В рамките на т. нар. Временно руско управление след Освободителната война (1877-1878 г.) руското командване предава на властите в Княжество България и Източна Румелия пристанищата Варна и Бургас

Според изследователя Стоян Райчевски в Бургас за завеждащ на пристанищните съоръжения е определен щабскапитан инж. Накинту. На 20 юли 1879 г. той изпраща уведомително писмо до градския съвет с предложение да се състави комисия, на която да предаде пристанището безвъзмездно. Щабскапитан Накинту изисква комисията да бъде готова и да се срещне с него на следващия ден в 12 часа, за да приеме пристанището и прилежащите съоръжения.
Градският съвет не спазва определения срок. Приемната комисия е съставена след повече от седмица. Изследователят Стоян Райчевски предполага, че причина за закъснението са проблемите при комплектоването й.

ПРИСТАНИЩНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРЕДАДЕНИ В БУРГАС

Извършен е оглед на пристанището и всички съоръжения. Подготвен е приемо-предавателен протокол, обозначен като „квитанция”. От българска страна протоколът е подписан от Нико Попов (председател на градския съвет), П. Русалиев (член на градския съвет), Н. Камбуров (на градския съвет) и Стоян Шивачев (секретар на градския съвет). Горепосоченият протокол потвърждава, че щабскапитан инж. Накинту предава, а градския съвет на Бургас приема:

1. два градски пристана,
2. един мостик на голямата улица,
3. един мостик по пътя за Анхиало,
4. четири мостика в бившите интендантски складове.

Какво е положението в пристанище Варна?