Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп. "Клуб ОКЕАН"

(материалът е в процес на разработка)

КОИ СА БЛАГОПРИЯТНИТЕ ФАКТОРИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДНО "ДУНАВСКО ВАПОРСКО ДРУЖЕСТВО"

(Продължение)

Основаването на едно "Дунавско Вапорско Дружество" определено е резултат от благоприятни фактори на централно, регионално и местно ниво в тогавашната Османска империя. Някои от тях са:

1. Издаването на Височайша царска (=султанска) заповед за разпространение на (корабо)плаването по р. Дунав;

2. "Потребни мерки", взети от главното управление на Дунавския вилает в изпълнение на горната заповед, включително поръчване на няколко парахода и шлепове, организация и уредба на фабрики и пристанища;

3. Проява на инициативност от страна на търговците от по-главните крайбрежни градове в посока на съставяне на едно "Дунавско Вапорско Дружество" и последващо внасяне на мнение (=становище) по въпроса за разглеждане в общия съвет на Дунавския вилает; според становището конкретно търговците от Свищов вече са взели решение да съставят помежду си едно параходно дружество.

"РАБОТИТЕ НА ТОЗИ ПАРАХОД ВЪРВЯХА ТАКА ДОБРЕ" (1867-1869 г.)

След разглеждането на въпросите за личността на Николаки Цветков, параходът "НАЧЯЛО" и факторите за основаването на дружеството на дневен ред идва и проблемът за неговата дейност. Изследователят Тремол Иванов е категоричен: "Със сведения за дейността му не разполагаме". Положението не е по различно и при останалите автори. Съвсем оскъдна информация относно дейността на компанията откриваме в трудовете на двама изследователи: "Не успяло да се затвърди, то бързо прекратило своята дейност" (В. Дойков) и "Параходът на дружеството "Начало"...пренасял главно зърнени храни" (В. Павлов).
За установяване на посоката на развитие на дружеството поне в първите години след основаването му е необходимо да се върнем към дописката, публикувана във в-к "Дунав" през октомври 1867 г. В заключителната й част авторът демонстрира позитивното отношение на редакцията на вестника към предприятието: "Уверяват, че този вапор като отиде в Браила три или четири пъти натоварен с жито ще се изкупи и ще остане чиста печалба. С Божията воля, ние се радваме, че за малко време ще видим доста вапори да плават с турското знаме по Дунава". По същество в последния параграф от дописката откриваме първоначалните планове и изчисления за експлоатация на парахода, т.е. и първоначалните планове за развитие на дружеството. За съжаление както публикацията, така и калкулациите (три или четири рейса до Браила) са анонимни. Ако се доверим на калкулациите на тези неназовани в текста експерти ("уверяват", кой уверява?) означава да приемем, че първоначалните планове на съдружниците са параходът (и евентуално шлеповете) да извършат три или четири рейса, натоварени с жито от неуточнени пристанища по дунавския бряг на Османската империя до Браила, с което да се изплати инвестицията за закупуването им.
Вероятно тук се има предвид Оряхово (откъдето започва и първото плаване на "НАЧЯЛО" с товар от жита) и Свищов (защото точно търговците от този град вземат решение да си съставят параходно дружество). В подкрепа на твърдението, че освен Оряхово и Свищов е бил изходно пристанище за (някои от) рейсовете на "НАЧЯЛО" е и съобщението на Юлия Николова: "Всички обвързани с пристанището институции - свищовската "платнена" флотилия, Австрийското параходно дружество (в което голяма част от работещите са свищовлии), създаденото по-късно от Николай Станчов "Дунавско вапорско дружество", митницата и т. н. - още повече разширяват значимостта на Скелята за града".
Изпълняват ли се обаче първоначалните планове и калкулации за експлоатацията на парахода? Както вече видяхме В. Дойков е по-скоро скептичен и разкрива, че дружеството не успяло да се затвърди без да посочва източници. В архива на външната политика на Руската империя (1865-1877 г.) обаче се съдържа интересен документ, който макар и съвсем лаконично представя развитието на компанията в доста по-различна светлина. Става дума за вече цитираната "Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г." на генералният консул Александр Мошнин.
Тя е публикувана в сборника "Документи от архива на външната политика на Руската империя" (1865-1877 г.) от Иво Жейнов. Според Мошнин "РАБОТИТЕ НА ТОЗИ ПАРАХОД ВЪРВЯХА ТАКА ДОБРЕ, ЧЕ ЗА ДВЕ ГОДИНИ ТЕ ОТКУПИХА/ИЗПЛАТИХА ПАРАХОДА И ШЛЕПОВЕТЕ...", което означава, че в периода 1867-1869 г. дружеството е отбелязало известни успехи в своето развитие.

КАМПАНИЯТА ОТ 1871 г.

"Отново в съдружие в съдружие с Абдул Халим ага от Оряхово и с посредничеството и гаранцията на Христо Тъпчилещов, през 1871 г. Никола Цветкоолу предприема десятъка върху зърнените произведения на множество селища в казите Лом, Оряхово и Никопол. Условията на откупуването са да изплати авансова сума ("муаджеле") от 50 000 гр. (внесена на 28 февруари от гаранта Тъпчилещов в царската хазна) и 4 800 000 гр. - до края на май." (стр. 114-115)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

ПРЕВОЗ НА КАМЕННА СОЛ С ПАРАХОДА "НАЧАЛО" И ШЛЕПА "СВИЩОВ" ПРЕЗ 1872 г.

На 6 март 1872 г. Евл. Георгиев изпраща от Галац 154 445 оки каменна сол, натоварена на отоманския шлеп “Свищов”, влачен от кораба “Начало”. Тя е предназначена за продажба в Свищов. На 9 март помощникът на Евл. Георгиев в Галац – Гаврил Аврамов, изпраща товарително за това количество сол. Според този документ стойността й в турски грошове е 106 311. Общата сума на разноските по превоза, гюмрука и др., е 167 812:05 гроша. При тегленето й на свищовското пристанище излиза 149 700 оки. На митницата Цв. Радославов плаща гюмрук за 73 000 оки и дава на гюмрукчията като подарък 16 000 оки сол. За Алишоглу и Радославов остават 21 000 оки. Цв. Радославов ги продава по 37 1/2 гроша за 100 оки и получава общо 7 875 гроша. Той успява да направи икономия от гюмрука на Евл. Георгиев за 39 700 оки сол. Не е отчетено обаче на кого и по какви цени е продадено това количество, както и солта, за която е платен гюмрук.

Друмева, М. Търговията със сол на Цвятко Радославов и неговата фирма през 50-те - 70-те години на XIX в. В: сп. "Диалог", бр. 1/2014 г.

НИКОЛАКИ ЦВЕТКОВ - РИСКОВ ИЛИ СОЛИДЕН ТЪРГОВЕЦ?

На този етап не съществува единна оценка за личността и дейността на Николаки Цветков паша като търговец. Според Стефан Ганчев "още в Цариград той бил познат в средата на висшите царски чиновници като солиден търговец и надежден верноподаник". Доста по-различна и дори диаметрално противоположна позиция заема изследователката Светла Янева. В статията си "Професионална култура и практики на български търговци - откупвачи на данъци през XIX век", публикувана в юбилейния сборник в чест на проф. Цветана Георгиева "Етноси, култури и политика в Югоизточна Европа" Янева определя Никола Цветкооглу като "силно хазартна личност" и "доста рисков откупвач и търговец". Изследователката дава следните няколко примера в подкрепа на твърдението си:

1. Никола Цветкооглу взема крупни суми на кредит, който му е предоставен от един от най-влиятелните български търговци (Христо Тъпчилещов);

2. За откупуването на десятък върху зърнените произведения и търговията с него в казите Лом, Оряхово и Никопол през 1871 г. Никола Цветкооглу използва бизнес схеми от типа "спящ съдружник-активен партньор, действащ на място", като "спящ съдружник" де факто се изявява Тъпчилещов, докато Цветкооглу е "активният партньор";

3. За да покрие част от парите, взети назаем Никола Цветкооглу залага не само три от четирите плавателни съда на едно "Дунавско Вапорско Дружество" (параходът "Начало" и двата си железни шлепа "Рахово" и "Свищов"), но и магазини, складове, къщи и градински места.

Отношението на другия съдружник - Халим ага, към вземането и усвояването на кредита от Тъпчилещов не е известно на този етап и подлежи на допълнително проучване.

ЗАЩО СА ЗАЛОЖЕНИ ПАРАХОДА "НАЧАЛО" И ДВАТА ШЛЕПА "РАХОВО" И "СВИЩОВ" (1871 г.)?

За изясняването на този въпрос тук даваме думата на Светла Янева: "Икономическата и дори политическата ситуация в Европа и нейното евентуално влияние се взема предвид и от други български търговци - откупвачи на данъци, дори от силно хазартната личност и доста рисков откупвач и търговец Никола Цветкооглу. В кореспонденцията си с Хр.Тъпчилещов от 1866 г., в която го агитира да вземе участие в откупуването на Ломския юшюр, освен очакваната добра реколта ("берекето е много добар"), като аргумент изткъква и фактори, свързани с политическата обстановка: "горе у Австриа като се чуе бой,...да земе човек некоя каза дип лесно ще е". За неразривната връзка между откупуването на десятък върху зърнени произведения и търговията с него при търговците житари през 60-те и 70-те години свидетелстват и гаранциите, дадени при предприемането на юшюра на множество селища в казите Лом, Оряхово и Никопол през 1871 г. от Н. Цветкооглу на неговия гарант и кредитор Тъпчилещов. (Последният, впрочем, с крупните суми, предоставени като кредит в тази сделка, де факто се изявява като "спящ съдружник", докато Цветкооглу е активният партньор, действащ на място). Тъй като и Цветкооглу, и Тъпчилещов са в бизнеса с търговия на зърнени продукти, те се споразумяват, че Цветкооглу ще покрие част от парите, взети назаем, като достави известно количество зърно, най-вече царевица, което да бъде продадено "франко а бордо" в Кара су. Срещу остатъка от сумата Цветкооглу залага парахода си "Начало" и двата си железни шлепа "Рахово" и "Свищов", трите си къщи в Русе с прилежащите магазини и складове и две градински места, всичките разположени в централната градска част. В случай на неиздължение на сумите Тъпчилещов има право и да продава жито, собственост на Цветкооглу, до покриването на дълга му."







КРАЯТ НА ЕДНО "ДУНАВСКО ВАПОРСКО ДРУЖЕСТВО" (1873 г.)

Откупуването на десятъка върху зърнени произведения и търговията с него в казите Лом, Оряхово и Никопол през 1871 г. очевидно е мащабна кампания за осъществяването, на която търговецът Никола Цветкооглу се нуждае от допълнителни финансови средства, взема кредит от Христо Тъпчилещов и вероятно наема и други плавателни съдове освен тези на дружеството. За този факт свидетелства изследователят Минков ("Известно е, че българинът Никола Цветков наемал параходи за превоз на десятъка в Крайдунавска България") без обаче да посочва конкретни източници. Възможно е в рамките на кампанията Цветкооглу да се натъква на различни трудности и обстоятелства от негативен характер и в резултат той претърпява финансови загуби. Във всеки случай генералният консул Мошнин отбелязва, че именно "работите по откупуването на десятъка погубиха това предприятие" ("десятинныедела сгубили это предприятие"). Изглежда поетият от Цветкооглу риск се оказва прекалено голям и неоправдан и в крайна сметка довежда до изпадането на компанията в несъстоятелност и конфискуването на парахода "Начало" и шлеповете през 1873 г. За тъжната съдба на предприятието научаваме от бр. 797 на в-к "Дунав", издаден на 1 август с.г. В него е публикувано следното кратко съобщение:

"Научаваме ся, че единъ вапоръ пропеля (бел. ред. - винтов), заедно съ два шлепа, които притежявали задружно Н. Бл. Николаки ефенди, отъ Свищовъ и Халимъ ага, отъ Ряхово, ся купили за „Идарей-Нехрiе” за десеть хыледи Англiйскы лири за смъткъ на дълга имъ на императорското съкровище".





От дописката става ясно, че към края на месец юли 1873 г. три от плавателните съдове на дружеството (винтов параход и два шлепа) са купени (придобити) от "Дунавска параходна компания на Османската империя" за сметка на дълга на Н. Бл. Николаки ефенди и Халим ага към императорското съкровище. Вероятно тук става дума за дълг към държавната хазна на Османската империя. За нас по-важното в случая е, че това по същество се явява различен, друг дълг на компанията, в допълнение към вече известния ни дълг към търговеца Христо Тъпчилещов. Възможно е двете задължения да са свързани, т.е. Николаки ефенди да е взел заем от императорското съкровище (благодарение на връзките му в Цариград), с който да погаси кредита към Христо Тъпчилещов. В подкрепа на това предположение е и фактът, че броят (3) на първоначално заложените по кредита към Тъпчилещов плавателни съдове (параход "Начало" и два железни шлепа "Рахово" и "Свищов") e идентичен с броя (3) на плавателните съдове придобити впоследствие от "Дунавска параходна компания на Османската империя" (параход и два шлепа) за сметка на дълга към императорското съкровище. Също така Александр Мошнин акцентира върху бързината, с която Абдур-Рахман преминава към вземане на (ипотекираното) имущество след фаталния изход на предприятието. За генералният консул плавателните съдове не са просто купени (придобити), а са направо конфискувани: "работите по откупуването на десятъка погубиха това предприятие и Абдур-Рахман Паша побърза да конфискува парахода и шлеповете" ("десятинныедела сгубили это предприятие и Абдур-Рахман Паша поспешил конфисковать пароход и шлепы"). По-нататъшната им съдба Мошнин представя така: "Параходът "Начало" и шлеповете отдадоха под ведомството на дунавската турска компания" (Парaход „Начало” и шлепы отдали в ведомство Дунайской Турецкой Компании). Бързината, с която Абдур-Рахман Паша взема мерки вероятно може да бъде изтълкувана като знак за невъзможността на Н. Бл. Николаки ефенди и Халим ага да изплатят дълга си към императорското съкровище и изпадането им в просрочие.

Каква обаче е съдбата на третия шлеп?

ХАЛИЛ АГА ОТ РЯХОВО И ХАЛИМ АГА ОТ ОРЯХОВО

Вестник "Дунав" също проявява непоследователност в изписването на имената на акционерите от едно "Дунавско Вапорско Дружество". Както видяхме в бр. 219 на в-к "Дунав" от 18 октомври 1867 г. се срещаме с лицето "г-н Николаки Цветкович" от Свищовските търговци.
В бр. 797 и бр. 814 на в-к "Дунав" съответно от 1 август 1873 г. и 30 септември 1873 г. същото лице вече е представено като (бел.ред. - Негово Благородие) "Н.Бл. Николаки ефенди от Свищов" и (бел.ред. - Господин) "Г. Николакы Цветкооглу". Подобна непоследователност се наблюдава и при изписването на имената на другия съдружник: в бр. 219 на в-к "Дунав" той е "ХалиМ ага от Оряховските първенци", в бр. 787 - "ХалиЛ ага от Ряхово", а в бр. 797 - "ХалиМ ага от Оряхово". Ето и едно обобщение на несъответствията:

Вестник Брой Дата Съдружник №1 Съдружник №2

"Дунав" 219 18 октомври 1867 г. "г-н Николаки Цветкович" "ХалиМ ага от Оряховските първенци"

"Дунав" 787 27 юни 1873 г. не се споменава "ХалиЛ ага от Ряхово"

"Дунав" 797 1 август 1873 г. "Н.Бл. Николаки ефенди" "ХалиМ ага от Ряхово"

"Дунав" 814 30 септември 1873 г. "Г. Николакы Цветкооглу" "ХалиМ ага от Оряхово"

Посочените несъответствия извеждат на преден план три важни въпроса:

1. Едно и също лице ли е "Халим ага от Оряховските първенци" и "Халил ага от Ряхово"?

2. Възможно ли е към разглеждания момент - 1873 г., да съществува и друг турски корабособственик на р. Дунав - Халил ага от Ряхово, с параход и шлепове?

3. Ако в дописката в бр. 787 все пак става дума за парахода "НАЧЯЛО" и шлеповете на едно "Дунавско Вапорско Дружество", защо никъде не е споменат Николаки Цветков като съдружник, а в текста фигурира единствено Халил ага от Ряхово?

Да започнем от третия въпрос, който кореспондира с цитираната по-горе "Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г." на генералният консул Александр Мошнин. Както видяхме в тази записка Мошнин акцентира върху водещата роля на българина Цветков в предприятието, както по отношение на инициативата за доставянето на парахода и шлеповете, така и във връзка със собствеността им. С други думи консулът поставя Цветков в центъра на предприятието без да споменава и дума за Халим ага като негов съдружник и подчертава "парахода и шлеповете принадлежаха на християнина". Религиозният признак тук е изключително важен и издава положителното отношение на Мошнин към инициативата на християнина Цветков за създаването и развитието на едно параходно дружество в рамките на Османската империя. Александр Мошнин е генерален консул на Руската империя в Русчук, Русия е православна държава и за него е от значение стопанската инициатива и предприемчивост на българите, които са християни. От тази гледна точка е съвсем нормално консулът да постави християнина Цветков в центъра на предприятието, да "пропусне" да спомене турския съдружник Халим ага и да посочи негативното отношение на турските власти в лицето на Абдур-Рахман паша, който "побързал да конфискува парахода и шлеповете".
Същият подход, но с обратен знак вероятно използва и анонимният автор на дописката от бр. 787 на в-к "Дунав". Както е известно той е издаван в периода 1865-1877 г. на български и турски език като "Лист за вътрешни и външни новини и всякакви разсъждения" два пъти седмично (всяка сряда и неделя). Вестникът е официално издание на Дунавския вилает, защитава последователно, систематично и целенасочено държавната политика на Османската империя. Като такъв си спечелва яростната омраза на дейците на българското национално-освободително движение в Букурещ, сред които е и Христо Ботев. В свои публикации Ботев често го обвинява в манипулиране на общественото мнение и го нарича русчушката пачавра "Дунав". За редакционният екип и авторите на вестника обаче е по-важно да се придържат към официалната про-турска линия и да отбелязват предимно търговските постижения и успехи на турците в Османската империя. Това обяснява и поставянето на един "Халил ага" на преден план в бр. 787 на изданието по отношение на "шлеповете, свързани на вапора на Халил ага от Ряхово".

В. „Дунав”, бр. 787/сряда, 27 юни 1873 г.

На 13-ый пръм. м. Маiя (бел. ред. - 13 май 1873 г.), пръзъ нощьтъ часътъ по два и половона, единъ отъ шлеповетъ, свързани на вапорътъ на Халилъ ага отъ Ряхово, който былъ спусналъ котвитъ си пръдъ Зимничь, сръщу Свищовъ, като са сблъсналъ съ единъ пътническы вапоръ, потъналъ въ водътъ заедно съ дъскытъ и желъзата, съ които былъ натоваренъ. Този шлепъ ся извади и сигуриранитъ дъскы ся пръдадохъ на агентинътъ на дружеството за сигуритата въ Свищовъ, а желъзата понеже ся намиратъ въ Свищовъ, извъстява ся че, който е притежятельтъ имъ, тръбва да ся отнесе до мъстнътъ власть, за да си гы докаже и прибере, каквото да не ся плаща напраздно кирiя за магазiя.





(Следва)