Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп. "Клуб ОКЕАН"

(материалът е в процес на разработка)

КОЙ Е НИКОЛАКИ ЦВЕТКОВ?

Частичен отговор на този въпрос дава Стефан Ганчев в своето изследване "Свищов (Принос за историята му)", издадено през 1929 г. Според Ганчев търговецът, чието лично име е Николаки е "родом от гр. Татар Пазарджик, живял и търгувал в Цариград и по-после в Свищов...Призната му била титлата паша". Презимето Станчов е "усвоил...по рода на съпругата си". Ако се доверим на Стефан Ганчев трябва да приемем, че личното и фамилното име на търговеца са съответно "Николаки" и "Цветков". Точно по този начин са отбелязани личното и фамилното му име (заедно с титлата) под неговия портрет, публикуван на стр. 397 в книгата на Ганчев: "Николаки Цветков паша". В списъка на "Стари търговски фирми и родове" от Свищов обаче на стр. 393 от изследването същото лице вече фигурира с името Станчев: "Николаки Станчев, паша". Логично идва и въпросът: "Защо СтанчЕв при положение, че презимето, което търговецът е усвоил от съпругата си според автора Ганчев е СтанчОв? Вероятно става дума за печатна грешка, защото самият Ганчев посочва като съпруга на търговеца Поликсена, дъщеря на видния търговец Атанас Ив. СтанчEв. В този смисъл нейното лично и фамилно име би следвало да са съответно "Поликсена" и "СтанчЕва", а презимето усвоено от съпруга й Николаки - СтанчЕв.



(Портретът на Николаки Цветков паша се публикува по Ганчев, Ст. Свищов (Принос за историята му). Печ. П.А.Славков, Свищов, 1929)

Николаки Станчев, паша, родом от гр. Татар Пазарджик, живял и търгувал в Цариград и по-после в Свищов. Тук се опознал с търговските семейства и се задомил за дъщерята на видния търговец Атанас Ив. Станчев, Поликсена. Още в Цариград той бил познат в средата на висшите царски чиновници като солиден търговец и надежден верноподаник. След задомяването си в Свищов, авторитетът му се издигнал още по-вече. Призната му била титлата паша. Имал, според това, специална униформа и се ползувал с привилегията на царски човек. Притежавал, както се спомена, параход. Усвоил презимето - Станчов по рода на съпругата си.







КЪДЕ Е РОДЕН НИКОЛАКИ ЦВЕТКОВ?

Стефан Ганчев не посочва точното място, дата и година на раждане на Николаки Цветков. Вместо категоричното "роден в" изследователят употребява предпазливия израз "родом от гр. Татар Пазарджик", което не ни позволява да приемем еднозначно този град за мястото на раждане на търговеца, а по-скоро за място, свързано с рода му. Смисълът на "родом от" в случая е по-скоро "неговият род се води/излиза/произлиза от гр. Татар Пазарджик", а не непременно "роден в гр. Татар Пазарджик".



Спомените на Михаил Греков, озаглавени "Как ние освобождавахме България"



Михаил Георгиев Греков (1847-1922), който се запознава с Николай Цвяткооглу през 1873 г. в гр. Русчук. Портретът на Греков се публикува по Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. С., 1996

За установяването на мястото на раждане на Николаки Цветков е по-разумно да се доверим на свидетелствата на негови съвременници, които са го познавали лично. Един от тях е видният възрожденски деец, революционер и публицист Михаил Георгиев Греков (1847-1922), който се запознава с
Николаки Цветков през 1873 г. в гр. Русчук. Греков описва запознанството си, срещите и разговорите с Цветков в том 1 от своите спомени, озаглавени "Как ние освобождавахме България" (стр. 653-658). В допълнение авторът предоставя изключително интересни данни за Цветков, включително за мястото му на раждане и възпитание, както и за неговия капитал, контакти в обществото, семейно положение и др. На Михаил Греков дължим и единственото (издирено до момента) описание на външния вид на Николаки Цветков.

"Николай Цвяткооглу...Тоя българин, комуто обстоятелствата бяха помогнали да събере големи капитали от 20 до 50 хиляди турски лири, беше роден в град Одрин...Николаки имаше среден ръст, плещест шишкав човек беше, а пък свръх доброто здраве беше надарен с щастлива външност; лицето му се красеше с хубави сини очи, а главата му при добрата форма, бе обрасла с къдрави, зейтинов цвят коси, каквито бяха и мустаците му."

СИСТЕМАТА ЗА ОТКУПУВАНЕ НА ДАНЪЦИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ 60-те и 70-те ГОДИНИ НА 19 ВЕК

През 60-те и 70-те години откупуването на данъци (бел. ред. - в Османската империя) е обект на детайлна държавна регламентация, целяща на първо място осигуряването на съответните приходи за хазната, но и по-голям контрол над купувачите. През януари 1860 г. е публикувано "Канонаме за произведенията, за които се плаща десяток", в което се уточнява от кои произведения как точно се взима десятъка, в пари или в натура, както и изискванията към откупвачите по отношение на стриктното и без злоупотреби негово събиране. Натурален десятък се взима от житото, тютюна, афиона, памука, маслините и др. (стр. 97)



През 60-те години на XIX в. присъствието на немюсюлмани и конкретно на българи сред откупвачите на различни приходи в българските земи става все по-осезаемо. Самочувствието, конкурентоспособността и икономическият им потенциал видимо растат. Наблюдава се и известна промяна в техния състав. Оказва се, че броят и тежестта на търговците житари, сред откупвачите на данъци, нарастват. Това несъмнено е стимулирано от отмяната на монополите върху износа на зърно и последвалия ръст на зърнопроизводството, особено през 60-те години на XIX в. Откупеният и събран в натура десятък върху зърнените храни, главно от плодородната Дунавска равнина, е изнасян на чужди пазари. Тази дейност се оказва доста печеливша, немалка част от най-видните български стопански дейци от онова време инвестират в нея. (стр. 108)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВЦИ-ЖИТАРИ В КРАЯ НА 60-те И НАЧАЛОТО НА 70-те ГОДИНИ НА 19 ВЕК

"Сред най-големите търговци-житари и едновременно с това откупвачи на десятък върху зърнени произведения през този период трябва да бъдат споменати Цвятко Радославов и Никола Г. Цветкоолу от Свищов, Христо Караминков, родом от Калофер и базиран в столицата през 60-те и 70-те години на XIX в., Тодор Груев, братята Иван и Тодор Вацови от Плевен, Христо Тъпчилещов, Константин Добрович. (стр. 108)

Още през 1865 г. (бел.ред. - Никола Г. Цветкоолу) се обръща с молба до Христо Тъпчилещов да се опита да предприеме, за негова и на съдружника му арменец ходжа Ованес сметка, беглика и ресуматите на четири кази в Румелия и на четири - в Анадола, разположени близо до османската столица. Кандидат-откупвачите са готови да вложат в тази операция 550 000 до 580 000 гр. Следващата година (бел. ред. - 1866 г.) Цветкоолу се интересува от предприемането (в съдружие) на данъка върху свинете на целия Видински санджак, за който е склонен да даде 250 000 до 290 000 гр., отделно и "тахудие" от 2% на Тъпчилещов. Проявява интерес и към откупуването на десятъка на Оряховската каза, в съдружие с Халим ага от Оряховица. Отказва се от тези сделки..." (стр. 113-114)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАМПАНИЯТА ОТ 1866 г.

"Никола Г. Цветкоолу, от своя страна, е инициатор за откупуването на десятъка от зърнените произведения на каза Лом през 1866 г. в съдружие с Хр. Тъпчилещов (мажоритарен съдружник, заедно с Цветкоолу, и двамата с дялове от по 37,5%), Константин Добрович (с 15% дял) и хаджи Иванчо хаджи Пенчович (10%) за сумата от 1 280 000 гр. През същата година Никола Цветкоолу откупува и десятъка на седем села в Свищовско. Интересът му към този вид дейност изглежда траен." (стр. 113)

"Инициативата за това откупуване принадлежи на Никола Цветкоолу. След като проучва, че реколтата в района се очаква да бъде добра, той пише на Тъпчилещов няколко писма, свързва се с него и по телеграфа, за да му предложи да вземе участие в сделката. Освен очакваната добра реколта ("берекето е много добар"), като аргумент изтъква и фактори, свързани с международната политическа конюнктура - "горе у Австрия като се чуе бой,...да земе човек некоя каза дип лесно ще е". След като получава съгласието на Тъпчилещов, Цветкоолу се погрижва да информира висшестоящи представители на местните административни власти - видинския каймакам и дори валията в Русе - за "кефалета" (гаранцията) на видния столичен търговец и известен с добрата си репутация гарант на откупвачески сделки". (стр. 212-213)

"През същата 1866 г. Н.Цветкоолу откупува на местния търг и десятъка на седем села в Свищовска каза, повечето по поречието на Дунав, както и този на самия казалийски център, за общата сума от 225 220 гр. Допитва се до опитния Тъпчилещов за цените на царевицата, понеже се колебае дали да препродаде с печалба на подоткупвачи предприетите приходоизточници или да им ги даде срещу предоставянето на определени количества "зехере" по договорени цени (както в случая с ломския ьошюр). В крайна сметка препродава десятъка на Свищов за 55 000 гр., а от селата иска от подоткупвачите зърно на стойност 185 000 гр., като така реализира начална печалба от 15 000 гр., която със сигурност е увеличил значително впоследствие, след реализирането на зърното на по-високи пазарни цени в чужбина." (стр. 215)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАМПАНИЯТА ОТ 1867 г.

"През 1867 г. Никола Цветкоолу предприема, в съдружие с Абдул Халим ага от Оряхово, десятъка на селата в каза Оряхово, както и на редица села в казите Лом, Никопол и Плевен. След катовнасят първите таксити в хазната, съдружниците се обръщат към Тъпчилещов за кредит от 1 000 000 гр., който да покрие вноските, дължими през август и септември." (стр. 114)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАМПАНИЯТА ОТ 1868 г.

От писмо на Димитър А. Икономов, комисионер на Цвятко Радославов в Никопол, научаваме, че през 1868 г., когато селата се продавали "сас доста високи и силни наддавания", Никола Цветкоолу проявява интерес да откупи ьошура на села в Никополска и/или Плевенска каза, евентуално в съдружие с Цвятко Радославов, за да не си повредят на интересите" и понеже се боял много от него и бил готов да се "съединят със всекакъв начин".
(стр. 114)

Янева, Св. Българи–откупвачи на данъци във фискалната система на Османскатаимперия. Към историята на българския делови и социален елит презXIX в. НБУ, 2011.

КАКВО Е ИЗВЕСТНО ЗА ПАРАХОДА "НАЧЯЛО"?

Възникването на идеята за създаване на дунавско параходно дружество между търговците от по-главните крайбрежни градове, основаването му, закупуването на плавателни съдове (параход и шлепове), преименуването и рефлагирането на парахода и изпращането му с товар в първо плаване до Браила е представено чрез кратка дописка в бр. 219 на в-к "Дунав" от 18 октомври 1867 г. Дописката е напълно анонимна, липсват име(на), псевдоним или инициали, които биха могли да ни насочат към нейния автор.
Според тази публикация г-н Николаки Цветкович от Свищовските търговци и Халим ага от Оряховските първенци стават съдружници в новосъздадено параходно дружество. Името на дружеството не се уточнява в текста. Под условие можем да приемем, че това вероятно е едно "Дунавско Вапорско Дружество", чието име фигурира във втория параграф на дописката и което търговците от по-главните крайбрежни градове "желаят да си съставят".
Двамата съдружници закупуват от Унгария един (1) параход с три (3) шлепа за сумата от 13 хил. австрийски жълтици. Подробности за избора на плавателните съдове (нови или втора ръка), подписването на договора за покупко-продажба, вида, имената, флага и техническите им характеристики не се съобщават. Параходът пристига в Оряхово, където започва натоварването му с жита. Първото му плаване с товар е от Оряхово до Браила. Дати на пристигане и отплаване от Оряхово, име на капитана и състав на екипажа не се посочват. Известно, е че по време на този рейс корабът застава на Русчюшката скеля. Тук Н.В. Главният вилаетски управител заменя флага му с турски и наименува парахода "НАЧЯЛО". Понеже бр. 219 на в-к "Дунав" е издаден на 18 октомври, а анонимният автор на дописката уточнява, че кораба пристига "завчера", то за дата на пристигането му в Русчук следва да приемем 16 октомври 1867 г. Рефлагирането (смяната на флага с турски) и наименуването вероятно са извършени на 16 или 17 октомври с.г.







ЧИЯ Е ВОДЕЩАТА РОЛЯ В КОМПАНИЯТА?

Отговорът на този въпрос е изключително труден поради липсата на информация (на този етап) за разпределението на дяловете в параходното дружество. Вестник "Дунав" посочва двама съдружници (Николаки Цветкович и Халим ага) без да дава предимство на някой от тях в процентно изражение по отношение на дяловете. Въпреки, че българският търговец е поставен на първо място в текста на дописката авторът по-скоро представя двамата съдружници като равнопоставени лица ("като се съдружиха и двамата наедно"). За трети (и други) съдружници изобщо не става дума. Разбира се, възможно е споменатият от Тремол Иванов гръцки търговец Зарифа да се е присъединил на по-късен етап като съдружник в параходството. В пълна противоположност на в-к "Дунав" в своята "Записка за търговията в Дунавския вилает, не по-късно от 22 ноември 1873 г." генералният консул Александр Мошнин акцентира върху водещата роля на българина Цветков, който "преди няколко години...докара/достави тук параход "Начало" и два шлепа". Консулът е още по-категоричен по отношение на собствеността на плавателните съдове и отбелязва, че "...парахода и шлеповете принадлежаха на християнина" (т.е. на Цветков).
Въпросът остава открит поне до издирването и публикуването на валиден протокол от учредителното събрание на дружеството, който ще разкрие не само неговото име, но и точните имена и броя на съдружниците, размера на първоначалния капитал, както и разпределението на дяловете.

УЧАСТИЕТО НА ЕВЛОГИ ГЕОРГИЕВ

Изследователят Тремол Иванов съобщава, че истинските акционери в дружеството са Николаки Цветков и Евлоги Георгиев без да посочва източници.
Както е известно Евлоги Георгиев (1819-1897) е български предприемач, търговец и банкер, който прекарва по-голяма част от живота си в чужбина, но не престава да се чувства свързан със съдбата на своите сънародници и подпомага редица техни търговски, културно-просветни и образователни инициативи. Подробности за ролята на Георгиев предоставя изследователя Христо Гандев в своята история на "Априлското въстание 1876 година", издадена през 1976 г. Според Гандев едно "малко параходно предприятие, получило дългосрочен заем в размер 5000 лири от Евл. Георгиев."





Въпреки, че Христо Гандев конкретизира участието на Евлоги Георгиев във финансово отношение (5000 лири) подобно на Тремол Иванов и той не посочва източници. Освен това на този етап е невъзможно да идентифицираме категорично едно "Дунавско вапорско дружество" на Николаки Цветков и Халим Ага с малкото "параходно предприятие", посочено от Христо Гандев. Т.н. едно "Дунавско Вапорско Дружество" разполага с параход и три шлепа, докато малкото "параходно предприятие" експлоатира само "дунавски параход". Създателите на параходното предприятие според Гандев са "неколцина българи и турци" (и едните и другите в множествено число), а известните ни до момента съдружници в едно "Дунавско Вапорско Дружество" са само Николаки Цветков и Халим Ага.

По-интересно в случая е обаче едно друго обстоятелство - наред с малкото "параходно предприятие" Гандев информира, че българи и турци участвували в две турски параходни дружества - едното в Цариград, другото със седалище Русе. Подробности за параходното дружество в Русе не се съобщават, документи и източници отново липсват. Проблемът за съществуването на друго параходно дружество на р. Дунав (различно от държавното „Идарей-Нехрiе”) със седалище в Русе и съвместно участие на българи и турци е изключително интересен и представлява истинско предизвикателство за изследователите на дунавското корабоплаване през 19 век. Въпросът подлежи на допълнително проучване и не е предмет на настоящата статия.

(Следва)

ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ЧАСТ 1

Спомени на възрожденския деец, революционер и публицист Михаил Георгиев Греков (1847-1922), който се запознава с Николай Цвяткооглу през 1873 г. в гр. Русчук