ТЪРГОВИЯТА СЪС СОЛ НА ЦВЯТКО РАДОСЛАВОВ И НЕГОВАТА ФИРМА ПРЕЗ 50-ТЕ – 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ В.

Гл. ас. Мариана Друмева, катедра „История, философия, социология”
Стопанска академия „Д. А. Ценов”, Свищов

Резюме: В статията се проследява търговията с каменна и морска сол от Влашко на една от най-големите търговски фирми, създадени в град Свищов през 50-те години на ХІХ в. Обработва се наличната количествена информация от непубликувания архив на Цвятко Радославов, като се очертават всекиднев-ните му търговски практики в този вид търговия, изяснява се обемът на дей-ността му и се определя доходността й за фирмата. Очертават се периодите, през които минава тази дейност; търговските мрежи за вноса на сол от румън-ските градове и продажбата й в Свищов и в севернобългарските земи. Статията разкрива конкретните механизми на търговския живот и обосновава тезата, че Свищов е един от главните центрове на търговията със сол по южния бряг на Дунава през Възраждането.

3. Трети период в търговията на фирмата със сол – от началото на 70-те до 1878 г.

Друг основен партньор на Цв. Радославов през този период е Иван Стоянов от Гюргево. През 1872 г. Радославов регистрира три сделки за покупка на сол от него. На 5 юли 1872 г. Ив. Стоянов изпраща на Цв. Радославов 80 000 оки сол “телега” по 28 1/2 гроша за 100 оки. Тази сол пристига в Свищов на 14 юли и е на стойност 50 940 гроша. Радославов я купува и плаща за нея гюмрук 15 851:10 гроша; за хамали 587:20 гроша; арабаджилък (превоз с коли) 493 гроша; 54 лири подарък, равни на 5589 гроша; навло 2709 гроша; подарък 951 гроша. Общо разходите по нея са 77 120:30 гроша.

На 22 юли 1872 г. Стоянов уведомява Цв. Радославов, че в Олтеница и в Гюргево има готова сол. Предлага да му помогне за сключване на договор. На 27 юли 1872 г. Стоянов изпраща 1 каик със сол “телега” от 33 480 оки по 37 гроша за 100 оки, и един каик със сол “сланик” (бяла сол на буци) – 11 520 оки по 37 гроша за 100 оки. Цялото количество сол от двата вида е 45 000 оки. Заедно с другите разходи изпратената през юли сол му струва 48 438:10 гроша. Той си получава парите чрез своя зет и с групове от полуимпериали и рубли, изпратени му от Радославов.

На 16 август 1872 г. Ив. Стоянов изпраща на Цв. Радославов още 45 000 оки каменна сол. Стойността й е 28 977 гроша, а общата сума на разходите при получаването й е 46 694:05 гроша.

За получената през лятото на 1872 г. от Ив. Стоянов каменна сол, 170 000 оки от различни видове, Цв. Радославов отчита разходи от 300 423:15 гроша.
След продажбата на солта приходите му са 326 384:22 гроша, а отчетената печалба – 25 961:07 гроша.

За 1874, 1875 и 1876 г. няма запазени документи за покупко-продажба на сол от страна на свищовската фирма.



Българският търговец Иван Стоянов. Портретът му се публикува по Дряновски, Й. Мемоарите на един русенец. Съставил Хачик Лебикян, Русе, 1998.

Следващите регистрирани сделки са от времето на Освободителната война. През есента и зимата на 1877 г. Хр. Иванов от Гюргево изпраща на Цв. Радославов за сметка на Ив. Стоянов няколко партиди сол в Свищов. Общото количество на солта е 74 807 оки. До края на октомври тя е превозвана с кирия по 14 гроша на 100 оки. След няколко дни превозът поскъпва и кирията варира от 16 до 25 гроша.

На 26 октомври 1877 г. Яким Попов, собственик на търговска комисионерска къща в Зимнич, изпраща на Цв. Радославов 8 коли със сол за сметка на Ив. Стоянов. Според фактурата цялото количество сол е 6 610 оки, но излизат в Зимнич 6 410 оки, т. е. има липса на 200 оки сол. До началото на декември той изпраща още 78 коли със сол. Не е посочено теглото на солта в оки, но може да се изчисли, че то е около 64 500 оки. Попов моли Радославов да предаде солта на съдружника му Ив. Стефанов в Свищов.

В периода от 5 ноември до 10 декември 1877 г. Цв. Радославов купува изпратените от Ив. Стоянов от Гюргево 67 205 оки сол на стойност 13 152,55 франка. В Свищов тази сол излиза 66 735 1/2 оки, т. е. получава се липса от 469 1/2 оки. Всички разходи на Цв. Радославов по приемането на тази сол – навло, кирия, теглене, хамали и др., са 29 323,10 франка, които се равняват на 146 612:20 гроша (1 франк е равен на 5 гроша). Солта е продавана на различни цени – от 273 до 310 гроша за 100 оки. Общата сума от продажбата й, отбелязана от Радославов, е 180 467:10 гроша. От това следва, че реализираната печалба е 33 854:30 гроша. Половината от печалбата Радославов предоставя на Минко Попов (явно друг партньор на Ив. Стоянов в Свищов). Неговият дял остава 16 927:15 гроша.

На 22 септември 1878 г. Ив. Стоянов уведомява Цв. Радославов, че в Гюргево са дошли много купувачи на сол. Агенцията прави спънки и не подписва билетите, поради което и той е спрял да товари. Имат само черна сол. Бяла сол трудно се намира поради дъждовете и болестта по говедата. Пише му, че има един голям каик, натоварен със 120 000 оки черна сол за Оряхово, но може да му го изпрати, ако Радославов се нуждае от голямо количество. Ако иска по-малко, го съветва да изпрати по-малък каик. Предлага да му даде солта по 12 1/2 франка, а с навлото в Свищов да струва 13 1/2 франка. Ако Радославов реши да купи солта от този каик, да му телеграфира, а бяла сол може да се намери по-късно.

На 23 септември 1878 г. Цв. Радославов получава от Ив. Стоянов 120 000 оки сол, по 13 1/2 франка с навлото. Моли го да му изпрати още 50 – 60 000 оки бяла сол и обещава да изпрати парите след няколко дни. На 6 октомври 1878 г. Ив. Стоянов уведомява Радославов, че е натоварил на един каик 90 000 оки сол, от които 60 000 „телега” от новата сол чиста, и 30 000 оки бяла сол. Навлото се покачва от ден на ден, защото има много купувачи. На 25 октомври Цв. Радославов изпраща на Ив. Стоянов за 90 000 оки сол 500 полуимпериала на стойност 10 400 гроша. Иска да купи още 100 000 оки сол за зимата, като 2 части е бялата сол и 1 част черна сол. На 30 октомври му пише вече за 200 000 оки сол в същото съотношение – 2 части бяла и 1 част черна.

На 10 ноември 1878 г. Цв. Радославов получава от Ив. Стоянов 150 000 оки сол. Тя е на стойност 19 500 франка, плюс 185 франка за хамали, общо 19 685 франка. На 29 ноември 1878 г. Ив. Стоянов пише на Цв. Радославов, че каикът, в който трябвало да му натовари 100 000 оки сол, не е пристигнал. Времето се е развалило и няма да може да се товари сол, докато не се оправят пътищата. След това писмо няма други сведения за покупко-продажба на този вид стока.

Друмева, М. Търговията със сол на Цвятко Радославов и неговата фирма през 50-те - 70-те години на XIX в. В: сп. "Диалог", бр. 1/2014 г.

ВРЪЗКИ КЪМ СТАТИИ ЗА ТЪРГОВЕЦА ИВАН СТОЯНОВ В ИНТЕРНЕТ:

ИВАН СТОЯНОВ – БЛАГОДЕТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА ЕМИГРАЦИЯ (1844 – 1917)

от Иван Марков

Към част I – Родословие

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=8345&section=13&cur=30

Към част II - Гюргевски период (1867 – 1880)

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=8361&section=9&cur=1515

Към част III - След Освобождението (1878-1917)

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=8368&section=9&cur=

"ПАРАХОДНАТА" ЛОДКА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЪРГОВЕЦ ИВАН СТОЯНОВ

http://www.pan.bg/view_article-47-18521-PARAHODNATA-LODKA-NA-BYLGARSKIQ-TYRGOVEC-IVAN-STOQNOV.html

ПАРАХОДИТЕ „ГОРНИ-СТУДЕНЪ” И „ПОРОДИМЪ”, ЗАКУПЕНИ ОТ ТЪРГОВЕЦА ИВАН СТОЯНОВ

http://www.pan.bg/view_article-47-7020-PARAHODITE-GORNI-STUDENY-I-PORODIMY-V-DUNAVSKATA-FLOTILIQ.html