РУСЕНСКИТЕ ТЪРГОВЦИ БАЩА И СИН МИНКОВИ ТОВАРЯТ ПАРАХОД СЪС СТОКИ ВЪВ ВИЕНА (1857 г.)

Pan.bg 09 фев 2014 | 11:18 views (9116) commentaries(0)
img image

"Върнах се пак във Виена. Главната ми работа беше, да ида да се явя при Раевски...Отивам прочее при Раевски, представям му, между другите ми учтиви молби, гимназиалното свидетелство, написано с много добър успех и отлично поведение. И пак го замолих, ако намерва за добре да ми съдействува, да ида в Русия за да следвам в някое училище. Той прие свидетелството ми, разгледа го и при това обърна се към мене много любезен и ми каза: атестатът ми бил превъзходен, и че желанието ми било много добро, и че той желае твърде много да ми помогне в това отношение. И започна да ми представлява, че за мене, който съм свикнат в тези южни страни, ще ми бъде много неудобно в Русия, дето климата е много остра и незнам що други работи. Но че той е, каза, много добре със Сръбский патриарх в Карловец(Срем) и ще ме препоръча добре при него да ми отпусне стипендия (т.е. пенсион), та да следвам в Карловечката гимназия, а после и в Духовната там семинария, та след това мога да стана владика и прочее...На тръгване от него, той ми каза да тръгна веднага за Карловец, и да нямам никаква грижа, той ще пише на Патриарха за мене, и ми даде малко пари за път...Това беше във втората половина на мес. септемврий 1857 г.
След това отивам в тъй нареченото гръцко кафене, гдето се събираха българските търговци във Виена. Там намерих, между другите българи, и двама-трима търговци от Русе, а именно Минкова, бащата на Минкова, бивш директор на Николаевския пансион, дето следваха много наши българчета. От дума на дума, Минков започна да ми предлага да ида в Русе, защото там гражданите искали да отворят полугимназия, и аз да я наредя и стана главен учител; така също почнаха да ме съветват и виенските българи.
Аз не им казах нищо, че съм ходил при Раевски и какво е той наредил за мене. Но едно душевно вълнение се появи веднага в мене, как това ново предложение иде в разрез с онова, що бях се обещал и решил при Раевски. Русенските търговци щяха да заминават подир два дена с един натоварен от тех вапор със стоки за Русе. Аз им казах, че ще тръгна с тях на този вапор, но ще се отбия в Свищов, за да ида първо в Лясковец и от там ще дойда в Русе. Наконец стигнахме с този вапор в Пеща. Там вапора трябваше да се бави 4-5 дена. Аз мислих и разсъждавах почти през сичкия път до Пеща, че е непочтено да излъжа Раевски и да ида в Русе. Казвам на русенци, че вапора се бави много по пътят, и че аз ще тръгна с пасажерски вапор, за да стигна по-рано. Тръгвам така с пасажерски вапор и се спирам в Нови Сад, за да ида в Карловец." (стр. 23-24)

image

Касабов, Ив. Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи. ИК "Синева", С., 2009.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА КЪМ ПАРАХОДИТЕ (19 век)

http://www.pan.bg/view_article-47-14874-PYTQT-NA-BYLGARINA-KYM-PARAHODITE-19-vek%29.html

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка