустаците му."

СИСТЕМАТА ЗА ОТКУПУВАНЕ НА ДАНЪЦИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ 60-те и 70-те ГОДИНИ НА 19 ВЕК

През 60-те и 70-те години откупуването на данъци (бел. ред. - в Османската империя) е обект на детайлна държавна регламентация, целяща на първо място осигуряването на съответните приходи за хазната, но и по-голям контрол над купувачите. През януари 1860 г. е публикувано "Канонаме за произведенията, за които се плаща десяток", в което се уточнява от кои произведения как точно се взима десятъка, в пари или в натура, както и изискванията към откупвачите по отношение на стриктното и без злоупотреби негово събиране. Натурален десятък се взима от житото, тютюна, афиона, памука, маслините и др. (стр. 97)

През 60-те години на XIX в. присъствието на немюсюлмани и конкретно на българи сред откупвачите на различни приходи в българските земи става все по-осезаемо. Самочувствието, конкурентоспособността и икономическият им потенциал видимо растат. Наблюдава се и известна промяна в техния състав. Оказва се, че броят и тежестта на търговците житари, сред откупвачите на данъци, нарастват. Това несъмнено е стимулирано от отмяната на монополите върху износа на зърно и последвалия ръст на зърнопроизводството, особено през 60-те години на XIX в. Откупеният и събран в натура десятък върху зърнените храни, главно от плодородната Дунавска равнина, е изнасян на чужди пазари. Тази дейност се оказва доста печеливша, немалка част от най-видните български стопански дейци от онова време инвестират в нея. (стр. 108)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВЦИ-ЖИТАРИ В КРАЯ НА 60-те И НАЧАЛОТО НА 70-те ГОДИНИ НА 19 ВЕК

"Сред най-големите търговци-житари и едновременно с това откупвачи на десятък върху зърнени произведения през този период трябва да бъдат споменати Цвятко Радославов и Никола Г. Цветкоолу от Свищов, Христо Караминков, родом от Калофер и базиран в столицата през 60-те и 70-те години на XIX в., Тодор Груев, братята Иван и Тодор Вацови от Плевен, Христо Тъпчилещов, Константин Добрович. (стр. 108)

Още през 1865 г. (бел.ред. - Никола Г. Цветкоолу) се обръща с молба до Христо Тъпчилещов да се опита да предприеме, за негова и на съдружника му арменец ходжа Ованес сметка, беглика и ресуматите на четири кази в Румелия и на четири - в Анадола, разположени близо до османската столица. Кандидат-откупвачите са готови да вложат в тази операция 550 000 до 580 000 гр. Следващата година (бел. ред. - 1866 г.) Цветкоолу се интересува от предприемането (в съдружие) на данъка върху свинете на целия Видински санджак, за който е склонен да даде 250 000 до 290 000 гр., отделно и "тахудие" от 2% на Тъпчилещов. Проявява интерес и към откупуването на десятъка на Оряховската каза, в съдружие с Халим ага от Оряховица. Отказва се от тези сделки..." (стр. 113-114)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАМПАНИЯТА ОТ 1866 г.

"Никола Г. Цветкоолу, от своя страна, е инициатор за откупуването на десятъка от зърнените произведения на каза Лом през 1866 г. в съдружие с Хр. Тъпчилещов (мажоритарен съдружник, заедно с Цветкоолу, и двамата с дялове от по 37,5%), Константин Добрович (с 15% дял) и хаджи Иванчо хаджи Пенчович (10%) за сумата от 1 280 000 гр. През същата година Никола Цветкоолу откупува и десятъка на седем села в Свищовско. Интересът му към този вид дейност изглежда траен." (стр. 113)

"Инициативата за това откупуване принадлежи на Никола Цветкоолу. След като проучва, че реколтата в района се очаква да бъде добра, той пише на Тъпчилещов няколко писма, свързва се с него и по телеграфа, за да му предложи да вземе участие в сделката. Освен очакваната добра реколта ("берекето е много добар"), като аргумент изтъква и фактори, свързани с международната политическа конюнктура - "горе у Австрия като се чуе бой,...да земе човек некоя каза дип лесно ще е". След като получава съгласието на Тъпчилещов, Цветкоолу се погрижва да информира висшестоящи представители на местните административни власти - видинския каймакам и дори валията в Русе - за "кефалета" (гаранцията) на видния столичен търговец и известен с добрата си репутация гарант на откупвачески сделки". (стр. 212-213)

"През същата 1866 г. Н.Цветкоолу откупува на местния търг и десятъка на седем села в Свищовска каза, повечето по поречието на Дунав, както и този на самия казалийски център, за общата сума от 225 220 гр. Допитва се до опитния Тъпчилещов за цените на царевицата, понеже се колебае дали да препродаде с печалба на подоткупвачи предприетите приходоизточници или да им ги даде срещу предоставянето на определени количества "зехере" по договорени цени (както в случая с ломския ьошюр). В крайна сметка препродава десятъка на Свищов за 55 000 гр., а от селата иска от подоткупвачите зърно на стойност 185 000 гр., като така реализира начална печалба от 15 000 гр., която със сигурност е увеличил значително впоследствие, след реализирането на зърното на по-високи пазарни цени в чужбина." (стр. 215)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАМПАНИЯТА ОТ 1867 г.

"През 1867 г. Никола Цветкоолу предприема, в съдружие с Абдул Халим ага от Оряхово, десятъка на селата в каза Оряхово, както и на редица села в казите Лом, Никопол и Плевен. След катовнасят първите таксити в хазната, съдружниците се обръщат към Тъпчилещов за кредит от 1 000 000 гр., който да покрие вноските, дължими през август и септември." (стр. 114)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАМПАНИЯТА ОТ 1868 г.

От писмо на Димитър А. Икономов, комисионер на Цвятко Радославов в Никопол, научаваме, че през 1868 г., когато селата се продавали "сас доста високи и силни наддавания", Никола Цветкоолу проявява интерес да откупи ьошура на села в Никополска и/или Плевенска каза, евентуално в съдружие с Цвятко Радославов, за да не си повредят на интересите" и понеже се боял много от него и бил готов да се "съединят със всекакъв начин".
(стр. 114)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАКВО Е ИЗВЕСТНО ЗА ПАРАХОДА "НАЧЯЛО"?

Възникването на идеята за създаване на дунавско параходно дружество между търговците от по-главните крайбрежни градове, основаването му, закупуването на плавателни съдове (параход и шлепове), преименуването и рефлагирането на парахода и изпращането му с товар в първо плаване до Браила е представено чрез кратка дописка в бр. 219 на в-к "Дунав" от 18 октомври 1867 г. Дописката е напълно анонимна, липсват име(на), псевдоним или инициали, които биха могли да ни насочат към нейния автор.
Според тази публикация г-н Николаки Цветкович от Свищовските търговци и Халим ага от Оряховските първенци стават съдружници в новосъздадено параходно дружество. Името на дружеството не се уточнява в текста. Под условие можем да приемем, че това вероятно е едно "Дунавско Вапорско Дружество", чието име фигурира във втория параграф на дописката и което търговците от по-главните крайбрежни градове "желаят да си съставят".
Двамата съдружници закупуват от Унгария един (1) параход с три (3) шлепа за сумата от 13 хил. австрийски жълтици. Подробности за избора на плавателните съдове (нови или втора ръка), подписването на договора за покупко-продажба, вида, имената, флага и техническите им характеристики не се съобщават. Параходът пристига в Оряхово, където започва натоварването му с жита. Първото му плаване с товар е от Оряхово до Браила. Дати на пристигане и отплаване от Оряхово, име на капитана и състав на екипажа не се посочват. Известно, е че по време на този рейс корабът застава на Русчюшката скеля. Тук Н.В. Главният вилаетски управител заменя флага му с турски и наименува парахода "НАЧЯЛО". Понеже бр. 219 на в-к "Дунав" е издаден на 18 октомври, а анонимният автор на дописката уточнява, че кораба пристига "завчера", то за дата на пристигането му в Русчук следва да приемем 16 октомври 1867 г. Рефлагирането (смяната на флага с турски) и наименуването вероятно са извършени на 16 или 17 октомври с.г.







ЧИЯ Е ВОДЕЩАТА РОЛЯ В КОМПАНИЯТА?

Отговорът на този въпрос е изключително труден поради липсата на информация (на този етап) за разпределението на дяловете в параходното дружество. Вестник "Дунав" посочва двама съдружници (Николаки Цветкович и Халим ага) без да дава предимство на някой от тях в процентно изражение по отношение на дяловете. Въпреки, че българският търговец е поставен на първо място в текста на дописката авторът по-скоро представя двамата съдружници като равнопоставени лица ("като се съдружиха и двамата наедно"). За трети (и други) съдружници изобщо не става дума. Разбира се, възможно е споменатият от Тремол Иванов гръцки търговец Зарифа да се е присъединил на по-късен етап като съдружник в параходството. В пълна противоположност на в-к "Дунав" в своята "Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г." генералният консул Александр Мошнин акцентира върху водещата роля на българина Цветков, който "преди няколко години...докара/достави тук параход "Начало" и два шлепа". Консулът е още по-категоричен по отношение на собствеността на плавателните съдове и отбелязва, че "...парахода и шлеповете принадлежаха на християнина" (т.е. на Цветков).
Въпросът остава открит поне до издирването и публикуването на валиден протокол от учредителното събрание на дружеството, който ще разкрие не само неговото име, но и точните имена и броя на съдружниците, размера на първоначалния капитал, както и разпределението на дяловете.

УЧАСТИЕТО НА ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ

Изследователят Тремол Иванов съобщава, че истинските акционери в дружеството са Николаки Цветков и Евлоги Георгиев без да посочва източници.
Както е известно Евлоги Георгиев (1819-1897) е български предприемач, търговец и банкер, който прекарва по-голяма част от живота си в чужбина, но не престава да се чувства свързан със съдбата на своите сънародници и подпомага редица техни търговски, културно-просветни и образователни инициативи. Подробности за ролята на Георгиев предоставя изследователя Христо Гандев в своята история на "Априлското въстание 1876 година", издадена през 1976 г. Според Гандев едно "малко параходно предприятие, получило дългосрочен заем в размер 5000 лири от Евл. Георгиев."





Въпреки, че Христо Гандев конкретизира участието на Евлоги Георгиев във финансово отношение (5000 лири) подобно на Тремол Иванов и той не посочва източници. Освен това на този етап е невъзможно да идентифицираме категорично едно "Дунавско вапорско дружество" на Николаки Цветков и Халим Ага с малкото "параходно предприятие", посочено от Христо Гандев. Т.н. едно "Дунавско Вапорско Дружество" разполага с параход и три шлепа, докато малкото "параходно предприятие" експлоатира само "дунавски параход". Създателите на параходното предприятие според Гандев са "неколцина българи и турци" (и едните и другите в множествено число), а известните ни до момента съдружници в едно "Дунавско Вапорско Дружество" са само Николаки Цветков и Халим Ага.

По-интересно в случая е обаче едно друго обстоятелство - наред с малкото "параходно предприятие" Гандев информира, че българи и турци участвували в две турски параходни дружества - едното в Цариград, другото със седалище Русе. Подробности за параходното дружество в Русе не се съобщават, документи и източници отново липсват. Проблемът за съществуването на друго параходно дружество на р. Дунав (различно от държавното „Идарей-Нехрiе”) със седалище в Русе и съвместно участие на българи и турци е изключително интересен и представлява истинско предизвикателство за изследователите на дунавското корабоплаване през 19 век. Въпросът подлежи на допълнително проучване и не е предмет на настоящата статия.

КОИ СА БЛАГОПРИЯТНИТЕ ФАКТОРИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДНО "ДУНАВСКО ВАПОРСКО ДРУЖЕСТВО"

Основаването на едно "Дунавско Вапорско Дружество" определено е резултат от благоприятни фактори на централно, регионално и местно ниво в тогавашната Османска империя. Някои от тях са:

1. Издаването на Височайша царска (=султанска) заповед за разпространение на (корабо)плаването по р. Дунав;

2. "Потребни мерки", взети от главното управление на Дунавския вилает в изпълнение на горната заповед, включително поръчване на няколко парахода и шлепове, организация и уредба на фабрики и пристанища;

3. Проява на инициативност от страна на търговците от по-главните крайбрежни градове в посока на съставяне на едно "Дунавско Вапорско Дружество" и последващо внасяне на мнение (=становище) по въпроса за разглеждане в общия съвет на Дунавския вилает; според становището конкретно търговците от Свищов вече са взели решение да съставят помежду си едно параходно дружество.

"РАБОТИТЕ НА ТОЗИ ПАРАХОД ВЪРВЯХА ТАКА ДОБРЕ" (1867-1869 г.)

След разглеждането на въпросите за личността на Николаки Цветков, параходът "НАЧЯЛО" и факторите за основаването на дружеството на дневен ред идва и проблемът за неговата дейност. Изследователят Тремол Иванов е категоричен: "Със сведения за дейността му не разполагаме". Положението не е по различно и при останалите автори. Съвсем оскъдна информация относно дейността на компанията откриваме в трудовете на двама изследователи: "Не успяло да се затвърди, то бързо прекратило своята дейност" (В. Дойков) и "Параходът на дружеството "Начало"...пренасял главно зърнени храни" (В. Павлов).
За установяване на посоката на развитие на дружеството поне в първите години след основаването му е необходимо да се върнем към дописката, публикувана във в-к "Дунав" през октомври 1867 г. В заключителната й част авторът демонстрира позитивното отношение на редакцията на вестника към предприятието: "Уверяват, че този вапор като отиде в Браила три или четири пъти натоварен с жито ще се изкупи и ще остане чиста печалба. С Божията воля, ние се радваме, че за малко време ще видим доста вапори да плават с турското знаме по Дунава". По същество в последния параграф от дописката откриваме първоначалните планове и изчисления за експлоатация на парахода, т.е. и първоначалните планове за развитие на дружеството. За съжаление както публикацията, така и калкулациите (три или четири рейса до Браила) са анонимни. Ако се доверим на калкулациите на тези неназовани в текста експерти ("уверяват", кой уверява?) означава да приемем, че първоначалните планове на съдружниците са параходът (и евентуално шлеповете) да извършат три или четири рейса, натоварени с жито от неуточнени пристанища по дунавския бряг на Османската империя до Браила, с което да се изплати инвестицията за закупуването им.
Вероятно тук се има предвид Оряхово (откъдето започва и първото плаване на "НАЧЯЛО" с товар от жита) и Свищов (защото точно търговците от този град вземат решение да си съставят параходно дружество). В подкрепа на твърдението, че освен Оряхово и Свищов е бил изходно пристанище за (някои от) рейсовете на "НАЧЯЛО" е и съобщението на Юлия Николова: "Всички обвързани с пристанището институции - свищовската "платнена" флотилия, Австрийското параходно дружество (в което голяма част от работещите са свищовлии), създаденото по-късно от Николай Станчов "Дунавско вапорско дружество", митницата и т. н. - още повече разширяват значимостта на Скелята за града".
Изпълняват ли се обаче първоначалните планове и калкулации за експлоатацията на парахода? Както вече видяхме В. Дойков е по-скоро скептичен и разкрива, че дружеството не успяло да се затвърди без да посочва източници. В архива на външната политика на Руската империя (1865-1877 г.) обаче се съдържа интересен документ, който макар и съвсем лаконично представя развитието на компанията в доста по-различна светлина. Става дума за вече цитираната "Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г." на генералният консул Александр Мошнин.
Тя е публикувана в сборника "Документи от архива на външната политика на Руската империя" (1865-1877 г.) от Иво Жейнов. Според Мошнин "РАБОТИТЕ НА ТОЗИ ПАРАХОД ВЪРВЯХА ТАКА ДОБРЕ, ЧЕ ЗА ДВЕ ГОДИНИ ТЕ ОТКУПИХА/ИЗПЛАТИХА ПАРАХОДА И ШЛЕПОВЕТЕ...", което означава, че в периода 1867-1869 г. дружеството е отбелязало известни успехи в своето развитие.

КАМПАНИЯТА ОТ 1871 г.

"Отново в съдружие в съдружие с Абдул Халим ага от Оряхово и с посредничеството и гаранцията на Христо Тъпчилещов, през 1871 г. Никола Цветкоолу предприема десятъка върху зърнените произведения на множество селища в казите Лом, Оряхово и Никопол. Условията на откупуването са да изплати авансова сума ("муаджеле") от 50 000 гр. (внесена на 28 февруари от гаранта Тъпчилещов в царската хазна) и 4 800 000 гр. - до края на май." (стр. 114-115)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

НИКОЛАКИ ЦВЕТКОВ - РИСКОВ ИЛИ СОЛИДЕН ТЪРГОВЕЦ?

На този етап не съществува единна оценка за личността и дейността на Николаки Цветков паша като търговец. Според Стефан Ганчев "още в Цариград той бил познат в средата на висшите царски чиновници като солиден търговец и надежден верноподаник". Доста по-различна и дори диаметрално противоположна позиция заема изследователката Светла Янева. В статията си "Професионална култура и практики на български търговци - откупвачи на данъци през XIX век", публикувана в юбилейния сборник в чест на проф. Цветана Георгиева "Етноси, култури и политика в Югоизточна Европа" Янева определя Никола Цветкооглу като "силно хазартна личност" и "доста рисков откупвач и търговец". Изследователката дава следните няколко примера в подкрепа на твърдението си:

1. Никола Цветкооглу взема крупни суми на кредит, който му е предоставен от един от най-влиятелните български търговци (Христо Тъпчилещов);

2. За откупуването на десятък върху зърнените произведения и търговията с него в казите Лом, Оряхово и Никопол през 1871 г. Никола Цветкооглу използва бизнес схеми от типа "спящ съдружник-активен партньор, действащ на място", като "спящ съдружник" де факто се изявява Тъпчилещов, докато Цветкооглу е "активният партньор";

3. За да покрие част от парите, взети назаем Никола Цветкооглу залага не само три от четирите плавателни съда на едно "Дунавско Вапорско Дружество" (параходът "Начало" и двата си железни шлепа "Рахово" и "Свищов"), но и магазини, складове, къщи и градински места.

Отношението на другия съдружник - Халим ага, към вземането и усвояването на кредита от Тъпчилещов не е известно на този етап и подлежи на допълнително проучване.

ЗАЩО СА ЗАЛОЖЕНИ ПАРАХОДА "НАЧАЛО" И ДВАТА ШЛЕПА "РАХОВО" И "СВИЩОВ" (1871 г.)?

За изясняването на този въпрос тук даваме думата на Светла Янева: "Икономическата и дори политическата ситуация в Европа и нейното евентуално влияние се взема предвид и от други български търговци - откупвачи на данъци, дори от силно хазартната личност и доста рисков откупвач и търговец Никола Цветкооглу. В кореспонденцията си с Хр.Тъпчилещов от 1866 г., в която го агитира да вземе участие в откупуването на Ломския юшюр, освен очакваната добра реколта ("берекето е много добар"), като аргумент изткъква и фактори, свързани с политическата обстановка: "горе у Австриа като се чуе бой,...да земе човек некоя каза дип лесно ще е". За неразривната връзка между откупуването на десятък върху зърнени произведения и търговията с него при търговците житари през 60-те и 70-те години свидетелстват и гаранциите, дадени при предприемането на юшюра на множество селища в казите Лом, Оряхово и Никопол през 1871 г. от Н. Цветкооглу на неговия гарант и кредитор Тъпчилещов. (Последният, впрочем, с крупните суми, предоставени като кредит в тази сделка, де факто се изявява като "спящ съдружник", докато Цветкооглу е активният партньор, действащ на място). Тъй като и Цветкооглу, и Тъпчилещов са в бизнеса с търговия на зърнени продукти, те се споразумяват, че Цветкооглу ще покрие част от парите, взети назаем, като достави известно количество зърно, най-вече царевица, което да бъде продадено "франко а бордо" в Кара су. Срещу остатъка от сумата Цветкооглу залага парахода си "Начало" и двата си железни шлепа "Рахово" и "Свищов", трите си къщи в Русе с прилежащите магазини и складове и две градински места, всичките разположени в централната градска част. В случай на неиздължение на сумите Тъпчилещов има право и да продава жито, собственост на Цветкооглу, до покриването на дълга му."







КРА