Д-р Калоян Панчелиев

"Един парусен кораб, който да послужи като ядка за по-нататъшното развитие на Черно-морский флот" (1879 г.)

Руските парни винтови шхуни "Келасуры" и "Соукъ-Су" са построени в периода 1857-1859 г. за руския Черноморски флот във Великобритания. "Келасуры" е спусната на вода през 1859 г. в корабостроителницата W. & H. Pitcher в Нортфлийт. Фактът, че двата кораба са заложени за строеж през 1857 г. е надлежно отбелязан от руския историк на военноморския флот Феодосий Фёдорович Веселаго като "Время закладки. 1857." на стр. 528 в изданието "Списокъ русскихъ военныхъ судовъ съ 1668 по 1860 год." (Фиг. 1)

Истинското име на кораба е "Келасуры"

В България са разпространени многобройни варианти на името на кораба, които са в обръщение в различни монографии, статии, научни публикации, популярни издания, енциклопедии, конференции и фото-изложби. Без претенции за изчерпателност някои от най-често срещаните и използвани имена на кораба у нас са: "Киласура" (лейтенант Димитриев, 1910), "Келасуръ" (Константин Божков, 1933), "Келасуръ" (Сава Иванов, 1939), "Келасура" (Ради Боев), "Келасура" (Стоян Костов, 1967), "Келасура" (Костадин Петров, 1971), "Келесура" (Васил Дойков, 1985), "Келасура" (Илия Тодоров, 2003), "Келасури" (Атанас Панайотов, 2014) и т.н.

В официалната руска литература (императорски укази за зачисляване и отчисляване от флота, сборници със закони, отчети, доклади, записки, дописки, съобщения) се използват следните имена на кораба: "Келасуры" ("Отчетъ о дъйствiяхъ кораблестроительнаго департамента морскаго министерства за 1860 годъ"), "Келасуры" ("Морской сборник", 1863), "Келасуры" ("Морской сборник", 1864), "Коласуръ" (Иван Петрович Белавенец, 1865), "Келасуры" ("Морской сборник", 1866), "Келасуры" ("Собранiе узаконенiй и распоряженiй правительства", 1867), "Келасуры" ("Полное собранiе законовъ Россiйской имперiи", 1868), "Келасуры" ("Рускiй календарь", 1872), "Келасури" (Феодосий Фёдорович Веселаго, 1872), "Келасуры" ("Полное собранiе законовъ Россiйской имперiи", 1874), "Келассуры" ("Матросская книжка", 1888) и др.

В западната литература (професионални издания с морско-историческа и инженерна тематика, справочници, сборници с дипломатически доклади) се използват следните варианти на името на кораба: Killassoury (The Artizan, 1859), Kilasuri (The Engineer, 1863), Kilasuri (The Statesman’s Year-Book, 1865), Kelasury (Russlands Wehrkraft, 1871), Kelasuri (Further Correspondence Respecting the Affairs of Turkey, 1879), Kelassury (L’Anee Maritime 1880), Kelasurz (Fred. T. Jane, 1899) и др.



Фиг. 1. Страница 528 (вдясно) от изданието "Списокъ русскихъ военныхъ судовъ съ 1668 по 1860 год." (вляво) на историка Феодосий Фёдорович Веселаго, на която е отбелязана годината на залагане за строеж на двата кораба - 1857-а, както и годината на спускането им на вода - 1859-а. Илюстрацията е възстановка на автора. Името на първия кораб е изписано като "Келасури"

За валидно следва да се приеме името на кораба, което фигурира в императорските укази за зачисляване и отчисляване от списъците на флота, докладите на капитаните на кораба, корабния дневник и академичните издания (Фиг. 2). Многобройните справки в списание "Морской сборник", където са публикувани докладите на капитаните на шхуната и указът за отчисляването й от списъците на флота показват, че официалното й име е "Келасуры". Например в бр. 11/1873 г. на сп. "Морской сборник" е поместена извадка от докладите на морски офицер, озаглавена "Извлеченiя изъ рапортовъ главному командиру Черноморскаго флота и портовъ командира шкуны "Келасуры", капитанъ-лейтенанта Бутакова". В бр. 6/1874 г. на сп. "Морской сборник" е публикувана друга част от доклад под заглавие "Шкуна "Келасуры". Извлеченie изъ рапорта капитана 2 ранга Бутакова 3-го". С известно закъснение в бр. 1/1880 г. на сп. "Морской сборник" е публикуван указ за изключването на "Келасуры" от списъците на руския флот през 1879 г. "Келасуры" е изведена от състава на руския Черноморски флот с указ № 9 от 19 януари 1891 г. Със същия указ от състава на флота са изведени корвета "Воин", параход "Турок" и шхуните "Соук-Су" и "Дон". Във всички официални документи името на кораба е "Келасуры". Името на шхуната не трябва да бъде превеждано или предавано от руски на български език чрез транскрипция или транслитерация, защото така се получават производни имена без документална, историческа и научна стойност.



Фиг. 2. Шхуната "Келасуры" е включена под № 14 на стр. 46 (долу) в официалното издание "Список кораблей русского парового и броненосного флота (с 1861 по 1917 г.)" - горе, издаден през 1948 г. в Москва с автор Сергей Петрович Моисеев, под редакцията на капитан 1 ранг Н. В. Новиков и отпечатан по постановление на Редакционно-издателския съвет на Академията на науките на бившия СССР. Моисеев посочва, че "Келасуры" има водоизместване 326 тона и е въоръжена с 3 оръдия. Илюстрациите са възстановка на автора. За възстановката са използвани материали от Государственная публичная историческая библиотека России



До момента не е издирен официален документ (акт за наименуване, указ за зачисляване) или фотография, които да свидетелстват за промяна на името на кораба от "Келасуры" на "Келасура" или "Келасури" при предаването му на Морската част на Княжество България през 1879 г. и кратката му служба. Фонд № 90 от архива на Николаевский военно-морской порт е категоричен: през 1879 г. Русия предава на Княжество България шхуната "Келасуры" и на следващата 1880 г. приема обратно кораб със същото, а не някакво друго име: "О передаче Болгарскому княжеству: шхуны "Келасуры", пароходов, паровых катеров, барж…принятии обратно и хранении шхуны "Келасуры" в Николаеве" (Фиг. 3). На друго място в същия архив е запазена следната архивна единица: "О приспособлении парохода "Голубчик" …и передаче его с высочайшего разрешения Болгарскому княжеству взамен возвращенной в состав Черномор. флотилии шхуны "Келасуры". Следователно руските архиви не отбелязват промяна в името на кораба в междинния период от август 1879 до април 1880 г., т.е. в периода, когато той е под български флаг.



Фиг. 3. Анотация от фонд № 90 от архива на Николаевский военно-морской порт. Руските архиви не отбелязват промяна в името на шхуната в междинния период от август 1879 до април 1880 г., т.е. в периода, когато тя е под български флаг

Куриерски винтов параход Killassoury - поръчване, строеж, спускане на вода и изпитания

През годините данните за "Келасуры" преминават от едно издание в друго и се цитират автоматично без анализ, коментар или критичен прочит. Истинските характеристики на кораба можем да открием единствено, ако се върнем далеч назад във времето към годината, когато шхуната влиза в строя (1859 г.), корабостроителницата, в която е построена (Messrs. Pitcher and Co. – Northfleet Dockyard), мястото, където е спусната на вода (Нортфлийт) и съответно потърсим автентични публикации от този период. Оказва се, че построяването на кораб "Келасуры" и изпитанията му, проведени на р. Темза през 1859 г. са обект на интерес от страна на британската преса. В изданието The Artizan от 1 юли 1859 г. е публикувана следната дописка: "Куриерските Винтови Параходи за Руското Правителство. – На 4 юни, т.г. се състояха изпитанията на (бел. ред. – парните) машини на следните два плавателни съда, Souksson и Killassoury, които са построени наскоро за Руското правителство от Messrs. Pitcher and Co. в Northfleet Dockyard. Те са планирани като куриерски съдове за Черно море: изцяло с еднакви размери и са построени по едни и същи чертежи. Дължина 137 фута, и 24 фута и 4 инча най-голяма широчина: дълбочина на трюма, 11 фута и 4 инча; тонаж, B.M., 269 тона. Машините на Souksson са конструирани на базата на принципа, патентован от Henmann…К.С. [номинални] 60: но по време на изпитанията достигнаха средна (бел.ред. - стойност) 115 оборота в минута…и показаха мощност от 275 коня. Машините на Killassoury са конструирани от Messrs. Rennie and Co…Трите пробега [при мерния знак в мили над Грийнхайт] показаха средна скорост, за Souksson, 10 1/2 английски мили в час: и, за Killassoury малко над 9 английски мили в час: в последвалия пробег, до мерния знак в мили при Лауър Хоуп под Грейвсенд Souksson изпревари Killassoury с повече от една миля. Изпитания за измерване на скоростта се проведоха за втори път и дадоха резултати, които не се различават много от тези, получени при Грийнхайт".

От цитираната дописка, публикувана в The Artizan (Фиг. 6) разбираме, че Souksson и Killassoury са еднотипни кораби, построени за руското правителство през 1859 г. в Нортфлийт, Великобритания. Изпълнител на поръчката е фирма Messrs. Pitcher and Co., а строежът се извършва в корабостроителница Northfleet Dockyard (Фиг. 5). Двата кораба са (забележете!) винтови параходи, предназначени за куриерска служба в Черно море. Основните им характеристики са: дължина 41,76 m, най-голяма широчина 7,42 m, дълбочина на трюма 3,45 m, тонаж (B.M. - builder old measurement) 269 тона. Изпитанията на Souksson и Killassoury се провеждат на р. Темза (Фиг. 7) между селищата/мерните знаци при Грийнхайт, Нортфлийт и Грейвсенд. Машините на Killassoury са конструирани от фирма Messrs. Rennie and Co (Фиг. 8).

60 номинални или над 250 индикаторни конски сили. Никъде в текста на дописката, публикувана в The Artizan не се споменават данни за рангоут, брой мачти или обща ветрилна площ. На 4 юни с.г. се провеждат изпитания на парните машини и измерване на скоростта на Souksson и Killassoury на р. Темза. Мощността на парната машина на Souksson е 60 номинални к.с. Парната машина на Killassoury е произведена от фирма Messrs. Rennie and Co. Първоначално са извършени четири пробега (три в района на Грийнхайт и един в района на Лауър Хоуп). При проведените измервания средната скорост на Souksson е 10 1/2 английски мили в час, а на Killassoury - над 9 английски мили в час (за първите три пробега). В четвъртия пробег Souksson изпреварва Killassoury с повече от една миля. За парната машина на Souksson, която е с мощност от 60 номинални к.с. по време на изпитанията е индикирана (в оригинал - indicated) мощност, равна на силата на 275 коня. Този факт обяснява и участието на еднотипния "Келасуры" в спасителната операция за снемане от плитчина на френския параход Junon през 1874 г.: корабът е в състояние да изтегли на буксир 4 големи баржи до района на операцията (вж. по-долу), защото мощността на парната му машина е 60 номинални к.с. или над 250 к.с., а не просто 60 к.с. Прави впечатление, че в публикацията в The Artizan не се споменава за изпитания под ветрила или в комбиниран режим ветрила-парна машина, а само за изпитания за измерване на скоростта на корабите на ход с парна машина. Възможно е към момента на изпитанията (4 юни 1859 г.) на р. Темза ветрилният комплект все още да не е доставен или да е поставен на по-късен етап едва след пристигането на "Келасуры" и "Соук-су" в Русия. Във всеки случай при липса на данни за общата площ на ветрилното стъкмяване (в квадратни метри) и отсъствие на изпитания под ветрила, от една страна и наличие на парни машини с мощност над 250 к.с., от друга следва да се съгласим с констатацията на автора на дописката в The Artizan, че към разглежданата дата това са по-скоро винтови параходи.



Фиг. 4. Книгата A Month at Gravesend от Елизабет Джейн Брабазон (горе), която е издадена през 1863 г. и съдържа изображение на корабостроителница Northfleet Dockyard (долу)



Фиг. 5. Корабостроителницата Northfleet Dockyard, където в периода 1857-1859 г. са построени куриерските винтови параходи за руското правителство Souksson и Killassoury



Фиг. 6. Публикацията за куриерските винтови параходи Souksson и Killassoury на стр. 182 в изданието The Artizan от 1 юли 1859 г. Възстановка на автора



Фиг. 7. Изпитанията на Souksson и Killassoury се провеждат на р. Темза между селищата/мерните знаци при Грийнхайт, Нортфлийт и Грейвсенд, които са отбелязани съответно с 1, 2 и 3



Фиг. 8. Машините на Killassoury са конструирани от фирма Messrs. Rennie and Co. в края на 50-те години на XIX век. Горе - по-късна реклама на същата фирма от 1882 г., вече под името J. & G. Rennie

Водоизместване. "Руски Куриерски Плавателни Съдове" е заглавието на следващата дописка (Фиг. 9), публикувана в изданието The Engineer на 17 юни 1859 г. В нея за първи път са представени в детайли основните технически характеристики на Soukssou: "Предоставиха ни следните подробности за изпитанията на куриерския плавателен съд Soukssou за Руското правителство, които се провели на 4-и този месец на р. Темза. Този кораб е построен в Northfleet Dockyard и е снабден с парни машини с мощност 60 к.с., които работят на принципа патентован от Harman за директно задвижване на винта. Резултатите получени при изпитанията са необичайно добри във всяко едно отношение, особено що се отнася до машината, която разви доста повече от четири пъти мощността в номинални конски сили и е забележителна, поради пълната липса на шум и вибрации…“ Следват някои от основните данни на кораба, които тук за удобство на читателите предаваме в метри, конски сили и тонове: дължина (по товарната водолиния) 37,13 m, широчина (по товарната водолиния) 6,17 m, газене (по време на изпитанията) 2,83 m, номинални конски сили 60, индикаторни конски сили 251,2, диаметър на винта 2,36 m, брой на оборотите в миля 113, възли в час 10, водоизместване по време на изпитанията 288,5 тона, запас от въглища на борда 38 тона. И, така според The Engineer кораб Soukssou (еднотипен с Killassoury) развива мощност от 251,2 индикаторни к.с. по време на изпитанията, проведени на р. Темза през 1859 г. Това е четири пъти повече от мощността в номинални к.с. (4 x 60 = 240, а 251,2 > 240). Налице е незначително разминаване с The Artizan, където за кораб Souksson са посочени 275, а не 251,2 к.с. Ако към водоизместването от 288,5 тона, регистрирано по време на изпитанията, добавим запас от 38 тона въглища ще получим и пълното водоизместване или 326,5 тона. Въпреки, че изброените технически данни са валидни за шхуната "Соук-су" бихме могли да ги използваме и като опорна точка за "Келасуры", защото двата кораба са еднотипни (вж. по-горе). Оказва се, че от българските изследователи най-коректен и най-близо до основните характеристики на Killassoury, публикувани в The Engineer е Илия Тодоров. В книгата "Българските военни кораби (1879-2002)", издание на "Еър груп 2000" ООД от 2003 г. той представя следните данни за кораба: стандартно водоизместване 289 тона (за сравнение 288,5 според The Engineer), пълно водоизместване 326 тона (за сравнение 326,5 е сборът от стойностите, посочени в The Engineer или 288,5 стандартно водоизместване + 38 тона запаси от въглища), мощност на парната машина 240 к.с. (за сравнение 251,2 к.с. според The Engineer) и скорост 10 възла (за сравнение 10 възла според The Engineer).



Фиг. 9. Публикацията "Руски Куриерски Плавателни Съдове" на стр. 423 в изданието The Engineer от 17 юни 1859 г. Възстановка на автора

Дописката в брой 304 на изданието The Civil Engineer and Architect’s Journal от юли 1859 г. е публикувана под заглавие "Изпитания на руския куриерски винтов плавателен съд Soukssou" (фиг. 10). Текстът в общи линии следва вече известната ни публикация от The Engineer (вж. по-горе), но съдържа и нова информация: "Soukssou е един от двата куриерски плавателни съда (построени от г-н Пичър в Northfleet Dockyard) за служба на Руското Правителство. По време на изпитанията (бел. ред. - проведени) на р. Темза, в събота на 4-и миналия месец, получените резултати бяха от толкова задоволително естество, че те ще бъдат интересни за всички, свързани с морското инженерство. Парната машина на Soukssou, произведена от парната фабрика в Northfleet Dockyard…e конструирана и монтирана на борда под наблюдението на г-н С. Сейдж по чертежи, изготвени от г-н Едуард А. Дж. Бъкланд." В края на текста са представени основните технически на кораб Soukssou. За удобство на читателите тук предаваме някои от тях в метри, конски сили и тонове: дължина (по товарната водолиния) 37,13 m, широчина (по товарната водолиния) 6,17 m, газене (по време на изпитанията) 2,83 m, тонаж (builder’s measurement) 269 тона, водоизместване (по време на изпитанията) 288,5 тона, номинална мощност на парните машини 60 к.с., индикаторна мощност на парните машини 253,7 к.с., диаметър на винта 2,36 m, брой на оборотите (средно) 110, средна скорост на кораба, възли в час 10. Последният запис е предаден на английски език по следния начин: mean speed of ship, in knots per hour. Под него фигурира друг запис на английски език: (пауза) ditto (пауза) propeller, „… …Очевидно паузите, обозначението "ditto" (в превод от английски на български език "ditto" означава "същото"), кавичките и многоточието от втория запис имат връзка с първия т.е. знаците от втория запис заместват съответните думи от първия. Ако се опитаме да възстановим втория запис с помощта на думите от първия тогава ще получим следната реконструкция: (пауза) същото т.е. средна скорост на кораба (пауза) винт, възли в час … …11,93. Следователно във втория запис е посочена средната скорост на кораб Soukssou на ход под пара и с винт, която е 11,93 възла в час. За съжаление трудно можем да определим при какви обстоятелства е изчислена скоростта в първия запис (10 възла), защото в него липсва уточнение или препратка. Това може да е теоретично изчислена средна скорост или средна скорост без парна машина (т.е. под ветрила).





Фиг. 10. Дописката в брой 304 на изданието The Civil Engineer and Architect’s Journal от юли 1859 г.

Дописката за изпитанията на Soukssou в изданието The Practical Mechanic’s Journal от 1 август 1859 г. (Фиг. 11) е публикувана в рубриката "Морски записки" (Marine Memoranda). От датата в първото изречение в текста разбираме, че статията е поместена с известно закъснение и без редакторска намеса: "На 4-и този месец (бел. ред. – всъщност 4 юни), руският винтов куриерски плавателен съд Soukssou, който е един от двата парахода, построени наскоро за Руското правителство в Northfleet Dockyard и е снабден с "парни машини, които работят на принципа патентован от Harman за директно задвижване на винта" беше подложен на изпитания на ход с парна машина на р. Темза, при това с най-задоволителни резултати – по отношение на скоростта на плавателния съд и работата на неговите парни машини". Следват изброяване на предимствата на парната машина и основните технически данни на кораба, които не се различават от посочените в изданието The Engineer.



Фиг. 11. Дописката за изпитанията на руския куриерски винтов плавателен съд и параход Soukssou, която е публикувана на стр. 132 в изданието The Practical Mechanic’s Journal от 1 август 1859 г. Възстановка на автора



Фиг. 12. В България от години е в обръщение фотография на гафелна шхуна "Келасури" с неназован произход. Снимката се използва масово без да се посочват данни за принадлежност към фондовете на музей или исторически архив. Липсва и информация за фотографа. На историческата наука обаче е известна фотографията на военна шхуна "Келасуры" (долу), публикувана в книгата "Нуженъ-ли намъ флотъ и значенiе его въ исторiи Россiи" (горе) от Петр Иванович Белавенец. Книгата е издадена през 1910 г. в Санкт Петербург. Белавенец посочва коректно името на фотографа (Короедов) и колекцията (на Негово Императорско Височество Великият Княз Константин Константинович)



Фиг. 13. Военна шхуна "Келасуры"



Фиг. 14.Негово Императорско Височество Великият Княз Константин Константинович от чиято колекция е фотографията на военна шхуна "Келасуры"

Описанията на изпитанията на куриерските винтови кораби Soussou и Killassoury, публикувани в британската преса и въпросът за скоростта им под ветрила и с парна машина е един добър повод да се обърнем към докладите на командира на шхуната "Келасуры", капитан-лейтенант Бутаков.

В зависимост от наличието на прави, коси или комбинация от прави и коси ветрила във ветрилното стъкмяване различаваме няколко основни вида шхуни: шхуна-бриг (бригантина), шхуна-барк (баркентина), марселна шхуна, топселна шхуна, стакселна шхуна, гафелна шхуна и др. Гафелната шхуна разполага само с коси ветрила най-често върху две или три мачти. В историята са известни и гафелни шхуни с повече от три мачти (например американската Thomas W. Lawson със седем мачти). Ветрилното стъкмяване на марселната шхуна е смесено и включва прави и коси ветрила, разположени най-често върху две или три мачти. В историята са известни и марселни шхуни с повече от три мачти (например испанската Juan Sebastian de Elcano с четири мачти).
В най-общия случай тримачтовата марселна шхуна разполага с прави ветрила на първата (фок) мачта и гафелни ветрила на първата (фок), втората (грот) и третата (бизан) мачта. Правите ветрила върху първата мачта в посока от палубата на кораба към върха на мачтата са 3 (фок, марсел и брамсел) или 4 (фок, долен фор-марсел, горен фор-марсел и брамсел). Между бушприта и фок-мачтата са поставени кливери и стаксели. Наличието на фок, марсел и брамсел в комбинация с гафел на фок-мачтата е отличителен белег на марселната шхуна.

С какво ветрилно стъкмяване разполага кораб "Келасуры"? Отговорът на този въпрос е изключително труден, защото до момента не са издирени качествени фотографии на "Келасуры" по време на плаване в открито море под всички ветрила. От единствената известна досега снимка на кораба, направена от Короедов, съхранявана в колекцията на Великия Княз Константин Константинович и публикувана през 1910 г. от Петр Белавенец (Фиг. 13), както и от една схема, първоначално намерена от Илия Тодоров, а впоследствие популяризирана в Западна Европа от Чони Чонев (Фиг. 15) е видно, че "Келасуры" има три мачти, три реи на фок-мачтата, гафели на фок, грот и бизан-мачтата и гик на бизан-мачтата. Гафелното ветрило на фок-мачтата е със шкаторина (без гик). Това определено е рангоут, предназначен за ветрилно стъкмяване на марселна шхуна. За съжаление всички ветрила на фотографията са снети (прибрани към мачтите, реите, бушприта и утлегара). Обстоятелството не ни позволява да определим с абсолютна точност какви ветрила (коси или комбинация от коси и прави) са били поставяни върху описания по-горе рангоут на "Келасуры". С други думи наличието на рангоут на марселна шхуна не е достатъчно доказателство, че на "Келасуры" са били издигани всички ветрила от комплекта на марселна шхуна във века на парата. Необходимо е да извършим внимателна проверка в докладите на капитаните на кораба относно използването и състоянието на ветрилното стъкмяване на "Келасуры".



Фиг. 15.

Рапортите на капитан-лейтенант Бутаков

В брой 11/1873 г. на сп. "Морской сборник" е публикувано извлечение от рапортите на капитан-лейтенант Бутаков, командир на шхуната "Келасуры". Извлечението се състои от две части (обозначени с I и II). Част II съдържа много интересни препратки към ветрилното стъкмяване на кораба. Капитан-лейтенант Бутаков съобщава: "След като получих от нашия посланик телеграма да се явя в Пирея, на 13-о число (бел. ред. – 13 септември 1873 г.) , в 6 часа сутринта се снехме от котва под всички ветрила, при западен вятър. В 7 часа, по време на вахтата на лейтенант Верболозов…ни връхлетя внезапен, жесток шквал от северозапад, от който шхуната получи крен 380. Марсът и брам-шкотите бяха незабавно освободени, но при командата "Освободи марса и брам-фала" марс-фала не сработи, поради което фор-стенгата се пречупи, падна и повлече след себе си и утлегара; в това време вятърът разкъса марсела (бел.ред. – в района) на долната шкаторина".
Описанието на капитан-лейтенант Бутаков е изключително ценно, защото изяснява постъпателно въпроса за ветрилното стъкмяване на кораба към 1873 г. И така, според рапорта "Келасуры" е шхуна, която извършва плаване в Егейско море под всички ветрила през септември с.г. в посока към Пирея. В класическия смисъл това означава, че корабът плава с пълен комплект от коси ветрила (гафели и стаксели). В допълнение от извлечението на Бутаков разбираме че, шхуната разполага и с поне едно право ветрило (марсел, разкъсан от вятъра в района на долната шкаторина). Следователно в "Морской сборник" откриваме убедително доказателство, че към 1873 г. "Келасуры" разполага с рангоут, предназначен за поставяне на ветрилно стъкмяване на тримачтова марселна шхуна във века на парата. Корабът определено не е гафелна или стакселна шхуна.

















Тодоров, И. Българските военни кораби (1879-2002)





"История на българския военноморски флот" с председател на главната редакционна колегия Иван Добрев









Цанов, М. Учебни ветроходни кораби



Българската армия 1877-1918