Калоян Панчелиев, сп. "Клуб ОКЕАН"

(материалът е в процес на разработка)

След създаването на Тайния централен български комитет (ТЦБК) и Българския революционен централен комитет (БРЦК) през 60-те години на XIX век в Букурещ обхватът на контрабандата през р. Дунав се разширява значително, причинява сериозно безпокойство в европейските дипломатически кръгове, довежда до протести от страна на някои от чуждестранните консули, придобива застрашителни размери и се превръща в проблем за митническите власти и правителството на Османската империя. Предмет на контрабандата вече са забранени революционни издания и вестници, песнопойки, поверителни писма, парични суми, документи (наредби, устави), шифри, карти, фотографии, сувенири, дрехи, знамена на чети, огнестрелно и хладно оръжие, муниции и различно оборудване. Отделно се осъществява и нелегален превоз на хора (членове на комитетите, преследвани от властите лица, войводи, апостоли, кореспонденти и дори цели въоръжени групи и чети). За превозите между двата бряга на р. Дунав се използват най-различни плавателни съдове, включително варки, гемии, каици, лодки, салове, чамове и др. В рамките на една анкета, проведена през 1956 г. проф. Христо Николов Гяуров записва спомените на 104-годишния Никола Христов Бакърджиев, който е познавал лично Васил Левски и го е прекарвал пет пъти с лодка през р. Дунав. За наличието на варкаджии (=лодкари), които работят като пренасят стока (=оръжие) е съобщил на Иван Драсов и самият Васил Левски. Това разбираме от писмото на Иван Драсов в Ловеч до Данаил Попов в Турну Мъгуреле от 2 август 1872 г. по-долу:




Томова, Дора, З. Нонева, Т. Абаджиев и М. Пенкова. Иван Драсов в българското национално революционно движение (1871 – 1877 г.) Документален сборник. Поредица Архивите говорят № 44. ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „ Архиви”. Славена. В., 2007





Хайтов, Н. Гробът на Васил Левски. Съчинения в седемнайсет тома. Том 10. Издателство "Захарий Стоянов". Издателство "Български писател". С., 2013

ОПИТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БИОГРАФИЯТА НА НИКОЛА ХРИСТОВ БАКЪРДЖИЕВ:

ок. 1852 г. - роден в гр. Крушево, Македония, тогава в Османската империя;

ок. 1856 г. - пристига в България, тогава в Османската империя;

ок. 1856-1857 г. - пребивава 1 година в гр. Карлово, Османска империя;

ок. 1857-1858 г. - пребивава 2 години в гр. Велико Търново, Османска империя;

ок. 1859 - отива от гр. Велико Търново в гр. Свищов, Османска империя;

ок. 1859-1863 г. - пребивава 5 години в гр. Свищов, Османска империя;

ок. 1863-1864 г. - отива от гр. Свищов в гр. Букурещ, Обединено княжество Влашко и Молдова;

ок. 1864-1875 г. - пребивава в Обединено княжество Влашко и Молдова за период от 12 години като преминава неколкократно през р. Дунав в Дунавския вилает на Османската империя с цел изпълнение на задачи за БРЦК;

преди 1873 г. - превозва общо пет (5) пъти Васил Левски с лодка през р. Дунав от Свищов в посока Зимнич-Букурещ;

ок. 1873 - свидетел в делото срещу Васил Левски пред турския съд; съобщава, че към този момент е на 21 години;

ок. 1913 г. - пристига в гр. София;

ок. 1956 г. - живее в гр. София, ул. "Христо Ботев", на възраст 104 години, участва в анкетата на проф. Христо Николов Гяуров, на когото продиктува горните сведения.