ПОРЕДИЦА "НЕПОЗНАТИТЕ КОРАБИ" с водещ Калоян Панчелиев

При използването на информация от поредицата "НЕПОЗНАТИТЕ КОРАБИ" позоваването на автора, уеб-сайта Pan.bg и сп. "Клуб ОКЕАН" е задължително

ALFRED – „ВЗРЫВ“ – „АСЕНЪ“

или забележителната история на един британски параходен влекач и руски минен заградител, който се превърна в български учебен ветроход

Част 1. От построяването на парахода Alfred през 1856 г. до участието му в Руско-турската война (1877-1878 г.) на р. Дунав под името „Взрыв“

Калоян Панчелиев, сп. "Клуб ОКЕАН"

КАРТИНАТА НА ДЖОН СКОТ „ГОВОРИ“

Според Дейвид Оспрей Alfred е продаден в Константинопол през октомври 1858 г. Изследователят не дава никакви подробности за причините за продажбата, компанията или брокера, който е участвал в нея, датата, условията и цената на договора за покупко-продажба или името на новия собственик. Може да се предположи, че още през 1856 г., непосредствено след приемането на новия параход Уилям Райт прави опит(и) да намери клиенти и да го продаде/отдаде под наем. Предположението се базира върху една от известните картини на британския художник Джон Скот (1802-1885 г.), озаглавена „Парният влекач Alfred край Тайнмаут, ок. 1856 г.” Картината вероятно е рисувана по поръчка на собственика Уилям Райт. Корабът е изобразен в детайли върху платното с размери 76,1х53,4 см на фона на селището Тайнмаут (разположено край устието на река Тайн). На плавателния съд са издигнати общо четири флага: в носовата част, на кърмата и по един на фок-мачтата и грот-мачтата. В основата на бушприта е поставен флагът на Обединеното кралство, на върха на грот-мачтата – флаг, върху който на бял фон е изписано името на парахода (Alfred), а на кърмата се развява т.нар. „Червен флаг“ (Red Ensign) на търговския флот на Великобритания. Най-голям интерес и предизвикателство за изследователите представлява флага на фок-мачтата. Размерите на картината не позволяват да се определи с абсолютна точност дали това е флагът на Османската империя или на нейния военноморски флот. Разликите между двата са в размерите на полумесеца и броя на лъчите на звездата. Наличието на флаг, свързан с Османската империя на фок-мачтата е основание да предположим, че на борда се намират официална делегация или важни представители на въпросната страна и художникът Джон Скот е избрал да отбележи именно този момент от биографията на Alfred около 1856 г.
Вероятно Уилям Райт поканва свои търговски партньори от Османската империя с цел да демонстрира пред тях възможностите и качествата на новия параход и впоследствие да го продаде/отдаде под наем.



Една от известните картини на британския художник Джон Скот (1802-1885), озаглавена „Парният влекач Alfred край Тайнмаут, ок. 1856 г.” (Източник: Tyne Tugs & Tug Builders. A history of tugs on the river Tyne, www.tynetugs.co.uk)

Един близък поглед към биографията на някои от влекачите, експлоатирани от същия собственик и/или неговите съдружници показва, че това не е изолирано явление в търговската им практика. Освен Alfred поне още три от техните влекачи (Crescent, Henry Wright и Flying Dutchman) са насочени към района на Източното Средиземноморие. Биографията на два от тях (Crescent и Henry Wright) в определен момент е свързана със столицата на Османската империя Константинопол, река Дунав или Черно море, а за третия (Flying Dutchman) е осигурена реализация на река Дунав. Какво е известно за изброените кораби и защо операторите им ги насочват към този район?

НА ИЗТОК КЪМ КОНСТАНТИНОПОЛ

През годините Уилям Райт, неговите търговски партньори, съдружници и/или наследници и роднини използват някои от следните влекачи: Crescent (построен през 1851 г.), Henry Wright (I) (1852 г.), Captain Washington (1853 г.), Tyne Dock (1855 г.), Alfred (1856 г.), Telegraph (1857 г.), Flying Dutchman (1861 г.), Henry Wright (II) (1867 г.), Robin Hood (1868 г.), Twist (1868 г.), Lightning (1870 г.), England (1876 г.) и Asia (1878 г.).

Колесният влекач Crescent е построен от Андрю Уудхауз в Саут Шийлдс, има дървен корпус, вместимост 90 брт и 28 нрт, мощност 40 н.к.с., дължина 24,66 м (80,9 фута), широчина 5,06 м (16,6 фута) и газене 2,77 м (9,1 фута). Изследователите посочват като негови оператори лицата Уилям и Джордж Райт от Саут Шийлдс и Джон Гибсън от Нюкасъл. Според едно кратко съобщение, публикувано във в-к The Morning Chronicle от 28 август 1851 г. корабът пристига от Плимут в Лондон на 11 август с.г. и отплава за Константинопол на 13 август с.г. На 22 март 1854 г. влекачът Crescent (капитан Райт) заедно с кораба Annie (капитан Ууд) е обстрелян и тежко повреден от руските батареи на река Дунав пред Сулина. Първият плавателен съд е лишен от управление, изоставен, отнесен от течението и изхвърлен на брега пред сградата на близкия караул. На този случай е посветена специална дописка във в-к The Derby Mercuri от 12 април 1854 г. Анонимният автор подчертава британската принадлежност на двата кораба. По-нататъшната съдба на Crescent е неизвестна. В регистрите е отбелязано единствено, че през 1859 г. е „продаден в чужбина“ (Sold Foreign). Горните сведения дължим отново на Дейвид Оспрей.

Колесният параход с дървен корпус Henry Wright е построен през 1852 г. от А. Уудхауз в Саут Шийлдс. Основните му данни са: вместимост 113 брт и 42 нрт, мощност 40 н.к.с., дължина 28,59 м (93,8 фута), широчина 5,49 м (18,0 фута) и газене 2,96 м (9,7 фута). Оборудван е със спомагателно ветрилно стъкмяване на марселна шхуна, разположено върху две мачти. Изследователите посочват като негови оператори лицата Уилям и Джордж Райт и Джон, Робърт и Джордж Гибсън от Саут Шийлдс. Според едно съобщение, публикувано в лондонския в-к Daily News от 5 ноември 1852 г., корабът вече се намира в района на Константинопол, защото: „На Henry Wright (парен влекач), застанал на котва в Босфора, избухна пожар вчера сутринта и бяха нанесени значителни щети размерът, на които ще бъде установен…-Константинопол, 19 октомври“. Данните за следващите години от биографията на парахода са оскъдни. Като лице или организация, свързана с него около 1865 г., е посочено/а HG Graham в Константинопол. В допълнение в регистрите е отбелязано, че влекачът „Получава теч по време на провлачване на сал в Черно море през лятото на 1865 или 1866 г.“.



Освен Alfred поне още три от влекачите (Crescent, Henry Wright и Flying Dutchman), експлоатирани от Уилям Райт и/или неговите съдружници са насочени към района на Източното Средиземноморие. На картината – параходът със спомагателно ветрилно стъкмяване Henry Wright (Източник: Tyne Tugs & Tug Builders. A history of tugs on the river Tyne, www.tynetugs.co.uk)

Колесният параход с дървен корпус Flying Dutchman е построен през 1861 г. от корабостроителницата Marshall Bros. в Саут Шийлдс. Основните му данни са: вместимост 126 брт и 45 нрт, мощност 50 н.к.с., дължина 32,40 м (106,3 фута), широчина 5,82 м (19,1 фута) и газене 3,08 м (10,1 фута). Преди изпращането му на река Дунав негови оператори последователно са фирма Clyde Shipping Co. (от 1861 г.) и лицата Робърт Дж. Маршал (за кратко през 1867 г.) и Уилям Райт от Саут Шийлдс (1867 г.). От 1870 г. влекачът вече е в Сулина, а Х. Райт е посочен като свързано лице без уточнение дали той е негов собственик или оператор. През годините корабът сменя още няколко имена. Около 1880 г. е собственост на гърци и съответно е преименуван на Olympus. През 1881 г. е преименуван на Mihail Bravul и се използва от G Dario, Romania. Вероятно Mihail Bravul е загадъчният параход „Михай-Бравухъ“ с капитан Дамян Кумбат, който откриваме в изданието „Български алманахъ за 1894 г.“ с редактор-стопан Петър А. Петров на стр. 418 в раздел Видин, глава „Агенти“. Възможно е към 1893 г. експлоатацията на Mihail Bravul под ръководството на капитан Кумбат да е била свързана с Видин и обслужването на пристанищата в района. Данни за влекача след 1904 г. не са известни.







ПО СЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИЯ ТЪРГОВЕЦ ЛЕВИДИ(С)

Известно ли е кой е новият собственик на Alfred след продажбата му в Константинопол? Както вече посочихме тя е датирана от Дейвид Оспрей през октомври 1858 г. Самият той обаче не предоставя никакви подробности. Това принуждава изследователите да търсят допълнителни източници на информация за кораба в лицето на някои съвременници, които са запознати с биографията и детайли от експлоатацията на Alfred след пристигането му в района на Източното Средиземноморие. Един от тях е лоцманът Игнат (или Игнац) Щолц, чиито сведения за миналото на парахода „Взривъ“ от Дунавската флотилия на Княжество България са сполучливо записани и съхранени в т. нар. „Бележки и спомени по Морската ни часть“ от инж. полковник о.з. Константин Божков. Ето и сведенията на лоцмана Щолц: „Този корабъ е работилъ между Дунавските пристанищни градове: Калафатъ, Браила и Галацъ (Ромъния) и е билъ единъ отъ най-силните буксирни параходи по Дунава. Въ 1858 год. се е наричалъ „Алфредъ“, принадлежалъ на търговеца гръкъ Левиди…“

Спомените на Игнат Щолц ни отвеждат към голямата и твърде интересна тема за развитието на гръцкото корабоплаване и търговия в района на Черно море и река Дунав през XIX век. Според една от най-сериозните изследователки на тази тема – проф. Гелина Харлафтис, между 80 и 90 % от гърците, които се занимават с търговски дейности на река Дунав през XIX век са британски поданици, преселници от Йонийските острови Кефалония и Итака. През 1865 г. в Обединените княжества Влашко и Молдова има 14 000 гърци, голяма част от които живеят в пристанищата Браила, Галац и Сулина. В своето изследване, озаглавено „История на гръцкото корабоплаване“ проф. Харлафтис публикува списък на 57 по-главни търговци от т.нар. „Йонийска мрежа“. Същите извършват търговски дейности на река Дунав в периода 1870-1900 г. Никъде в списъка не се споменава лице на име Левиди, но на позиция №26 в него откриваме търговеца Левидис Г. (Levidis G.).



Списък на 57 по-главни търговци от т.нар. „Йонийска мрежа“; на позиция №26 в него откриваме търговеца Левидис Г. (Levidis G.). Вдясно - изследването на Гелина Харлафтис, озаглавено History of Greek-Owned Shipping

Можем ли да приемем, че търговецът грък Левиди (на когото принадлежи „Алфредъ“ в 1858 г.) от спомените на лоцмана Игнат Щолц и Левидис Г. от списъка на Гелина Харлафтис, датиран в периода 1870-1900 г. са едно и също лице? Една бърза справка в родословното дърво на аристократичната гръцка фамилия Левидис от XIX век показва, че личното име, което се крие зад инициала „Г.“ вероятно е Георгиос. Във всеки случай във внушителния списък на представителите на фамилията, Георгиос Н. Левидис е посочен като „богат търговец и ерудирана личност“ във Влашко. Възможно е дейността му в Обединените княжества да е свързана с град Браила, защото името на това селище е поставено в скоби и под въпрос след името на Левидис. Към Браила обаче ни отнася и изричната забележка на Игнат Щолц, че това е едно от дунавските пристанища, между които работи „Алфредъ“ (заедно с Галац и Калафат).
Георгиос Н. Левидис е брат на видния гръцки държавник Димитриос Н. Левидис. Семейството им се радва на подкрепа от страна на руския княз Воронцов. Двамата братя имат възможност да получат солидно за времето си образование и завършват Ришельовския лицей в Одеса като стипендианти на руския императорски двор.



Във внушителния списък на представителите на фамилията, Георгиос Н. Левидис е посочен като „богат търговец и ерудирана личност“ във Влашко. Възможно е дейността му в Обединените княжества да е свързана с град Браила, защото името на това селище е поставено в скоби и под въпрос след името на Левидис

ALFRED В ПЕРИОДА 1859-1864 г.

Въпреки оскъдните данни паралелният прочит на „Бележки и спомени по Морската ни часть“ и „История на гръцкото корабоплаване“, както и „Лойд’с регистър на британското и чуждо корабоплаване“ ни позволяват да направим един опит за частично възстановяване на биографията на Alfred в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX век. На борда на парахода гостува официална делегация от Османската империя през втората половина на 1856 г., броени седмици след завършването му. Свидетелство за визитата е картината на художника Джон Скот. Вероятно собственикът Уилям Райт и партньорите му търсят купувачи за Alfred в района на Източното Средиземноморие, съгласно установените търговски практики и аналогичните случаи с изпращането на техните влекачи Crescent и Henry Wright към Константинопол в периода 1851-1852 г. До сделка се стига през октомври 1858 г., когато Alfred е продаден в столицата на Османската империя по информация на Дейвид Оспрей. Новият собственик на кораба според сведенията на лоцмана Игнат Щолц е Левиди, зад който вероятно се крие лицето Георгиос Н. Левидис (или негов предшественик/роднина), представител на известната гръцка фамилия Левидис от XIX век, както и „богат търговец и ерудирана личност“ във Влашко. Възможно е част от търговската му дейност да е свързана с пристанище Браила. Левиди(с) запазва името на парахода (Alfred) и класификационната организация (Lloyd’s Register). Данни за смяна на флага след продажбата през октомври 1858 г. в Константинопол липсват. Съгласно спомените на Щолц влекачът е експлоатиран между пристанищата Калафат, Браила и Галац на река Дунав и е смятан за „единъ отъ най-силните буксирни параходи“.



Спомените на лоцмана Игнат Щолц за първите години от биографията на парахода Alfred се използват от повечето изследователи; в конкретния случай - от Мирослав Цанов в книгата му "Учебни ветроходни кораби" (1990), извадка от която е представена по-горе

Очевидно е поддържан в добро техническо състояние, защото запазва своя клас А1 в „Лойд’с регистър на британското и чуждо корабоплаване“ още три години (1859-1861 г.). Поради промени в техническото му състояние, който настъпват около 1861 г. клас А1 е заличен от регистъра в изданията от 1862, 1863 и 1864 г. Не е известно дали Левиди(с) все още е негов собственик към този момент. Във всеки случай в изданието на регистъра от 1864 г. откриваме Alfred за последен път. В изданието от следващата 1865 г. името и данните му вече са заличени.

(Следва)