"Върнах се пак във Виена. Главната ми работа беше, да ида да се явя при Раевски...Отивам прочее при Раевски, представям му, между другите ми учтиви молби, гимназиалното свидетелство, написано с много добър успех и отлично поведение. И пак го замолих, ако намерва за добре да ми съдействува, да ида в Русия за да следвам в някое училище. Той прие свидетелството ми, разгледа го и при това обърна се към мене много любезен и ми каза: атестатът ми бил превъзходен, и че желанието ми било много добро, и че той желае твърде много да ми помогне в това отношение. И започна да ми представлява, че за мене, който съм свикнат в тези южни страни, ще ми бъде много неудобно в Русия, дето климата е много остра и незнам що други работи. Но че той е, каза, много добре със Сръбский патриарх в Карловец(Срем) и ще ме препоръча добре при него да ми отпусне стипендия (т.е. пенсион), та да следвам в Карловечката гимназия, а после и в Духовната там семинария, та след това мога да стана владика и прочее...На тръгване от него, той ми каза да тръгна веднага за Карловец, и да нямам никаква грижа, той ще пише на Патриарха за мене, и ми даде малко пари за път...Това беше във втората половина на мес. септемврий 1857 г.
След това отивам в тъй нареченото гръцко кафене, гдето се събираха българските търговци във Виена. Там намерих, между другите българи, и двама-трима търговци от Русе, а именно Минкова, бащата на Минкова, бивш директор на Николаевския пансион, дето следваха много наши българчета. От дума на дума, Минков започна да ми предлага да ида в Русе, защото там гражданите искали да отворят полугимназия, и аз да я наредя и стана главен учител; така също почнаха да ме съветват и виенските българи.
Аз не им казах нищо, че съм ходил при Раевски и какво е той наредил за мене. Но едно душевно вълнение се появи веднага в мене, как това ново предложение иде в разрез с онова, що бях се обещал и решил при Раевски. Русенските търговци щяха да заминават подир два дена с един натоварен от тех вапор със стоки за Русе. Аз им казах, че ще тръгна с тях на този вапор, но ще се отбия в Свищов, за да ида първо в Лясковец и от там ще дойда в Русе. Наконец стигнахме с този вапор в Пеща. Там вапора трябваше да се бави 4-5 дена. Аз мислих и разсъждавах почти през сичкия път до Пеща, че е непочтено да излъжа Раевски и да ида в Русе. Казвам на русенци, че вапора се бави много по пътят, и че аз ще тръгна с пасажерски вапор, за да стигна по-рано. Тръгвам така с пасажерски вапор и се спирам в Нови Сад, за да ида в Карловец." (стр. 23-24)



Касабов, Ив. Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи. ИК "Синева", С., 2009.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА КЪМ ПАРАХОДИТЕ (19 век)

http://www.pan.bg/view_article-47-14874-PYTQT-NA-BYLGARINA-KYM-PARAHODITE-19-vek%29.html