Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп. "Клуб ОКЕАН"

(Материалът е в процес на разработка)

Има ли данни за други предприемчиви българи освен Николаки Цветков, които разполагат със собствени плавателни съдове и правят опити да се включат в параходното корабоплаване и търговия на река Дунав в заключителния етап от Османското владичество? Вероятно примерът на Цветков е последван от Марин Драганов (1846-1914 г.), който закупува малък параход, наричан още "огнената гемия" и чието съществуване е засвидетелствано в старите тутракански кондики, според книгата на Върбан Стаматов "Заложник и беглец за никъде: спомени, размисли, несъгласия" (1997). Предполага се, че параходът на Марин Драганов е извършвал плавания по р. Дунав в участъка от Белград до Сулина през 70-те и 80-те години на 19 век. В годината, в която Николаки Цветков и Халим Ага пускат в експлоатация парахода "НАЧЯЛО" и трите шлепа на едно "Дунавско Вапорско Дружество" (1867 г.) обаче група от 117 търговци от Александрия, Зимнич, Руш-де Веде и Турну-Магорели също подемат инициатива за основаване на дунавско параходно дружество с капитали на сърби, българи, гърци и ромъни. Известието за тази значителна за времето си инициатива е публикувано във вестниците Romanulu и „Дунавска зора”. По-интересното в случая е че, за разлика от парахода "НАЧЯЛО" на Николаки Цветков и Халим Ага, който плава под турски флаг, за новото параходно дружество се предвижда да си направи няколко параходи и шлепове (т.е. не да си закупи), които да плават под знамената на четирите народности, една от които са българите (посочени на втора позиция).

В-к „Дунавска зора”, Браила 20 ноември 1867 г., Година I, Бр.2, стр. 7

Прочитаме в В.Romanulu от 15 ноември следващото писмо:

Долуподписаните търговци живущи в градища-та и паланки-те: Александрия, Зимнич, Руш-де Веде и Турну-Магорели;

Като прегледваме, че пшенична-та най-голяма търговия от днешне-то време върши са по река Дунав;

Като прегледваме, че плавание-то по тази река е в ръце-те на Австрийци-те;

Като прегледваме, че липса-та от съревнувание (конкуренция) прави да се въздигват навлови-те, и да докарват значителни спадания на пшенични-те цени;

Като прегледваме, че Австрийските съдове служят такожде и за Ромънска поща във вътрешност-та на наша-та земя във вреда на Държава-та ни;

Като прегледваме, че не само наше-то имение е поверено в чюзди съдове, но още и сама-та личност и честност на граждани-те, и като главатари-те от тия съдове показаха всягда непремисленност, и достигнаха в последне время да докарат поведение-то си във варварски дела, с изваждане пътници на чюзда земя и с предаване двама наши едноверци на Турско-то свирепство, което ся случи на Русчюк в парахода „Германия“;

По тия прегляждания, долуподписани-те идем да изражим нашите желания, с кои-то искаме да видим основиние-то на едно дружество с акции – за да се състави с капитали от наши едноверци: Сърби, Българи, Гърци и Ромъни, едно Дунавско дружество, кое-то да си направи няколко параходи и шлепове, кои-то да плават под знаме-та на тези четири народности.

Следуват 117 подписи.

ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИНА КЪМ ПАРАХОДИТЕ (19 век)

http://www.pan.bg/view_article-47-14874-PYTQT-NA-BYLGARINA-KYM-PARAHODITE-19-vek%29.html